Антон Дончев почти сляп като дете
Деяна ПАВЛОВА
Истински педант и особняк е писателят Антон Дончев, чийто роман "Време разделно" е емблематичен за литературата ни. Наскоро академикът получи голямата награда "Хр. Г. Данов" за цялостен принос в развитието на българската литература в Пловдив, като дари паричната награда на Бачковския манастир.
"Хора, помнете, че душата води тялото. Всички беди на нашата цивилизация идват от избора, че материалното е водещо", заяви на церемонията в Пловдив писателят.
Животът на Антон Дончев е много интересен, както и навиците, които си изгражда като творец. Като малък Антон почти нищо не е виждал, тъй като имал цели 12 диоптъра късогледство. Заради това странял от другите деца и се изолирал от света. Като ученик имал много тежки моменти, тъй като не виждал нищо на дъската в класната стая.
Съучениците му се подигравали и го обиждали, защото не ги поздравявал, но истината била, че той не можел да ги разпознае. Чак когато станал на 12 години, му сложили очила и той за първи път успял да види света около себе си. Това променило живота му, тъй като започнал да чете непрекъснато, като дори забравял да се храни. Един ден така притиснал лице към прозореца, загледан в залеза, че го счупил. Години по-късно състоянието на очите му се влошило още повече. По време на заснемането на филма за Аспарух го отстраняват от екипа на сценаристите и от стреса се отлепила ретината му.
"Мога да пиша по един-единствен начин - като разказвам във формата на мои спомени. Не става дума да „се чувствам в кожата“, аз съм длъжен да се превъплътя в моите герои, да се пренеса изцяло във времето, в което живеят, да знам всичко, което става с тях и около тях, как отговарят на 1000 въпроса - отношението им към цветята, към небето, към времето, към ближния, към тревата", казва в интервю преди 4 г. Антон Дончев.
За да успее напълно да пресъздаде образа, той използва интересни похвати. Писателят споделя, че два от романите му са написани от гледната точка на много възрастни мъже. За да успее да ги създаде правдоподобно, всеки път преди да седне да пише, той се гримирал, така че да има бръчки. Също така стоял прегърбен, за да почувства какво е. Творецът на шега казва, че това било голяма грешка и сега би избрал главният му герой да бъде най-много на 25 г., за да не се налага същата процедура.
Най-известния си роман "Време разделно" той е написал най-бързо - само за 41 дни. За сравнение - на него му трябват 4 г., за да създаде "Трите живота на Кракра", като през това време е монах в Бачковския манастир, и цели 23 г. за "Сказанието на Аспарух".
"Романът е достоверен и представя истински факти относно кървавата история на българските предци", казва преди няколко години Дончев, когато отново се появяват нападки срещу книгата, според които в нея има фалшиви данни.
Интересна история стои зад главната героиня Елица, чийто образ му се явява две години преди да започне романа. Писателят бил с приятели в село Момчиловци, където вижда в двора на къщата, където е отседнал, изключително красиво момиче.
"Навън беше тъмна и никаква вечер, докато отнякъде не изникна тази самодива. Облечена с бяла дълга роба и разпусната коса. Вървеше така, сякаш не стъпваше по земята, а летеше. Отнякъде се чуваше глас, който я викаше: "Елице, Елице." И тя изчезна", разказва за първообраза на своята героиня той.
На следващия ден решил да потърси красавицата, но от нея нямало и следа. Дори установил, че в района няма девойка с такова име. Чак след години установил, че такова момиче съществувало, но писателят изговарял грешно името й. Истинската девойка се казвала Йелица, но Антон Дончев така и не успял да се срещне с нея, защото била починала.
Докато пише "Време разделно", Антон Дончев си води хронология. След като е готов с първите седем страници, които излял на един дъх точно преди 50 г., той отбелязал: "Днес започнах романа "Глава си давам, вяра не давам". След това сменя заглавието няколко пъти, като се колебае и между "Залезът прилича на изгрева", "Дошло е време разделно" и "Часът на избора".
Сега писателят пише нова книга, на която е отдал цялото си време.
