Алергологът д-р Тихомир Мустаков: Влизаме в сезона на битовите алергии

Внимавайте с препаратите за почистване, могат да възпалят дихателната система

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Тихомир Мустаков е специалист алерголог и педиатър. Завършва Медицинска академия в София през 1988 г. Работил е като педиатър в Регионална болница - Самоков, и в столичната III поликлиника. От 1992 г. до момента работи в УМБАЛ "Александровска" в Клиника по алергология и клинична имунология и има частна практика. Д-р Мустаков има над 30 научни съобщения, публикации и резюмета, участвал е в 2 монографии в областта на лечението на алергичните болести в детската възраст. От 1991 г. членува в Българския лекарски съюз, а от 2001 г. и в Европейското респираторно дружество.

Доли ТАЧЕВА

- Д-р Мустаков, наблюдавате ли нарастване на алергиите през последните години?
- Да, но тенденцията се наблюдава от близките 30 години. Донякъде това се дължи на зачестяване на случаите, а донякъде и на по-добрата диагностика, тъй като все повече от медици са добре подготвени в алергологията и успяват да определят кога симптомите са алергични. Например преди 20 години при деца до шест години обструктивните състояния масово се определяха като бронхити и се лекуваха с повече антибиотици. Сега диагностиката е ориентирана така, че значително повече алергични случаи се откриват в ранна възраст и започва лечение, което е по-ефективно. Колкото по-рано започне, толкова по-големи са шансовете за излекуване.
- За колко време се излекува една алергия?
- Това е много относително. Алергията е мултифакторно заболяване. Понякога може да има само един инцидент и с това да се приключи, да не остане трайна алергия, но все пак трябва да бъдем подготвени за продължително проследяване на пациента. Като цяло я разглеждаме като продължително състояние. Дори когато не се провежда активно лечение, е важно пациентът да бъде под наблюдение, за да не се пропуснат ремисии, които по-късно могат да се обострят. Това може да бъде предотвратено при адекватна профилактика.
- Кои са най-честите алергии при българите?
- Като цяло ние, българите, не страдаме от по-различни алергии, отколкото останалите европейци. Общата характеристика на протичането на алергиите е в ранните месеци и години, когато обикновено преобладават хранителните алергии, тъй като храните са богати на протеини, които са основни алергени. Проявите са обикновено от страна на кожата или храносмилателната система. Изразяват се под формата на атопичен дерматит. След третата година, най-вече към шеста-седма, започват да зачестяват дихателните алергени, които могат да доведат до астма или до алергична хрема, която остава като най-честа след седмата година нататък.
- Какво е важно да знаем през есенно-зимния период, от какво да се пазим?
- През този период се влошават целогодишните алергии, свързани с битовите алергени като домашен прах, плесени и домашни любимци. Помещенията се проветряват по-рядко и хората прекарват повече време вътре. Това е времето, в което трябва да обърнем внимание на по-добрата битова среда, на качеството на въздуха. Трябва редовно проветряване, да няма конденз, мухъл, да се почиства прахът, тупат възглавници, завивки и матраци. Плюшените играчки на децата също повишават контакта с домашно-праховите кърлежи. Детските градини трябва да внимават да няма конденз и мухъл в помещенията, тъй като това допълнително натоварва децата. Внимателно трябва да ползваме агресивни дезинфекциращи препарати за почистване на под, мебели и т.н., тъй като техните изпарения в голяма част са направо токсични и могат да предизвикат възпаление на дихателната система. Което пък отваря вратата както към инфекции и вирусни бактерии, така и към алергени. Вместо да предпазваме децата, чистейки с изобилие от хлорни препарати, всъщност ги увреждаме и ги правим по-болни. Така че в този период е много важно това да се прави правилно, препаратите да се разреждат, както е описано, след това да се проветрява хубаво, за да се намали излъчването на хлорни йони в помещението.
- За какво друго бихте предупредили в този сезон?
- Хората със сенна хрема и поленова астма сега нямат оплаквания, но точно сега е периодът, в който е много подходящо да се изследват за алергия и да започнат профилактика за следващата година. Ако чакат до март, когато симптомите се появят, възможностите са по-ограничени.
- Различават ли се симптомите на алергиите при децата и възрастните?
- Да. Малките не могат да обяснят какво им се случва. Например една от най-честите прояви на хранителна алергия при тях може да бъде силно главоболие. Едно малко дете трудно ще обясни, че го боли главата и това, че плаче неистово, не може да спи и е капризно, може да не се свърже с алергия. Ако се свърже и детето се окаже с алергия, само махането на алергена, който най-често е млякото, премахва и неврологичните прояви.
- От каква възраст може да се установи алергия?
- Най-често проявите започват след третия-четвъртия месец, по изключение може да започнат и по-рано. Изследвания обикновено започваме след четвъртия месец чрез специфични антитела, а кожни проби по-често след шестия месец. Това не са строго определени срокове, а по-скоро практически, в които може да се направят изследвания.
- Нужно ли е всяко дете да се изследва за алергии, или само при поява на симптоми?
- Не. Ако се изследва цялото население, при около 70% ще се намерят антитела, но при 90% от тях няма симптоми и тези хора могат да си живеят, без въобще да разберат, че имат алергия. Изследвания се правят при проявени симптоми или при много силен фамилен риск.
- Има ли места в България, където честотата на алергичните заболявания е по-висока?
- Да, околната среда влияе на алергиите. В райони със замърсен въздух и влага се срещат повече дихателни алергии. По отношение на хранителните алергии те зависят от това какво традиционно населението консумира. Тези алергии са по-чести там, където се консумират индустриални и вносни храни, а по-редки в райони с традиционно домашно производство на храна.
- Има ли новости в лечението?
- Очаква се въвеждане на десенсибилизация (б.а. - намаляване чувствителността на организма към определен алерген) към храни, например към фъстъци и някои плодове. Това е един дял от лечението на хранителната алергия, който е много труден и на практика неприложим, тъй като няма съответни препарати. Напредъкът на индустрията в тази насока е доста обнадеждаващ. Това може да влезе в практиката у нас в следващите години.
- Какви съвети бихте дали за превенция?
- Да се внимава с честата употреба на медикаменти за температура или антибиотици. При алергични деца, особено такива до 4-годишна възраст, имунната система отделя по-малко гама-интерферон, отколкото неалергичните им връстници и те боледуват по-често от инфекции през есента и зимата. Ранното разпознаване и контролът на инфекциите намаляват риска от развитие на астма.