Богдана Карадочева за това готова ли е да прости на т.нар. Народен съд: Бог ще съди патриарх Даниил!

Защо убийците не поискаха прошка, опитвам се да забравя, но не мога да простя, категоричен е Ириней Константинов

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Да кажеш нещо срещу патриарх е грехота, но всеки носи отговорност пред Бог."

Така кратко коментира Богдана Карадочева пред "България Днес" призива на патриарх Даниил да "намерим сили да простим на виновните" за Народния съд. За настояването на Негово Светейшество става ясно от негов "поздравителен адрес" до Върховния касационен съд по повод 145 години от основаването на съда. В документа се обръща внимание и на друга тежка годишнина - 80 години от Народния съд.

Според патриарха правилната оценка за събития от недалечното ни минало - като Народния съд, чиито осъдителни решения променят хода на историята на страната ни и са в основата на една половинвековна несправедливост - следва да бъде съчетана не само с това да предаваме на бъдните поколения паметта за невинните жертви, но и да намерим сили да простим на виновните. Бог е този, който ще съди историята и човеците - пише патриарх Даниил. Призивът му дълбоко разочарова и разгневи хилядите наследници на жертвите на т.нар. Народен съд, който осъжда на смърт елита на нацията без легитимен съдебен процес.

Иван Карадочев, баща на певицата, е бил търговец на кожи. През 1960 г. е въдворен в концентрационния лагер "Слънчев бряг" край Ловеч, където загинал само след 15 дни. Семейството на Богдана преживяло години на преследване и тормоз от страна на комунистическата власт.

"На 10 години и половина бях, когато баща ми беше убит в лагер. Те просто са го взели. Мама винаги казваше, че той ходеше със снежнобели ризи. Как е попаднал в този ад? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо ужасно, "Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият й съпруг също мина през лагерите", разказва изпълнителката.

"Имам една любима фраза - не се прощава, но се надживява" - казва и актьорът и директор на столичния театър "София" Ириней Константинов, чийто чичо е ликвидиран от т.нар. Народен съд. - Разбирам Негово Светейшество и призива му, свързан с най-голямата християнска добродетел - прошката. Но ако приемем това, защо от другата страна не поискаха прошка за убийствата без присъда на невинни хора? Обезглавиха най-будните личности на един народ, цвета на нацията. Как да забравя разказите на свещеници за убийството на чичо ми - архимандрит Ириней? Как да простя на милиционерите, които изселиха цялото ми семейство и се настаниха да живеят в къщата ни? Опитвам се да забравя, но не съм толкова силен да простя", сподели пред "България Днес" Константинов.

На 23 септември 1944 г. архимандрит Ириней "изчезва безследно" и никой повече не го вижда. Три дни по-рано изненадващо на бюрото му била оставена бележка. Това било заповед за освобождаване от длъжността протосингел на митрополията, издадена от митрополит Стефан.

Напразни са усилията на роднините и близките му да намерят нещо за съдбата му. Дълго време "народната" власт отказва да даде всякаква информация за свещеника. Издават смъртен акт на семейството му, което символично го погребва.

През 1937 г. е доктор по философия на Римския държавен университет, а езиците, които е усвоил, са шест - руски, румънски, италиански, френски, немски и английски. Завръщайки се в София, е назначен за учител възпитател в Софийската духовна семинария. На 4 декември 1937 г. е подстриган за монах и ръкоположен за йеродякон, приемайки името Ириней.

На 1 август 1941 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. Високообразован и силно религиозен човек, той осъзнава голямата опасност от комунизма и посвещава голяма част от живота си на идеологическа борба с него.

Сред ликвидираните от народния съд е и прадядото на Мила Роберт. Дъщерята на Ваня Щерева също взе отношение пред вестника за призива на патриарх Даниил.

"Божият съд, за който той говори , според моята неправославна вяра в Бог ще съди него за използването на Божието слово с цел да оправдае нещо, за което няма оправдание. Деяние, белязало, осакатило и спъващо народа ни и до днес. За мен призив като този е както възмутителен, така и платен."

"Прадядо ми е бил осъден на смърт заради антикомунистическа дейност. Лежал е в килии, защото е бил активно против комунистическия режим. Разпространявал е коментари относно властта и свободолюбиви слова в писмена форма. Заради това му е забранявано да следва висше с години. Нека да си браним свободата, която празнуваме, казва още певицата.

Хиляди избити, дори и без присъди

Народният съд действа в периода от декември 1944 до април 1945 година като механизъм на левия "революционен" терор. Организирани са 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на хиляди арестувани е неизвестна - те са убити, без да се оставят документални доказателства.

Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите - затвор от 1 до 20 години.