Рокаджийката Милена Славова: Ако има ред и по-малко кражби, България ще е раят на земята

КОЯ Е ТЯ?
Кралицата на българския рок Милена Славова е родена на 24 февруари 1966 г. в София. От малка определя себе си като бунтар. През 1988 г. заедно с Васил Гюров, Вълко Андреев и Кирил Манчев сформират група "Ревю" и се превръщат в любимци на аудиторията. През 1993 г. рок лъвицата заминава за Лондон, където също сформира група, с която става третата най-добра клубна банда на Острова. В Англия Милена среща първия си съпруг - Робърт Пейдж. Двамата се разделят през 1998-а. След завръщането си в България рокаджийката възобновява успешно кариерата си, подава ръка и на млади български рок групи. Милена има една дъщеря - Куин-Мелина, а на 13 октомври т.г. отпразнува 40 години на сцена в зала 1 на НДК, озаглавен "Милена и приятели".

- Милена, наскоро изпразнувахте с концерт "40 години на сцената" в зала 1 на НДК. Кои са най-хубавите ви години на сцената?
- Всяка година ми е хубава, защото всяка ми носи нещо ново, нещо различно и ми е трудно да кажа коя е била до момента най-хубавата ми за всичките тези 40 години на сцената. Имала съм много пътувания, на различни места, понякога в други държави.
- Кои са приятелите, които ви оставаха верни за тези 40 години?
- О, много са! Искрен Пецов ми е приятел още от уроците по пеене, отпреди появата ми на сцената.
- От колко годишни се познавате?
- Май от 1984 г., ходехме заедно на уроци по пеене при Стефан Анастасов, нашият общ учител, а и на много други колеги. Та с Искрен там се запознахме и се сприятелихме и си пазим приятелсдтвото и до днес. Аз за пръв път в живота си изнесох концерт в зала 1 на НДК, подготвихме ударна програма, разнообразна, участва и Врачанската филхармония, направихме и страхотни аранжименти. Имаше и други изненади, и мисля, че всички - не само ние на сцената, а и публиката се забавляваше.
- Вашите песни се пееха в моето детство но и днес хлапетата си ги тананикат, и вече няколко генерации израснаха с хитовете ви. А вашата дъщеря колко голяма стана?
- Наскоро имаше рожден ден, навърши 17 години. Тя учи в училището за изкуства "Свети Лука" с профил "Обработка на метал". Тя от малка обичаше много да рисува и това беше една от причините да я пусна на уроци, но попитах специалисти в Художествената академия дали има талант да рисува, защото аз не можех да преценя дали това може да й е професия един ден. И те ми отговориха, че детето абсолютно има талант и трябва да го развива и да развива фантазията си.
- Какво обича да прави от метал Куин-Мелина?
- Бижута, кутии, най-различни неща. Миналата година направи много красив и изящен проект за гривна, често пъти изработва и пръстени.
- А умее ли да пее?
- Да, но по време на пубертета й се промени гласа и тя се отказа от пеенето и спря да си харесва гласа. Аз обаче като професионалист мога да кажа, че гласът й е страхотен за пеене, но тя не мисли така. И спря да пее. Не искам да я насилвам, защото нищо в живота не се случва на сила.
- Съжалямате ли, че се върнахте от Великобритания?
- Не, там вече не се живее, моят Лондон няма нищо общо с онзи Лондон, в който аз заживях през 1993 г. Днес той е пълен с мигранти, които вече са втора генерация и са родени в Англия, ходили са в английските училища, но не правят никакви опити да се интегрират към средата и правят циганията, от която са дошли техните родители. И вместо да се адаптират към хубавото и цивилизованото, превръщат всичко около себе си кочина. А държавата Великобритания си ги отглежда, дават им къщи, плащат им помощи, и децата им гледа, и като кандидатстват за работа, те са с предимство пред другите. И на англичаните им писна!
- Защо са с предимство, защото са по-евтина работна ръка или защото англичаните държат да са либерално-гостоприемни?
- Нямам предства защо е така, но знам, че е абсолютен факт. Аз съм свидетел, когато българско семейство отиде в социалната служба в Лондон да се запише за общинско жилище, как белият човек може да чака с години, а на черния човек му се дават най-хубавите и най-големите къщи, плащат им и детски помощи. Аз не мога да разбера каква е тази работа! И казват, че нямало расизъм. Напротив - има, но расизмът днес е в посока на белите хора. И привилигировани са черните, а не обратното. Има и много интелигентни и светнти хора от черните, но те са рядкост. Масата е като циганите ни, които не се интегрират, необрозавони са, не работят. В Европа е същото с черните. Затова аз казвам, че у нас се живее сто пъти по-добре в сравнение със Западна Европа.
- Мислите ли?
- Да, ако има малко повече регламенти и по-малко кражби и престъпления, тук е раят на земята. Била съм къде ли не, обиколила съм света и смея отговорно да го твърдя, че нашата България е раят. Имаме и планини, и море, и четири сезона, и плодородна почва. Но ако не беше Европейският съюз това да ни забранява, и онова да ни унищожава, и ако започнем да отглеждаме отново хубаво месо и вкусни зеленчуци, икономиката ни ще се роди. А не да ни докарват пластмасовите си боклуци ние да им ги ядем, и замразеното месо от Испания, обработено с химикали, за да не се разваля, инжектирано с някакви боклуци. Защо? Защото сме зависими от Европейския съюз, който, много ясно, е дошъл у нас, не за да ни помогне, дошъл е да взима от нас. Всеки ни лъже, че идва да помага, а ни взимат златото и каквото друго могат да докопат. В живота няма безплатен обяд, това е положението!
- Докога българите ще продължаваме да вярваме и да чакаме месията, който ще дойде да ни оправи, толкова ли сме глупави?
- Наивни сме. Все си мислим, че някой ще ни закриля и ще ни оправя. Няма такова нещо. Който и да дойде и да стъпи отгоре върху нас, ще ни диктува неговите правила и условия и ще го прави с болезнен за народа камшик.