Поетесата и литературовед проф. Амелия Личева: Георги Господинов и Орхан Памук влизат в час по литература

Съвременни български и световни автори ще се изучават в пилотна програма 

КОЯ Е ТЯ

Амелия Личева е поетеса и литературен критик, професор по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Родена е на 12 януари 1968 г. в София. От ноември 2023 г. е декан на Факултета по славянски филологии на Алма Матер.

Светлозара ВЕЛИЧКОВА

- Професор Личева, тази година Факултетът по славянски филологии стартира пилотна учебна програма по български език и литература съвместно с 203-та Профилирана езикова гимназия "Св. Методий". Какво ще ни разкажете за нея?

- Една от най-радостните последици от кампанията за промяна на учебните програми по литература, която Факултетът по славянски филологии инициира, беше увереността, която получиха самите учители. Увереността, че те могат да започнат промяната отдолу, защото познават вкуса на децата. Те най-добре знаят какво може да ги мотивира да заобичат четенето. Първи и най-смели бяха колегите от 203-та ПЕГ "Св. Методий" в София. Училището има много амбициозен и деен директор - г-н Калин Тенев, който предоставя реална свобода на учителите. И резултатът не закъсня.

Учителите сами изготвиха програмата, като включиха произведения от съвременни български писатели, както и различни по жанр текстове от големи световни имена. Сред включените автори са Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Орхан Памук, Елиф Шафак, Дан Лунгу, Данило Киш, Мишел Уелбек, Елена Феранте, Фредерик Бакман, Харуки Мураками, Йоко Огава, Салман Рушди.

Три неща искам да отбележа в случая - колегите предвидиха допълнителни часове за работа с децата. Направиха сами избора, умишлено не искахме да им се месим. И нещо, което трябва да успокои всички - никой от тези писатели няма да се учи за сметка на задължителните в програмата. Тоест никой класик не отпада. Но се предоставя възможност на децата да четат текстове, в които да разпознаят предизвикателствата на днешния свят.

Вече ни потърсиха и други учители. Вярвам, че добрите преподаватели могат да внесат много положителни реформи в системата.

- Изминал е почти месец, откакто се работи по нея. Има ли вече обратна връзка? Как се възприема от учениците и родителите?

- Рано е още. В момента се разработва методика, която да отчете постиженията. Не се съмнявам, че ще има такива. Вярвам, че социологията ще покаже, че не просто ще имаме едни по-мотивирани деца, с по-широка обща култура. Те ще бъдат и с едно по-развито критично мислене и с много по-добра ориентация в съвремието. И не на последно място - ще бъдат по-чувствителни, защото съвременната литература култивира вкус към различния, онеправдания, изключения. В тази възраст провокирането на подобна социална чувствителност е изключително важно.

- На 1 октомври започна новата академична година в Алма Матер. Вълнувате ли се?

- Разбира се. Всяка година е като за първи път. Защото посрещаме ново поколение студенти, което идва с нов заряд. И точно от сегашните поколения - поне аз - очаквам да променят манталитета в България.

- Вие сте дългогодишен преподавател във факултета. Какво се промени през последните 10 години и в каква посока?

- В нашия факултет напоследък идват студенти, които наистина искат да учат филология. Не беше така преди десетина години. За много от студентите тогава това беше по-задно желание. А сега анкетите показват, че приетите студенти са записани по първо или второ желание.

Също така нарасна желанието младите хора да искат да бъдат учители. А в малко по-общ план - сегашните поколения студенти са по-чувствителни. Те по-трудно понасят провал и не искат да бъдат уязвявани.

- Съвременните технологии пречат или по-скоро помагат на образованието?

- Могат да помагат, ако се използват разумно и критично. Преди да ги използваме, трябва да сме натрупали знания, да сме развили естествения си интелект, за да можем да отсяваме. Иначе рискуваме да станем жертва на дезинформация, а и да не развием паметта си. Ако разчитаме само на новите технологии, ще станем лениви и пасивни. Винаги ще вярвам, че човекът стои над машината.

- Какво е мнението ви за изкуствения интелект? Може ли да бъде в полза на преподавателите?

- Може да пести време, като обработва масиви от данни. Но не и да замени човешката креативност и живия диалог.

Страх ме е да не стане така, че новите поколения да си общуват с него, а не помежду си. Затова вярвам, че образованието е не просто територия за нови знания, но и онова пространство, което гарантира срещите, приятелствата, любовта между човешките същества.