Жив светец в село Хвойна

Борислав РАДОСЛАВОВ

Живият светец от Хвойна!
Така стотици миряни наричат 95-годишния отец Атанас Аролски от китното чепеларско селце.

Повече от 70 години мъдрият духовник е отдал в служба на Бог, воден от своето призвание и възрожденска преданост.

И на преклонна възраст доскоро отец Аролски продължава да обикаля пеш храмовете в селата Хвойна, Орехово и Малево. Независимо дали е зима или лято, мраз или пек, родопчани знаят, че в уречения час вратата на църквата ще бъде отворена.

С напредването на годините таченият навред отец тръгва по-рано, за да стигне навреме в Малево, отдалечено на 3 км от Хвойна, или в Орехово, което е на 7 км.

Отецът изкарал шофьорски курс още през 1961 г., сдобил се с правоспособност. Но и до ден днешен не успял да задели пари, за да си купи автомобил. За да изучи децата си, затънал в борчове към банки. Трябвало да изплаща кредитите. Дверите и на Божия дом, и на неговия дом са винаги открити за тези, които имат нужда. Те са посрещани с разбиране, съчувствие и състрадание. Неговата честност и почтеност винаги са оставали без съмнение. "Влиза в положението на всеки. Ще те изслуша и ще ти даде съвет. От цяла България идват хора да го търсят - я за изповед, я за освещаване на кола или пък за кръщенета", разказва с въодушевление Милка Кърнева от църковното настоятелство.

Мнозина вярват, че има нещо съдбовно в датата на рождението му - 1 ноември, Деня на будителите. Макар че отец Аролски не се има за заслужил. Правил е само това, което е длъжен един свещеник. Защото, както казва той, тук, в земния си живот, човек сам си отваря или затваря вратите на рая.

Кметът също е възхитен от святото дело на обичания духовник. Често го навестява в родната му къщичка в селото, за да му занесе плодове и да разменят по някоя дума. 95-те години вече си казват думата и отец Аролски се задържа все повече на легло. За него се грижи дъщеря му, която предпочита да го предпази от външни контакти. През това време кметът се е заел със задачата да търси младо момче, което да го замести в светите дела.

И докато Наско Губеров и миряни се оглеждат за достоен заместник на живия светец от Хвойна, то през това време ангажиментите му е поел неговият племенник Апостол Аролски.

"От месец чичо ми спря да обикаля селата, краката не го държат вече. Аз му помагам от 2006 г., а сега вече изцяло поех нещата", разказа пред "България Днес" 43-годишният духовник, пътувайки за поредното погребение в село Орехово.

От своя всепризнат роднина отец Апостол научил изключително много. Но най-важното е, че свещеник не се става с учене, а трябва да го носиш в сърцето.

"Казва, че човек е надарен със свободната воля да избира - да бъде добър или да хване лошия път, да открадне или да върши добро, да помага или да отвърне глава. Затова после не може да се извинява, че е направил нещо лошо", казва младият духовник.

И племенникът на 95-годишния свещеник разказва, че няма желаещи да наследят святото му дело. Никой млад човек не искал да се заробва с расо и да опява починали хора. Вярата пък все по-малко влизала в душите на младите. Затова много трудно ще се намери човек, който да поеме тежкия кръст и да продължи отъпканата пътека на доброто, проправена от дядо Атанас.

Спасява храм от разруха

След като починал свещеникът на Хвойна, селото останало 15 години със затворена църква. Такива били времената, на атеизъм през социалистическо време. Покривът протекъл, почнала да се руши църквата, нямало кой да се погрижи.

Имал отецът магаре и каруца и се хванал заедно с майстора да оправят покрива. Ще идвам след 19 часа, защото ако ме видят, ще ми вземат партийния билет, му казал майсторът. Свещеникът вдигал плочите, майсторът ги редил, спасили църквата "Св. Пророк Илия" от разрушение.

Цели 10 години, от 1985-а до 1995-а, препускал от Златоград до Хвойна и Павелско, защото нямало свещеници. Пътувал 100 км, за да обслужва обезлюдените храмове, нито за миг не се обезкуражил през всичките трудни години на социализма, когато преследвали хората заради вярата им.