Сеизмологът проф.Емил Ботев: Възможен е трус от 7 по Рихтер

Кой е той

Проф. Емил Ботев е ръководител на департамент "Сеизмология" при Националния институт по геофизика, геодезия и география в БАН. Той е старши научен сътрудник и един от най-добрите експерти. Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Физика" през 1979 година. Специализирал е в Москва. Работи от самото начало на кариерата си в Геофизичния институт.

Борислав РАДОСЛАВОВ

Проф. Ботев, регистрираме все повече трусове у нас, макар и с по-малък магнитуд. Има ли място за притеснения?

- Нека започна по-отрано. От 1901 г. до 1928 г. стават цели 6 земетресения с магнитуд, по-голям от 7 по Рихтер у нас. Оттогава досега са ставали само три по-големи труса с по-голям магнитуд от 5 по Рихтер. Трябва да подчертаем, че за последните 80 години в Гърция, Турция и островите са станали повече от 100 земетресения с магнитуд, по-голям от 6. Това идва да ни покаже, че след периода на активизация тоталното натрупано сеизмично напрежение се е стоварило в 6 мощни земетресения. А след тях е настъпил един по-спокоен период. Заедно с това можем да кажем, че трусовете у нас се случват повърхностно, на дълбочина до 10-20 километра. Те до значителна степен са разхлабили самата земна кора, която вече е раздробена. Сега слабите напрежения, които измерваме на повърхността, се реализират в много слаби трусове. Последните десетки години регистрираме средно по 1000 труса годишно със сила под 3 по Рихтер.

- Значи силните трусове на юг до нас въпреки близостта не ни застрашават?

- Само преди няколко дни имахме трус от 5,6 по Рихтер близо до остров Санторини, на 80 км от Атина. То е ефект от подпъхване на Ариканската плоча под Югоизточна Европа в района на Егейско море. Ние сме разположени на 500-600 километра на север и се намираме в една вътрешноконтинентална област, която е далеч от контакт с т.нар. "микроплочи", където се извършват активните движения. При нас тези движения са 1-2 милиметра. А в сравнение с 30-35 мм на юг сами разбирате, че много повече време е необходимо да се натрупа сеизмологично напрежение.

- Тоест с едно изречение можем да успокоим хората, че трус като този в Перник през май 2012 г. няма да има скоро?

- Да, може да се каже. Не сме в период на активизация. Нямаме и толкова силни трусове като в Перник. За него трябва да кажем, че се е натрупвало напрежение няколкостотин години. Там нямаме информация в минало време за каквито и да било по-силни трусове от 4 по Рихтер.

- Няма да доживеем явно следващ подобен трус, ако и той се случи след няколкостотин години.

- Точно така. Ако сме искрени, трябва да кажем - тези напрежения се натрупват в отделни сеизмични зони. По-силните от тях са 5-6 в страната, като в две от тях сме провеждали изследвания. Това са Струмско-Югозападна България и Маришка зона. Там за 10 000 години е имало 4 катастрофални земетресения, които могат да застрашат човешкия живот. Което ще рече хиляди години отстояние. И доколкото последните катастрофални трусове са от началото на миналия век, можем да сме сигурни, че поне в близките няколкостотин години няма как да има такива. Но такива като пловдивското са възможни. (На 18 април 1928 г. трус с магнитуд от 7 по Рихтер удря Пловдивско. Почти целият град на тепетата търпи сериозни щети, любопитно е, че старият град остава почти непокътнат, тъй като сградите успешно поемали вибрациите Ц бел. авт.).

- Ами във Вранча?

- Там нещата са по-различни, но нас ни интересува по-скоро въздействието върху нашата територия. Повторяемостта там на силните земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер е през около 40 години. Честотата им е сравнима с тази, която е в Южно Егейско море. А ние сме разположени точно по средата на тези две активни зони. Сега е останало парченце до 150-200 км от неразтопена в магмата по-плътна кора. Точно там работят силните земетресения, никъде другаде няма в Румъния.

- Скоро във Вранча да очакваме ли нов силен трус?

- Да, можем да очакваме. Съществува сериозна опасност. Но нека подчертаем, че ефектите от последните трусове не са равномерно разпределени. Не можем да кажем, че точно през 40 години стават, това е осреднено. Трябва да кажем също, че тази опасност не съществува за нас. Последните 4 земетресения във Вранча с магнитуд над 7 са добре изследвани и е доказано, че единствено изключително лошият ни късмет и съдбата през 1977 г. заедно с абсолютно безхаберното и безотговорно отношение на собствениците на падналите сгради в Свищов водят до разрушенията. Едно общежитие и една сграда се срутват, защото на партерите са направени реконструкции. В общежитието е направена дискотека. Изрязани са носещи колони. В блока пък е направен магазин и са резнати вертикални носещи колони, носещи цялата тежест. Тези трусове с магнитуд над 7 във Вранча не са опасни за нас. След районирането и новите правилници за строителство с все по-консервативни мерки, обследване на високите сгради и много по-силният контрол върху строителството - нямаме основания за плашене.

- Значи сегашните сгради са готови да поемат силни трусове?

- Да, така е. Категорични сме, че контролът на строителството в по-големите места на високи сгради е достатъчно сериозен. Проектите вече са съобразени с европейски критерии и ще бъде въпрос на случайност някоя по-висока сграда да се окаже недобре изпълнена. Което, разбира се, по български е възможно. Но сега не е правило като преди години родният изпълнител да се чуди по какъв начин нещо да открадне и да не изпълни държавните изисквания, които и тогава съществуваха, но контролът беше на друго ниво. Ако изключим корупционните практики, които не знам защо продължават да присъстват в докладите на Еврокомисията, считам, че няма как да се допускат грешки в строителството.

- И в заключение няколко съвета какво да правят хората при трус.

- С уговорката, че не очакваме силно земетресение, хората трябва да са готови за трус. Първо, по стените не трябва да бъдат поставяни етажерки с падащи предмети. После трябва да се подготви как най-бързо да изключим електричеството. Много е по-лесно при включени бушони да се стигне до пожар. Това е и основната заплаха за човешкия живот или последващи икономически загуби. Трябва да имаме подготвени фенерчета и най-важната документация, която да вземем с нас. Напускането на сградата трябва да става само ако сме на първите етажи, и то ако сме готови да го направим за 10 секунди и да се отдалечим от блока. Друга препоръка е в първите секунди и минути да се водят само животоспасяващи разговори, защото веднага се блокират връзките, тъй като стотици хиляди едновременно се опитват да се обадят на свои близки. Така се случи с някои от мобилните централи по време на пернишкото земетресение.