Проф. Божидар Димитров: "Черният принц", пълен със злато, е на дъното на Черно море

Не 60, хиляди кораби са потопени в него
КОЙ Е ТОЙ
Божидар Димитров е доктор по исторически науки, старши научен сътрудник II степен и почетен професор на УНСС. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в първото правителство на Бойко Борисов. Той е и първият началник на Центъра за подводна археология, създаден през 80-те години на XX век. Сега е директор на Националния исторически музей. "България Днес" разговаря с видния историк за откритите над 60 потънали кораба в Черно море, които бяха проучени от международна експедиция след повече от 30 дни гмуркания.
Борислав РАДОСЛАВОВ
- Проф. Димитров, десетки кораби бяха открити на дъното на Черно море, какво е вашето обяснение?
- Всъщност те ще се окажат хиляди. И сега ще ви кажа защо. Черно море е бил основен източник за снабдяването с храни и провизии за Атина, Рим, Константинопол, Генуа, Венеция. На ден са плавали поне по 500 кораба. Те са били малки търговски корабчета с екипаж от 6 до 9 души и са тежали от 30 до 200 тона. При пълненето им с вода най-вече при страховити бури и силни дъждове явно не са могли да изтласкват водата. Има данни от 1824 г., когато са видени потъващи поне 6-7 кораба край Созопол. В същото време цяла Варна е била почернена и потънала в скръб, защото над 30 кораба са били потънали при същата морска буря. Ето защо броят на корабчетата, които от хиляди години са на морското дъно, не е 60, а са хиляди и това тепърва ще става ясно.
- Възможно ли е вътре да се крият съкровища и скъпоценности, въпреки че корабчетата са били търговски и са прекарвали различни стоки и провизии?
- Очаквах този въпрос. Но отговорът ми е - едва ли. Точно защото са били търговски и са пренасяли жито, кожи, месо, риба до големите консумативни центрове на древността. Това са Константинопол, Истанбул, Атина, Венеция и т.н. Злато и пари те не са носели със себе си. Екипажите са пренасяли бележки, които да се предадат на съответния сарафин. Ако се открият все пак някакви скъпоценности, то те биха били монети. Въпреки че "Черният принц" е потънал при силна черноморска буря. На него са се превозвали златни гвинеи, с които е трябвало да се платят заплатите на английски и френски офицери, които се сражавали в Кримската война.
- Можем ли да печелим от тези уникални находки? Например да развием подводното гмуркане в тези райони и туристите да разглеждат отблизо потъналите корабчета?
- Много трудно и скъпо би било това удоволствие, въпреки че идеята е много добра. На дълбочина от 150 метра свършва кислородът и е много трудно гмуркането. Това може да се случи само при платежоспособни и заможни туристи. Другият вариант е да се конструира или купи миниподводница, с която да се обикаля по морското дъно и да се разглеждат потъналите корабчета. А има и трети вариант, при който туристите да се возят с малки корабчета, с подводни камери да им показват картината отдолу. Но при всички положения, ако се вземе подобно решение, ще трябва сериозна инвестиция за това.
- Как тези корабчета, които са били с платна и от дърво, са се запазили цели във водата?
- Заради наличието на сероводород, който ги е консервирал и запазил в цялост. По този начин дървото не гние. Навсякъде другаде - в Егейско, Мраморно и други морета, корабите гният. Това е нещо уникално и невиждано. Корабоплаването е от повече от 2500 години и в морето са потъвали византийски, римски, гръцки и други кораби.