Най-ниската българка: Мама и тате не ме искат

Иво АНГЕЛОВ

"Сама реших да се нарека Малечка Палечка, защото харесвам приказната героиня, а и смятам, че приличам на нея. На 25 години съм, но аз съм още едно дете, което изживява детството си. Когато бях малка, исках да стана фея и да направя света по-добър. Сега започнах да гледам по-реално на нещата и лека-полека загубих вяра, че нещо може да се промени в света около нас."

Така емоционално започва житейската си история Петя Гарова, която живее в защитено жилище в Луковит. Още с раждането й е установено, че има физическо увреждане (костите й са прекалено чупливи и не може да расте) и на 25-годишна възраст е висока колкото малко дете.

"Знам, че съм 90 и няколко сантиметра, но в личната ми карта пише, че съм един метър", пояснява Петя, която веднага прави впечатление на изключително усмихнат и лъчезарен човек.

Веднага след появата й на бял свят родителите й я изоставят и тя израства по домове. Предполага, че лекарите може да са ги посъветвали така, тъй като смятали, че няма да оцелее. И до ден-днешен Петя не познава майка си и баща си.

"Мисля си, че се срамуват от мен и затова никога не сме се виждали. Предполагам, че гузната съвест за действията им продължава да ги мъчи и вероятно това ще продължи цял живот. Имам и брат, който съм сигурна, че изобщо не знае за съществуването ми", разказва Малечка Палечка.

От роднините си тя поддържа отношения единствено с бабите си и един дядо. Виждала се е също и със свои братовчеди.

"Голямата ми мечта е някой ден да отида в Пловдив, където живеят роднините ми, и да се съберем всички. Отстрани може да изглежда като нещо елементарно, но според мен е невъзможно", добави младото момиче.

Разговаряме с Петя за вярата и гнева към живота, но тя разсейва всичко с усмихнатия си глас.

"Не съм ядосана на родителите ми, че са ме изоставили. Или поне вече не съм. Не съм от най-силно вярващите в Бог, но усещам, че има сила, която ни побутва. Съдбата ми е изпратила изпитание да живея по този начин. Понякога губя надежда и казвам, че не вярвам в нищо. Ядосвам се. Но това е част от моята емоционалност, защото не искам да съм безлична и хората да видят, че има нещо в едно малко човече", заключва мъдро младото момиче.

Малечка Палечка от Луковит признава, че не иска да създава семейство и не изпитва нужда да има мъж до себе си.

"Аз себе си не мога да гледам, камо ли дете. Имам достатъчно приятели около себе си, които са много добри с мен, и не търся мъж", допълни 25-годишната девойка, която тежи едва 20 кг.

Само преди няколко дни тя имала абитуриентски бал и още живее с емоциите от щастливия ден. Признава, че в бъдеще иска да се занимава с компютри, въпреки че не разбира нищо от математика. В свободното си време не пропуска да седне пред компютъра, на който прави колажи и разучава различни програми. Също така пише стихове и вече има издадена първата стихосбирка - "Слънчева капка".
Щастието й се допълва от скорошно посещение в Испания, където преживяла незабравими моменти и видяла уникални гледки.

"Пътуването беше свързано с участието ми като доброволец в съвместен проект на Център за независим живот - София, и БАН - "Технологии за независим живот и социално включване", за което благодаря, че ми подариха това незабравимо приключение", разказа Петя.

Сред любимите й моменти е, когато се озовала на брега на Атлантическия океан и успяла да го види на живо.

Покрай пътуването си най-малката българка за пореден път се сблъскала с трудностите на живота. Качването и разполагането в самолета било изключително трудно, защото нямало осигурен достъп за хора с увреждания.

"Разочарована съм от държавата ни, защото тя не се грижи за хората с проблеми. Масово няма улеснен достъп. В Испания всичко е толкова уредено, че чак не ми се прибираше в България. Не вярвам, че през следващите 10 години нещо у нас ще се промени. Затова и младите хора масово емигрират. Вече изгубих вяра в държавата си", каза още българската Малечка Палечка.

Тя признава, че през живота си е преживяла много подигравателно отношение, но предпочита да не се сеща за тези моменти. Мислите й в момента са насочени към защитеното жилище в Луковит, където на 1 юни ще отбележи 5-ата година от пристигането си. Там са нейните приятели и семейство, които всеки ден й помагат и през ум не им минава да я изоставят.

"Каквито и да сме, ние сме хора както всички останали. И ние дишаме същия въздух, който дишате вие! И ние се учим и правим грешки. Правим почти същите неща, които прави един здрав човек", завърши Петя.

Успяла да гласува

Петя казва, че на изборите за депутати в Европейския парламент е гласувала. Пуснала бюлетина, защото не искала някой да й открадне гласа.

"В защитеното жилище имаше подвижна урна и си дадох своя глас. Нямам любимец сред политиците, защото всичките обещават, а после забравят да изпълняват. Никой не мисли за хората, а само как да открадне някакви пари. Гласувах не заради някой политик или партия, а за да не ми откраднат гласа", обясни Гарова.