Мадлен Алгафари, психотерапевт: Клиент ме заплашва и изнудва

Галена ЧАРИЙСКА

- Г-жо Алгафари, как ще коментирате случая в Лясковец? Защо никой не обръща внимание на хора, които отправят заплахи и са потенциално опасни за околните?

- Не мога да коментирам конкретния случай, тъй като не знам точно за какъв проблем се касае. На този въпрос могат да отговорят само колегите, които са имали личен контакт с него. Те могат да диагностицират проблема. Има много такива случаи, в които има психичен проблем, но неговото осъзнаване липсва. Има различни видове психично страдание. По-често болният отрича, че има проблем, и не търси помощ сам. Близките в повечето случаи нямат компетентността да преценят, че става дума за някакъв симптом, а просто го възприемат като странник, по-особен и труден. Имат и задръжки от типа на: "Ами ние сега как ще го изкараме луд?!". Чрез прокурорско решение болният, който отрича проблема си, може да да бъде препратен към лечение.

Случвало ми се е, когато препоръчам такова лечение, да ми кажат: "Ние не можем да го закараме в лудницата, той ни обвинява, че не го обичаме". Самият пациент не осъзнава, че има проблем, и си мисли, че неговите близки искат да го изкарат луд.

- Към вас лично някой отправял ли е заплахи?

- Да, неведнъж. Имам пациент, който се държи крайно агресивно. Аз съм психотерапевт, а не психиатър и не се предполага да работя с психози, но тъй като самите хора не правят разлика между специалистите, идват при мен. И когато аз настоявам за психиатрична интервенция, да се пият лекарства и да се приложи лечение, те стават гневни и ме обвиняват, че ги изкарвам луди. В конкретния случай съм говорила с полицай и съм питала какво мога да направя, след като клиент открито ме заплашва. И знаете ли какво чувам отсреща?! "Няма процедура!".

Имам пациент, който е идвал при мен преди 10 години. Изведнъж започвам да получавам от него писма, понеже той е получил епилептичен припадък и казва, че аз съм в основата на това. Това е човек, когото задължително съм препратила на психиатър и съм прекратила терапията, понеже съм преценила, че не е за мен. Той има блог за музика, блог за хумор, за предсказания, за психоанализа, дори миналата година е издал и книга за психоанализата. Ясно е, че ако човек го погледне отблизо, ще види, че има психично страдание.

Пациентите с проблем се чувстват абсолютно прави и не могат да допуснат, че обективната реалност няма нищо общо с тяхната субективна.

И аз, и мои колеги сме ставали обект на заплахи от страна на пациенти. Понякога психозата не е уловима за обикновен човек, например болният не твърди, че е извънземно или Наполеон, за да е видимо от всички. Аз и всички мои колеги сме имали случаи със звънене през нощта по стотици пъти. Вярно е, че ние сме си избрали тази професия, но има една граница, която не трябва да се преминава.

- Има ли организация на психолозите в България, която да ви помага по някакъв начин в такива ситуации?

- Да, има, но тя няма право да затвори никого в болницата. Това могат да направят единствено неговите близки или самият той, по лично желание. Аз мога да си пусна жалба в полицията и да кажа, че съм заплашвана, като физическо лице, но оттук нататък друго не мога да направя.

Да не забравяме, че срещу мен стои човек, който има друг начин на мислене и странна логика. Много често патологията е такава, че говориш едно на клиента, но той разбира нещо съвсем различно.

- Вие самата как се справяте с подобен тип заплахи?

- Имам и няколко случая на клиентки, на които съм дала и мобилен номер, защото съм преценила, че има някаква опасност за тях самите. Застраховала съм се и като съм препоръчала антидепресанти след задължителна консултация с психиатър. Понякога се получава така, че звъненето е денонощно, по стотици пъти ми изпращат есемеси.
Имам консултация с прокурор за въпросния пациент, когото споменах. Той е видимо неадекватен, но за професионално око. В момента ме изнудва за пари, казва, че трябвало да взима процент от всеки мой клиент. Включително е написал и едно писмо, което е рецензия за цвета на стените в офиса ми, как съм имала наглостта да го гледам в очите. Това било разболяващо. Като имам предвид, че този човек общува с мен с нездравата част от себе си, не мога да го обвинявам, необходимо е разбиране и някакви мерки. В някакъв момент той може да бъде опасен за себе си и за околните, защото вярва на своята вътрешна реалност.

- Ще обясните ли разликата между психолог, психотерапевт и психиатър?

- Психологът може да разбира, но не може да лекува. Той може да е бакалавър и магистър по психология. Психотерапевтът учи допълнително още четири години и може да лекува, без да прилага фармакотерапия. Ако има медицинско образование, може. Психотерапевтът работи с невротични състояния. Там, където се налага фармакотерапия и става дума за тежко състояние и големи психози, се намесва психиатър.

- Работи ли се постоянно с хората, които са освидетелствани с психични заболявания. Има ли някакъв вид профилактични прегледи?

- Това трябва да ви кажат в психиатричните заведения. Някои от пациенти биха могли да бъдат рискови и опасни за обществото. Предполагам, че има някаква форма на следене, но тя също не може да бъде насилствена.

Според мен най-важното е да има връзка и комуникация по веригата между отделните институции. Аз съм работила и в телефон на доверието и често се е случвало да ми се обади някой и да ми каже, че сега ще се самоубие. Тогава аз съм безсилна, няма на кого да се обадя, за да предупредя, аз просто съм глас от другата страна на телефона. Задължително трябва да се създаде такава връзка, дори и с журналистите. Те не са длъжни да са специалисти и да диагностицират психични страдания, но превръщат в новини налудничави идеи. Трябва да си специалист, за да различиш една гневна мания, параноя или психоза, защото много пъти жалбите на болния звучат основателни, но трябва да се подложат на съмнение.

- Полицаите подготвят ли се от психолози да общуват с психичноболни хора?

- Трябва да попитате в Симеоново дали ги обучават. Това според мен е от изключителна важност и необходимост. Те трябва да могат да се ориентират дали срещу себе си имат патологичен афект, паническа атака, психоза, налудност, параноя или пък психопатен тип. Има специфичен подход към този тип пациенти. Не трябва да се спори с тях или пък да се опитваш да ги разубеждаваш. По-скоро трябва да влезеш в неговия свят, да му се довериш, да покажеш, че му вярваш. Много е специфично.

- Какви са най-честите психични разтройства на българина?

- В момента има много повишени нива на тревожност. Разбираемо е, заради начина на живот.

- Може ли да се каже кога най-често се отключват депресивни състояния?

- В пролетния и есенния сезон понякога ескалират. И коледните празници отключват подобен тип депресии, например ако става въпрос за самотен човек на фона на всички, които празнуват заедно. Контрастът много подсилва. Има тенденции, но всичко е и много индивидуално.

- Не би ли трябвало по-скоро зимата да предизвиква мрачни и суицидни мисли?

- През зимата малко или много всички сме в капсули. Когато дойде пролетта, която изисква всеки човек да тръгне към света, а той е потънал в потискащи мисли, няма как да не се стигне до подобен тип състояние.

- Как се чувства вашият съпруг Нидал Алгафари, след като напусна движението АБВ?

- Обадете му се да го питате. Вече 30 години съм в медийното пространство и никога не съм коментирала нищо, свързано с политика. Аз се занимавам с вътрешния свят, а не с външния.

КОЯ Е ТЯ:

Мадлен Стайкова-Алгафари е един от най-популярните психотерапевти у нас, тя е и писател, преводач и режисьор. Родена е на 4 ноември 1967 г. във Враца. Средното си образование завършва в езиковата гимназия в родния си град. Дипломира се в СУ "Св. Климент Охридски", паралелно и в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност режисура за драматичен и куклен театър. След дипломирането си работи в БНТ като редактор и водещ. През 2003 г. издава първата си книга "Мира няма" - поезия и психология. През 2009 г. стана финалистка във второто издание на българския формат на предаването "Денсинг старс". Омъжена е за режисьора Нидал Алгафари, с когото имат син и дъщеря.