Българският Ескобар полудя

Прочутият наркобос от Петрич Огнян Атанасов, спечелил си цветущото прозвището "българския Ескобар", е полудял тотално. Необратимите ментални проблеми на Огнянов излязоха на бял свят вчера на заседание в Специализирания наказателен съд. Делото срещу бандата на Ескобар, за която се твърди, че е заливала българския и гръцкия пазар с тонове хероин, чака близо 6-а година да влезе в съда.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес".

С фиаско започна и вчерашният опит да се даде старт на процеса. Причина за това се оказа изслушването на екип от психиатри и психолози, които в продължение на месец изследвали щателно Атанасов. От тяхната експертиза стана ясно, че босът е с необратима мозъчна атрофия, следствие на дългогодишна употреба на обезболяващи. В продължение на 26 години той е приемал огромни количества бензодиазепини, което буквално е превърнало мозъка му на каша. Според експертите състоянието му няма как да се подобри, като ще продължава да се влошава. Това неминуемо щяло да доведе и до една от формите на невменяемост, т.нар. слабоумие. Преди да отложат за пореден път заседанието, магистратите решиха да пратят "оглупелия" главатар на наркобандата в психиатрична клиника за допълнителни изследвания. След 30 дни ще се разбере категорично дали той в действителност е ненормален. Ако това се потвърди, единствената възможност пред съда е да прекрати делото срещу Ескобар и да го прати в лудница. Според закона той може да стои там до 1 година, след което излиза на свобода. Така неуловимият наркобарон, укриващ се от властите близо 25 години, може да се окаже на свобода без присъда и изненадващо да оздравее. Неведнъж се е случвало лекари да заявяват, че подсъдимият е тежко болен, а впоследствие истината да излезе друга. Подобен е случаят със сливенския бандит Йосиф Йосифов-Йоско.

По време на делото срещу него за двойно убийство на пътя вещи лица се кълняха, че той никога няма да може да проходи и единственото спасение за него е инвалидната количка. Малко след това обаче фотографи на "България Днес" заснеха Йоско как се разхожда в центъра на София, въпреки че пред съда бе обявено, че той е на лечение в болница "Токуда". Дали видимо неадекватният Атанасов е слабоумен, или е добър актьор тепърва предстои да се разбере.

Огнян Атанасов, който разиграва както българските, така и гръцките власти с години, се нарежда сред най-колоритните и жилави представители на родния ни ъндърграунд. Срещу него има издадени 5 европейски заповеди за арест, искане за екстрадиции и обвинения за доживотен затвор. Въпреки всички събрани доказателства срещу Ескобар и осемнчленната му банда делото още не е започнало. Атанасов се прочува през 1995 г. Тогава той е задържан в Гърция при опит да продаде 2 кг хероин на агент под прикритие. Осъждат го на 18 г. затвор, но на 24 ноември 1998 г. бяга от затвора "Касандра" на Халкидическия полуостров. В южната ни съседка го издирват за 11 престъпления, извършени след бягството му от зандана до 2003 г., за което е искана и екстрадицията му. В нея е посочено, че Атанасов е шеф на група, която внася хероин и кокаин в Гърция. Дрогата била прекарвана от с. Марикостиново през ГКПП Промахон. Българският съд не уважи искането под предлог, че и у нас има дела срещу Атанасов. Междувременно Ескобар създава локална групировка в Петричкия район. Започват огромен внос и износ на хероин и кокаин. Дрогата залива Южна България и стига до София. Атанасов някак все успява да се измъкне, въпреки че е осъден на два пъти условно. Групата е разбита през 2010 г. На бензиностанция в Шипка е задържан Петър Митев, който превозвал в колата си 88 пакета с хероин. Открити са и още още 29 пакета с дрога с общо тегло 70 кг. Арестувани са и останалите членове на групата. Атанасов и хората му са били следени в продължение на няколко месеца, а при обиските на къщите им са иззети стотици хиляди левове и различен асортимент наркотици.

Групировката е селско-роднинска

Организацията и схемата, по която действала групата, са били перфектни. Участниците в нея са подбрани лично от Атанасов и са само местни хора от родното му село Тополница и съседното Вълково. Някои от тях са и роднини помежду си. В тази селско-роднинска групировка нямало строга йерархия, наказателни бригади, показност и кортежи с джипове и охрана. Те работели в пълна дискретност. След като натрупали солиден капитал, успяват да си създадат независимост от големите банди на наркопазара в България, плащайки си за южния район, който контролирали.

Христо ГЕНАДИЕВ