Морският експерт д-р Йордан Господинов: Нова медуза в Черно море се храни с цаца

Горещините и безводието убиват пъстървата 

КОЙ Е ТОЙ:

Д-р Йордан Господинов е председател на създадения през 2015 г. Консултативен съвет за Черно море, обединяващ асоциации, неправителствени организации и сдружения, чиито дейности обхващащи всички основни области на рибарството в България и Румъния. По професия е ветеринарен лекар. Бил е регионален директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и експерт в Националната ветеринарномедицинска служба. Изпълнителен директор е на Асоциацията на производителите на рибни продукти.

Доли ТАЧЕВА

- Д-р Господинов, като дългогодишен експерт и наблюдател на Черно море как се променя то през последните години?

- Нашите заключения са, че условията се подобряват по отношение на чистотата на водата. Ние с Консулативния съвет за Черно море, който е съставен от 19 български и румънски асоциации, заседаваме по няколко пъти в годината. През последните години установяваме, че действително има промяна. Похвално е това, че се направиха много пречиствателни станции. Факт е, че онази химическа индустрия, която бълваше химикали във водата, вече я няма. Поради тази причина и се наблюдава появата на нови видове и по-големи популации.

- А как се отразяват климатичните промени на морето ни?

- С повишаването на температурата придобиваме по-африкански, по средиземноморски климат. През последните години учените констатират, че средната годишна температура на водата в Черно море се е повишила с повече от 1 градус. Това неминуемо води до катаклизми. Един от тях е прекаленият цъфтеж на планктона. Това отнема част от кислорода и води до смъртност на някой видове.

- Кои например?

- Виждали сме епизодично, че в някои части на Черно море има масова смъртност на попчето. Но това е временно.

- Споменахте и появата на нови видове. Какви са те?

- Да, наблюдаваме, че се появяват видове, които са нетипични за нашите географски ширини. Например видове, които са специфични за Средиземно и Адриатическо море. Възстановяват се видове, които се говори, че от години ги няма. Например черноморската скумрия, която през 1950-1960 година по ред причини е изчезнала. Появиха се нови видове риби, син рак, който ще се окаже голям деликатес, медуза.

- Каква е тази нова медуза?

- Гребеновидната медуза, която учените отбелязват, че не е специфична за нашето море. Излюпва се по едно и също време с цацата и изяжда много голяма част от храната й. Храни се със същия планктон и се явява един вид конкуренция. Затова понякога цацата е доста дребна. Тя не е толкова страшна за хората, защото не е отровна. В Черно море няма смъртоносни медузи.

- Възможно ли е в такъв случай и цацата да изчезне?

- Запасът от цаца е много по-голям от този, който ловим. По българския бряг по научни данни има 50-60 хил. тона, ние ловим 3-4 хил. Цацата не е мигриращ вид, тя си живее в Черно море, затова не бива да се притесняваме.

- А тези нови видове как се появяват в Черно море?

- Някои видове като рапана се появяват с отпадните води на корабите или са полепнали по кораби, които идват от други места. Така влизат и други видове, като например тази гребеновидна медуза. Ситуацията е такава.

- Как влияят морските течения на живота във водата?

- Те са благоприятни за нашето море. Когато септември дойде по-студена вода, приижда и повече риба. Хищниците от Босфора идват да се хранят при нас. Нашето море е много по-сладко заради притока на много реки. Честата промяна от студена на топла вода и обратно води до по-плътна мускулатура, по-мазни риби.

- Има ли по-интересни видове в рибарските мрежи, които се отличават с нещо специално?

- В началото рапанът беше нещо рядко срещано. След това свикнахме с него, а в един момент и се установи, че месото му е страхотен белтък. 4-5 пъти повече е белтъкът в мускулатурата на рапана, отколкото в едно говеждо месо. И това нещо е с много витамини. Затова се води и афродизиак. Защото цинкът, манганът и кобалтът влияят на половата система и на единия, и на другия пол.

- Каква е ситуацията във вътрешните водоеми?

- Горещините и безводието създават проблеми. Имаме голяма смъртност при пъстървовите видове. Това са видове, които се отглеждат високо в планината, над 800 метра надморска височина. Малкото вода, която идва от реките и изворите в рибарниците, намалява притока на свежа вода, повишава се температурата на басейните, няма кислород и пъстървата умира. В големите язовири рибата спря да се храни, слезе на дъното, умира всеки ден. Това няма да спре скоро, защото безводието няма да изчезне с един дъжд. В Девин са много зле, Триград. 80% е смъртността там.

- Какво можем да направим ние, обикновените хора, за да помогнем на морето?

- Да има селективност в риболова, да не се ловят дребни видове. Искаме да се въведе забрана за улов на бяла мида в пролетно-лятно размножаващия се период. Аз лично всяка година ходя на едно и също място на море и всеки път събирам от плажа пластмасови чаши, бутилки, кофички. Ако всеки го прави и не хвърля, ще е чудесно. Тези пластмаси се разграждат и стават микропластмаси, влизат във водата, в подпочвените води, даже в изворни води са откривани. Много трябва да внимаваме с тях и трябва да престанем да замърсяваме. Трябват още пречиствателни станции. Да се намали наторяването на селскостопанските култури. В подпочвените води отиват много азотни торове в Черно море, които водят до еутрофикация, така се нарича процесът на обилен цъфтеж на морето, при който изчезва кислородът и дънните видове умират или мигрират.