Хитлер построил космическа площадка на връх Ботев

Бисерка БОРИСОВА

Тотю Тотевски е бивш дългогодишен директор на Музея на народните и художествените занаяти в Троян. Преди около 20 години при него се появява мистериозен пловдивски инженер, който му показва още по-мистериозен дневник на свой чичо. От дневника се разбира, че на българска територия е имало тайна площадка за космически кораби на Третия райх! Пред "България Днес" Тотю Тотевски повдигна завесата на една от най-загадъчните истории, търсеща до ден днешен своя финал.

- Г-н Тотевски, две десетилетия сте пазител на уникална история, от която може да излезе, че Третият райх е имал в България секретна площадка за излитане на космически кораби. Как точно стигнахте до нея?
- Случи се през 1995 г. Бях директор на Музея на художествените занаяти в Троян. Идваха какви ли не хора при мен, кой от кой с по-причудлива история. Един разказваше, че около връх Ботев била скрита библиотеката на патриарх Евтимий. Друг, че горе в планините имало огромно римско съкровище. Изслушвах всички, бях свикнал. Така един ден дойде възрастен човек, над 60 години. Слабичък, спортен тип - бях като Боримечката до него. Представи се като господин Колев от Пловдив. А може и Господин да му е било първо име, не знам. Показа знания в сферата на народното изкуство. Признавам си, че някои неща дори ми се сториха пресилени, но все пак разговорът беше интересен, събеседникът начетен. Накрая господин Колев каза: "Другата седмица ще дойда и ще ти донеса нещо". И донесе дневник на негов чичо - някой си инженер Христофор Колев от Пловдив, който работел в база на Третия райх в България. От дневника излизаше, че в споменатата база германците са имали тайна площадка за кацане и излитане на космически кораби.
- Това звучи невероятно! Какво представляваше този дневник?
- На пръв поглед - обикновена ученическа тетрадка. Личеше си, че е на много години и не е била съхранявано правилно. Първите 41 страници липсваха, имаше слепени страници, такива с жълти и кафява петна. Половината неща в дневника бяха изписани на немски. Слаба Богу, с молив, защото, ако бяха с мастило, щеше да е останала само едно голямо синьо петно... Вътре имаше схеми. От българския текст разбрах, че около връх Ботев германците са имали тайна летателна площадка за космически кораби.
- Направихте ли снимки или поне ксерокопия на дневника?
- Не. Когато господин Колев ми даде дневника, ми разреши да си водя записки, но изрично помоли да не правя снимки и копия. И още нещо: каза точно 10 години да не разказвам на никого за този дневник!
- И вие му обещахте това и го спазихте - въпреки уникалната история?!
- Да. Имам лошия за днешно време навик да държа на думата си. Явно и той за около час-два разговор ме беше преценил точно... На 300 метра от музея например имаше ксерокс, мой приятел работеше там и можеше веднага да направи копия. Но си мислех, че може би господин Колев седи някъде отстрани и гледа дали ще тръгна да снимам.. Тогава не беше като сега - щракнеш с телефона и готово. И аз играх честно. Водих си записки от това, което разбирах на български. От немския текст почти нищо не схванах. На другия ден господин Колев дойде и си взе дневника. Оттогава повече не го видях.

- От 1995 г. до днес са минали почти 20 години - двойно повече време от обещаното мълчание. Защо ние чак сега разбираме за този дневник?
- През 2005 г., когато срокът на обещанието изтече, написах една статия за дневника в местен вестник с една-единствена цел - да се издири по някакъв начин този господин Колев и да се открие дневникът. Но статията нямаше голям отзвук, все пак в местен вестник беше... И нищо не се получи. Сега се обръщам и към вашите читатели - ако някой нещо знае, има идея за този човек господин Колев от Пловдив, инженер, който би трябвало да е на около 90 години днес, нека да се обади.
- Знае ли се нещо около съдбата на чичото Христофор Колев, който всъщност е автор на дневника?
- Ами много са тайните и около неговата личност. Разбрах, че е изчезнал през септември 1944 г. Една сутрин излязъл от вкъщи да се разхожда и никой повече не го е виждал, не знае къде е. Бабите из квартала после разказали, че когато комунистите направили преврата на 9 септември 1944 г., дни по-късно арестували инженер Христофор Колев и го разстреляли на брега на река Марица. Има и друга версия - че са го пленили съветски офицери. Знае се, че Колев изчезнал точно когато тези офицери се появили в района. Убеден съм, че те не са дошли случайно. Нито пък са случайни бомбардировките, които на 4 септември руснаците правят в района. Говори се, че били британски самолети, но аз съм убеден, че са били съветски. И в дневника на Христофор Колев пишеше много ясно "съветски самолети". Те са знаели явно, че германците имат космическа площадка, и затова са бомбардирали тук. Руснаците първо са отишли да обстрелват този обект, знаели са предварително и състава на групата, която работела на обекта. Отишли са после в Пловдив да търсят въпросния инженер Христофор Колев и след появата им следите му се губят. Така поне си обяснявам нещата.

- Наистина ли смятате, че е възможно написаното в дневника на изчезналия инженер Христофор Колев да е вярно и Третият райх да е имал такава площадка край връх Ботев?
- Абсолютно съм убеден в това! Имах подобна информация още от 80-те години,  отпреди господин Колев да дойде с дневника на чичо си при мен. Дядовци и баби от региона са разказвали как чували стрелби, взривове, намирани са гилзи. В една пещера били открити немски консерви, оръжие, алкохол.
- Но дори и в онези времена един космодрум в планината не може да остане скрит. И как така до днес не е открита нито  частица, при условие че там е пълно с туристи?
- Въпросът ви е много сериозен! Ще отговоря, базирайки се на дневника на инженер Колев. Никъде той не казва, че е бил построен "космодрум". Той пише за построена "летателна площадка". А площадка може да бъде всяко едно подравнено място,  където въпросният летателен апарат да каца и излита.
- Но шумът ще е оглушителен. Как така никой тогава не го е чул?
- Защото става въпрос за технология, много по-развита от всичко, което познаваме и днес. Чели сте, предполагам, за  демонстрациите в подземния завод високо в немските планини, където са се правели опити за създаването на космически чинии. Отварял се там един люк над въпросното заводско помещение, космическият апарат се издигал и излитал нагоре без шум. Както пише инженер Колев в дневника - дори "без някакво раздвижване на въздуха"! Отива апаратът някъде съвсем безшумно и също толкова безшумно се прибира на земята. Не бива изобщо да се сравнява с витловите самолети от едно време, със сегашните самолети, дори с космическите совалки.
- Защо германците са избрали точно връх Ботев за такава важна мисия, ако приемем, че наистина е имало подобна?

- Връх Ботев в тези години е бил ключов. Държал е под око ситуацията и на север, и на юг. Когато съветската армия настъпва на запад, бил е много важен за нея. На върха е имало и станция, използвана от германците. Знам, че партизаните на два пъти са получавали задачи да отидат там. Разбирам да ходят да обират мандри, да вземат някоя пита кашкавал, но хайде кажете - какво са търсили на върха? След 9 септември и Държавна сигурност се изсипва там. Уж заради някакъв бандит, дето обирал и грабел. Но откога Държавна сигурност се занимава с кокошкарски работи? За мен е очевидно, че е изтекла информация за тайната площадка на германците. 
- Какво очаквате да се случи, ако дневникът на мистериозния инженер Христофор Колев бъде открит?
- Едно нещо знам със сигурност - въпросният дневник ще даде шепа отговори и ще постави планина от въпроси!

Хитлер и извънземните планове

След краха на Третия райх американците събират огромна информация за нацистките оръжейни разработки. Някои от проектите са като научната фантастика: безшумни кръгли летящи кораби, презокеански безмоторен бомбардировач, орбитално огледало, фокусиращо слънчева светлина, способно да изгори цели градове и да пресуши пристанища. Всичко това е било известно в Германия под сборното наименование Wunderwaffen - оръжия чудо.
Широко известната технология "Стелт" за създаване на "невидими" за радарите самолети също има своите корени в нацистките технологични постижения. Дизайнът на бомбардировача B-2 също напомня за странния прототип на самолет с прилеповидни крила - Horten Ho 229, намерен в германско свръхсекретно съоръжение.