Дунавската русалка изчезна
Около 30 животни емигрираха от България
Доли ТАЧЕВА
Дунавската русалка избяга от България. Замърсяването на река Дунав, добивът на инертни материали и строителството около бреговете са прогонили красивото насекомо от страната ни, показа проверка на "България Днес". В миналото русалката се е срещала в 25 находища в родния участък на реката - от Ново село до Силистра, но вече официално не може да бъде открита на наша територия.
Насекомото е едно от 30-ината животни, които са изчезнали в последните десетилетия, сочи справка в Червената книга на България.
Дунавската русалка e най-голямата еднодневка в Европа. При нея всичко е под час. Дори оплождането. То става за половин час по време на така наречения "масов полет". След него мъжките падат във водата, а оплодените женски летят срещу течението, хвърляйки във реката между 8000 и 9000 яйца. Вероятно обидена, че никой не е предприел мерки за опазването й, речната русалка никога повече няма да се завърне у нас.
Паякът рибар също е емигрирал от страната ни. Хищникът е обитавал водоеми в района на пазарджишкото село Белово и софийския квартал "Лагера". Името му идва заради уникалните му умения да ловува по вода. Инфраструктурното развитие унищожава местообитанията му и в момента царува на Скандинавския полуостров и други части на Европа.
Гръбначните животни са загубили и своя изповедник. Тюленът монах е изчезнал напълно от България, а последните години рядко може да бъде засечен и по други крайбрежия. В миналото обаче посетители на нос Калиакра и Тюленово са се радвали на цели стада. Разрушаването на крайбрежната ивица и замърсяването на морската вода силно са обезпокоили монаха и лека-полека той е изчезнал в търсене на по-чисти места.
Емигранти се оказват и жеравите. Сивият и моминият жерав обаче изпитват носталгия към родината и понякога минават оттук. Някои са по-големи родолюбци и избират да прекарат зимните празници в България, но те се броят на пръсти. Решили са да се преселят другаде заради унищожаване и замърсяване на местообитанията им, както и безпокойство по време на размножаването им. Обсъждат се възможности за разработване на дългосрочна програма за привличането им обратно у нас. Тя включва доставянето на жерави от Украйна или от Русия и отглеждането им на затворено. След това ще бъдат пуснати на свобода в равнинни степни райони с наличие на водоеми.
Една от най-големите мистерии е свързана с европейските норки. Сведенията за някогашното присъствие на вида са редки и несигурни. Няма достоверна информация за съществуването му след 1951-1952 г. Предполага се, че норката е обитавала през първата половина на ХХ в. дунавските острови и крайбрежието в районите на Свищов, Русе, Тутракан и Силистра. В миналото кожата й е била изключително ценна, затова специалисти смятат, че бракониерството е довело до изчезването й.
За щастие на някои хора от територията на България са изчезнали и два вида змии. Каменарката, която много наподобява на усойницата, и самата степна усойница. От каменарката, или още наричана аспида, са открити само два екземпляра у нас, и то в началото на XX век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет без подробности за мястото или годината на улавянето му. Предполага се, че видът е изместен от пепелянката. Обикновено аспидата достига дължина 60-65 см, в редки случаи до 85 см. Отровата й е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено.
Степната усойница също се смята за изчезнал вид. В България са намирани общо четири екземпляра - два в платото при Шумен, при село Вердикал и при манастира „Свети Крал“ над Княжево. Въпреки че змията е отровна, не са известни смъртни случаи на хора в резултат на ухапвания. Според специалистите влечугото е изчезнало вследствие на присвояване на земи за селскостопански нужди, опожаряване на тревистите места и интензивния туризъм.
Изчезнали животни от България
През последните десетилетия от страната ни са изчезнали огромно разнообразие от видове безгръбначни и гръбначни видове животни. Ето списък на "емигрантите":
Птици:
Розов пеликан
Червеноклюна потапница
Брадат лешояд
Черен лешояд
Степен блатар
Тетрев
Колхидски фазан
Стрепет
Риби:
Шип
Немска есетра
Шабленско попче
Сирман
Безгръбначни животни:
Крехка еднодневка
Ефорон
Субарктично голямо водно конче Голямо мъхово водно конче
Гръцка сага
Ровещ бирсинус
Голямоок сатир
Блатно сатирче
