Българската сензация на "Ролан Гарос" Росица Денчева: Целта ми е Топ 100 при жените

Изгубих концентрация на полуфинала в Париж
Коя е тя
18-годишната Росица Денчева бе сензацията на турнира при девойките на "Ролан Гарос". Българката достигна полуфинал на втория за годината турнир от Големия шлем. Талантливата ни тенисистка вече има и две титли при женитe от турнирите на ITF. Пред "България Днес" сподели повече за успеха си в Париж и какво й предстои в бъдеще.
- Няколко дни след края на "Ролан Гарос" какво означава за теб достигането до полуфинал?
- Честно казано, въобще не го очаквах. Самоизненадах се с достигането до полуфинал и затова много се зарадвах на това постижение. В същото време то ми носи и голяма отговорност, както и поводи за анализи и размисъл.
- С какви очаквания замина за Париж?
- Нямах големи очаквания. Единственото, което исках и на което се надявах, е да играя на 70-80% от възможностите си. Както знаете, на състезания има много други фактори освен физически и технически умения, които оказват влияние върху качеството на играта.
- Полуфиналът беше изключително оспорван и равностоен. Кое беше малкото, което не достигна за финал?
- Да, така е. Не успях да запазя високото ниво на концентрация след първия сет. Това даде игрово и тактическо преимущество на противничката ми.
- Какво извън твоите мачове ти направи най-голямо впечатление на "Ролан Гарос"?
- На "Ролан Гарос" успях да видя тренировките на Сабаленка и Швьонтек. Също така и рутината на други големи играчи - как загряват, как възстановяват сред мач. Със сигурност това ми беше от полза да мога да взаимствам някое упражнение от тях.
- Какво предстои оттук нататък? Ще участваш на "Уимбълдън", нали?
- Да, живот и здраве, ще взема участие на "Уимбълдън". Преди това ще имам една седмица тренировъчен лагер в Лондон с ITF отбора и турнир от първа категория в Роехамптън.
- В Париж България постигна голям успех при юношите и девойките. На какво според теб се дължи този подем в тениса през последните години?
- На първо място, това се дължи на появата на едно поколение от много талантливи и трудолюбиви тенисисти, което създаде изключително конкурентна среда за развитие в България. Различните програми на Българската федерация по тенис, даващи възможност на българските деца да участват в международни турнири, добрата работа на определени клубове по места, както и добрият пример на наши настоящи и бивши световноизвестни тенисисти също допринесоха за добрите резултати и подема при юношите и девойките.
- Вече спечели и първата си титли при жените в ITF веригата. Каква е следващата цел?
- Време е вече да наблегна и да се концентрирам върху участието си в женски турнири, за да напредвам в световната ранглиста. Това, разбира се, ще е съпроводено с много работа във физическо, техническо, тактическо и ментално отношение, за да се постигнат добри резултати.
- Как започна да тренираш тенис?
- Това стана от само себе си. Просто от малка всеки ден прекарвахме много време с мама в парк "Кайлъка" в Плевен в близост до тенис кортовете. Явно гледката от играещите и забавляващите се там деца ми е направила силно впечатление. Един ден, когато бях на 4 годинки, просто издърпах мама за ръката на корт, пълен с деца, и й казах, че докато не ме запише на тенис, няма да мръдна оттам.
- Кога разбра, че имаш талант и това е нещото, на което искаш да се посветиш?
- Това съм го осъзнала доста късно, защото приемах тениса в първите 7-8 години изключително като детска игра и забавление. Но талантът сам по себе си не е достатъчен, за да си добър в каквото и да е начинание. Трябва да положиш изключително голям обем труд, да изтърпиш много лишения, да направиш много жертви, ако искаш да се развиваш и да напредваш. На този етап предполагам, че да, искам да се посветя на тениса. Но се стремя всекидневието ми да не е ограничено само с тенис, за да мога евентуално да се развия и в други сфери на живота, ако се наложи.
- Минала си през академията на Рафаел Надал. Разкажи малко повече за престоя си там?
- В тази академия съм била много малко, само две седмици. Затова за този кратък период от време не бих могла да направя някакви по-задълбочени анализи.
- Кой съвет в кариерата си до момента няма да забравиш никога?
- Безспорно това е съветът на покойния Ник Болетиери: "Не бързай!". Трябва да се науча да бъда търпелива, да приема факта, че добрите резултати идват с много работа, упоритост и постоянство. Да си поставям и преследвам първо малки цели, за да мога да постигна голямата.
- Как се съчетават постоянните пътувания по света с ученето?
- Това е най-трудната част, тъй като съм ученичка в редовно училище, не в спортно. Отсъствам много и това налага навсякъде да пътувам с учебници, да се опитвам да се справям с учебния материал самостоятелно, без преподавателски разяснения. Когато се върна от турнири, в училище следват всекидневни изпитвания и тестове, за да мога да наваксам с оценките и това носи допълнителен психологически стрес. Но засега се справям. Живот и здраве, догодина завършвам!
- Имаш ли идол в тениса? Защо точно тя/той?
- Любимите ми тенисисти са Новак Джокович и Елена Рибакина. Много харесвам техния стил на игра и поведение. Смятам, че имам какво да извлека от тях.
- Играеш и за националния отбор жени. В момента там сте събрани млади и перспективни тенисистки. Как се чувстваш в тима?
- Добре се чувствам, защото съм в позната среда. Разбираме се и затова работата там върви леко и спокойно, без напрежение. Надявам се и в бъдеще да съм част от този отбор и да постигнем по-добри резултати.
- Коя е голямата цел в кариерата ти?
- На този етап целта ми е да вляза в Топ 100 при жените. Ако успея да я постигна, ще си поставя и по-високи цели, но всичко с времето си.