Кандидатът за директор на НСлС Евгени Диков: Трябва нов прочит на професията следовател

Аделина ГЕОРГИЕВА

- Г-н Диков, защо избрахте да се кандидатирате за шеф на Националната следствена служба (НСлС), а не за поста градски прокурор, каквито функции изпълнявате в момента?
- Напрежението в Софийската градска прокуратура (СГП) е много голямо от гледна точка на обема работа. Административните задачи също тежат, защото едно е чисто юридическата сфера, друго е да се решават въпроси с лимит на автомобили и др. Постоянно разписвам молби за отпуски и една химикалка ми отива на месец само за това. Дори си позволих да кажа на главния прокурор, че в СГП трябва да има помощник-ректор като в университетите, който да движи чисто административните въпроси.
- Как приемате слуховете, че щом сте единствена кандидатура, значи има договорка?
- Процедурата изисква минимум петима членове на ВСС да издигнат кандидатура или това може да се направи еднолично от министъра на правосъдието. На миналия конкурс бяха издигнати кандидатурите на Бойко Найденов и моята. Сега тя е само една, което не доказва, че има някаква уговорка. Явявам се, пък може и да не успея да защитя концепцията си. Тогава обещавам, че трети път няма да се кандидатирам.
- На какво залагате в концепцията си?
- Основният принцип, на който съм заложил, е че НСлС е неделима част от прокуратурата. Навремето имаше мечтатели в следствието, които искаха то да стане абсолютно независима структура към съдебната власт - нещо, което е неприемливо. Никъде в света следствието не е самостоятелно - разследващите са или към полицията, или към прокуратурата. При нас се възприе този принцип, имаме следователи, разследващи полицаи към МВР, митнически агенти, а в последно време и разследващи агенти от ДАНС. Използвал съм концепцията си от миналогодишния конкурс, тъй като  почти всички колеги, с които съм разговарял, я одобряват. Включил съм и данни от функционалния анализ на прокуратурата, изготвен от експерти, по отношение на натоварване и структура, както и плана за работа на прокуратурата до 2015 г., в който са заложени мерки и за НСлС. За мен основният въпрос е за натовареността на следователите. Преди време експерти от ЕК бяха поставили въпроса за закриване на тази служба, защото е неработеща. Моите усилия, ако бъда избран, ще са в посока на това да превърна НСлС в максимално работеща.
- Как може да се оптимизира работата на следователите?
- Трябва да има законодателна реформа, в която да се определи кои текстове от НК ще се разследват от следователи. Оказа се, че вече 7 г. въпросът дали ще бъде натоварен следовател от един следствен отдел към окръжна прокуратура зависи от добрите взаимоотношения между окръжния прокурор и шефа на следствения отдел. Текстовете, които задължително по закон се разследват от следователите, са единици - престъпления против републиката, против мира и човечеството и тероризъм - тези текстове са екзотика в практиката. Другият вариант е да се възлагат разследвания от административните ръководители. Аз в качеството си на и.ф. градски прокурор можех да възложа много дела на НСлС, но ми е обидно да пратя на колегите, които имат толкова стаж, подобни елементарни казуси. Например дело за престъпление, извършено в чужбина, с използвана дебитна карта, без съгласие на титуляря - да разпитат тъжителя, да изготвят съдебна поръчка до съответната държава, където е ползвана картата, и след два месеца да изпратят делото за спиране. Това може да го направи и разследващ полицай с 2 месеца стаж.
- В разследването на какви престъпления могат да се включат следователи?
- В последния НПК следовател се споменава само в текста за разпит чрез видеоконференция на ниво досъдебно производство. Компетентността би трябвало да се реши и законодателно. На първо място трябва да се приеме нов НК във вида, в който го предложи проф. Борис Велчев. Има и проект на проф. Стойнов, който почти всички юристи го отрекоха, но погрешно се тръгва относно самата структура на НК. Ние приемаме кодекса от 1968 с всичките му изменения оттогава, а най-добре е да се вземе за основа първият български НК от 1896 г., който има обща част, за престъпленията и за простъпките.
Другият вариант, който е направен като проект за Административнонаказателен кодекс, е да се ограничат по-леко наказуемите деяния, да се направят наказуеми по административен ред. По този начин ще се спeстят труд и разноски и ще се намалят сроковете за разследване. Когато половината текстове от сега действащия НК станат административни нарушения, тогава разследването няма да приключи в 2-месечен срок, а в едномесечен. Един разследващ полицай в районното управление на София има по 300 дела годишно, което е непосилно. Половината от тях приключват с глоба от 300-500 лв. Излиза, че се правят 1000 лв. разноски, за да се наложи глоба 300 лв., което е обществено неприемливо.
- Какви други перспективи има?
- Възстановяването на глава 26 от НПК (възобновяването на дела по искане на обвиняем – бел. авт.) е другият вариант за използване на капацитета на следователите. Съдът дава 3-месечен срок за довършване на едно дело. Когато е работено 3-4 г. по едно тежко икономическо дело и разследването е пред финал, да се провали заради това, че в 3-месечния срок не може да се довърши от един разследващ полицай? Има дела, които са безнадежден случай, но има и неща, които може да се свършат от екип от прокурор и следователи. Те могат да се съсредоточат и в този срок да изпълнят указанията на съда. Подобни екипи ползваме най-вече по икономически дела. Големият капацитет на НСлС е точно в икономическите дела. Има колеги, които работят добре и при тежки аварии. Практиката ми показва, че е по-добре по едно дело да работи екип от трима следователи, защото така се приключва много по-бързо.
Другата възможност е следователите да се включат по делата с непълнолетни. Докато беше зам. главен прокурор, Галина Тонева имаше идея за създаване на специализирани съдилища за непълнолетни, по подобие на някои европейски държави, но сега този проект е замразен.
- Какво може да се направи по отношение на структурата на следствието?
- При всички положения структурата трябва да претърпи изменения. Знам, че в НСлС има 9 отдела и едно звено за разследване на тероризма, създадено след атентата в Сарафово. Девет отдела са много. Особено отдел "Инспекторат" - на 80 следователи да има 8 инспектори! Такъв отдел е излишен. Има и отдел "Разследване на престъпления с голяма обществена опасност", който аз не мога да го възприема, най-малкото няма критерии кои ще са тези дела с обществен интерес. Най-добре е да има икономически, криминален, отдел за тежки аварии и за престъпления против републиката.
Г-н Цацаров има идея за създаване на оперативни звена, които да оказват логистична подкрепа на съдебната система, т.е. да има криминалистическа лаборатория с експерти, които по всяко време да са готови да тръгнат. Добре е няколко така оборудвани автомобила да бъдат на разположение в НСлС. Това би подпомогнало в изключителна степен разследването на едно убийство например, защото ще се разполага с подготвени кадри, които са мобилни и снабдени с нужната техника. Ето например, чувал съм за случаи на поръчкови убийства, когато полицаи, вместо да опънат ленти и да не пускат никого, се събират със свои шефове, при огледа хвърлят фасове и отъпкват местопрестъплението. Колеги са ми разказвали как във Великобритания огледът на убийство прилича на операционна зала, където всичко се извършва педантично и в пълен синхрон.
- Не остават ли следователите в сянка, при положение че по определени случаи се изявяват само представители на полицията и прокуратурата?
- Преди време колеги от прокуратурата имаха девиз "Почвам да мисля за делото, когато ми дойде на бюрото". Те дават насоки на разследващите по телефона, но не познават същината. След това се създаде фигурата на наблюдаващия прокурор, който от началото да дава указания. Опитът ми от съвместните екипи за борба с организираната престъпност показа, че ако най-важните свидетели не бъдат разпитани лично от прокурора, се получават пропуски. Разликата между следователя и прокурора вече се стеснява. Ако искат да работят, следователите не би следвало да бъдат изолирани, а да действат в добро сътрудничество с прокуратурата, за да се постигат резултати. Все още има колеги в НСлС, които казват на прокурора: "Ти си господарят на досъдебното производство. Кажи ми кой, кога и за какво да го разпитам." Това може да го свършат и секретарките. Ето защо считам, че трябва да се извърши нов прочит на професията на следователя и той да взима активно участие при разследването на определен тип престъпления.

Кой е той?

Евгени Диков се ползва с добра репутация сред колегите си. През 1980 г. завършва юридическото си образование в СУ „Свети Климент Охридски”. Започва кариерата си като районен прокурор в Бяла Слатина, след което става заместник районен прокурор в Софийската районна прокуратура и прокурор в Софийската градска прокуратура. За период от 10 г. практикува като адвокат. През 2003 г. става следовател в НСлС, а от 2006 г. до момента е във Върховната касационна прокуратура. След скандала "Банкя" и оставката на Николай Кокинов Диков бе назначен за и.ф. градски прокурор. Сега е единствен кандидат за директор на НСлС.