Старобългарски хляб в Стара Загора

Галена ЧАРИЙСКА

Здравословен хляб, приготвен само от брашно, мая и сол, е признат от ЮНЕСКО за живо съкровище. Прави се по стара българска рецепта в "Топлата фурна" на старозагореца Богдан Богданов.

"Такъв хляб се е замесвал преди 100 години във всяко българско семейство. Радвам се, че успях да възвърна нещо, отдавна забравено. С моите нови умения се включих и в Националната програма за нематериални живи съкровища, каквито са занаятите във всяка страна. Уникалното на метода е, че в приготвянето на хляба се използва "дива" мая, която получавам от изворна вода и ръжено брашно", обясни пред "България Днес" майсторът.

Богданов се добрал до древния метод трудно, в продължение на много години, след доста изчетени страници по темата. Черпил информация дори от чужди източници, понеже в българските хроники такава липсвала.
"Оказа се, че това е било и традиция във Франция. След като намерих достатъчно информация, започнах да експериментирам с тестото и в крайна сметка желаният резултат не закъсня", добави още пред вестника занаятчията.
С правенето на хляб 32-годишният мъж се захванал преди осем години, когато изоставил работата си на маркетингов специалист и се отдал на хобито си да прави хляб.
Процесът на приготвянето на българския хляб отнемал около два дни. Хлебопекарят произвежда по 80-85 хляба на ден. За това начинание му помагали майка му и още един човек.

Тези, които са се докоснали до живото съкровище, обясняват, че хлябът имал неописуем аромат, различен от този на насъщния, приготвен в заводски условия. Хлябът на Богдан може да издържи около месец, без да промени вкусовите си качества, заради маята, с която е замесен.
"Това са млечно-киселите бактерии, които съм захванал от чиста изворна вода с ръжено брашно, така се заквасва, така са го правили и нашите предци. Слага се на топло място, а самите бактерии започват да се развиват вътре в тази смес и това се използва за приготвяне на хляба. Не се взимат дрожди, които предизвикват алкохолна ферментация, както при промишлените методи", разказа още хлебарят.
Той обяснява, че решил да се заеме с производството на старобългарския хляб, след като разбрал, че традицията е на изчезване.
Мечтата на Богдан е да приготвя хляба на огън в стара пещ, както едно време. "В момента работя също с фурни, които се нагряват с електричество. Надявам се скоро това да се промени", казва той.