Балиновата къща е символ на възроден Батак

Балиновата къща в Батак е място, носещо магията на следосвобожденска България и бързото възстановяване на селото след погрома на Априлското въстание. Къщата е построена около 1895 година. Нейни собственици са били братята Ангел и Иван Балинови - средно заможни селяни. Балиновата къща е образец на местния традиционен архитектурен стил. Първият етаж е изграден от камък и е бил зает от стопански помещения. На втория етаж са разположени жилищата на семействата на двамата братя.

След като посетителят разгледа цялата къща от двора през втория етаж и си помисли колко идилично са живели хората по онова време, към изхода пътят минава през едно особено помещение. То е леко вкопано в земята под жилищните, няма прозорци, а само една врата. Веднага прави впечатление, че вътре има бурета. Оказва се, че именно в тази стая са се правели и отлежавали ракиите, както са се сушели и мезелъците. "Това то", казват си посетителите от мъжки пол и въздъхват, вникнали вече наистина в идиличня живот на старите българи.

През 70-те години на ХХ век Балиновата къща е реставрирана. През 1986 година в нея е разположена етнографска експозиция. Тя показва поминъка на батачани, вътрешната уредба на жилищата им, традиционното местно облекло.

През XIX и през първите десетилетия на ХХ век почти всички жители на Батак са се занимавали основно с производство на дървен строителен материал. В планината са работили над 200 дъскорезници, наричани "чаркове". В същото време батачани са обработвали земята си, отглеждали са животни и лен. Тези дейности са представени в експозицията, разгъната на двора и първия етаж.

Балиновата къща, която е част от музейния комплекс в града, е посветена на съхраняването на традициите, поминъка и обичаите на батачани от края на 19-и до началото на 20-и век.

Основният поминък на населението в Батак е бил дърводобивът, дървопреработването и търговията с дървен материал. Най-известната местност, днес край язовир "Батак", е Цигов чарк, но малцина знаят, че всъщност "чарк" означава дъскорезница, задвижвана от силата на водата. В двора на къщата е изложен макет на чарк. Преди Априлското въстание е имало над 200 дъскорезници, като почти всяка фамилия е притежавала такава. Най-търсени и качествени са били петсантиметровите бели дъски от смърч. Обработвали са предимно иглолистни дървета - смърч, бор и ела. За дърводобив са използвани така наречените "пельки" - уреди, характерни за Родопския край, брадва (наричана "балтак"), с която се цепи, и "джага", с която мъжете ръчно са рязали дъските. Пелька е уред с две остриета - с едното се посича трупата, а с другото се обелва кората.

В специална стая е представена обработката на лен и вълна. Ленът, след като е ожънат, е трябвало да престои две-три денонощия в топла вода, често са го закарвали във Велинград, където има топли извори.

Било е развито скотовъдството и овцевъдството. В така наречения "мандарлък" са били приготвяни масло, като са се използвали дървени "бурилки" - една за биене и друга "въртележка". Маслото се е съхранявало в дървена купичка, наречена в Батак "заструк".

За оран са били използвали рала - рало едностранка и палешник, който е по-съвременен. И тъй като е трябвало да бъдат подковавани конете и воловете, разбира се, е трябвало да има и ковачи, наричани в по-старо време "налбанти". Воловете са били подковавани, преди да започнат оран през ранна пролет. За целта са използвали инструменти като "сантрач", за почистване на ходилата и специални волски и конски подкови. 

И тъй като никой не е по-голям от хляба, в къщата е имало пещ за печене на хляб, което се е случвало веднъж седмично. За месене са използвани "ношкви", дървено корито, наричано в други части на България "нощви", а за точене на кори за баница - "кръг".

Батачани не са били по-различни от днешните хора, обичали са да си пийнат кафенцето, а децата, макар и да е нямало кино, са се радвали на пуканки. Кафето е идвало на сурови зърна и за да бъдат изпечени, се използвало "долапче" за препичане на кафе или за пукане на пуканки от царевица в жарта на огнището.

В килера на Балиновата къща има снимки и информация за традиционни баташки обичаи. На Бъдни вечер трапезата е била постна, както е обичаят и до днес. Характерно за Батак е приготвянето на "кукли" - питки с яйце или орех в средата, които се дават на коледарите на следващия ден. Прикадяването, което по християнси обичай се прави с тамян, там е ставало, като са поставяли жар от огнището върху палешника. Прошки, или Сирни Заговезни е запазен обичай, при който се палят големи огньове. Навремето са се правили високи дървени конструкции (кошара) със слама или сено за берекет.

Пеперуда е ритуал за дъжд, изпълняван при суша. Млади момичета, облечени в красиви бели ленени празнични рокли, излизали на поляните над Батак, пеели песни и правили венци. Може и да звучи странно, но на Бабинден бабите са качвани на специални шейни (шиня) и са се пързаляли из селището. На Великден в центъра се е правела Великденска люлка (долап). Но се е плащало - едно люлеене е струвало едно боядисано червено яйце.