Иван Звездев пред "България Днес": Защитниците на лева си продават апартаментите в евро

КОЙ Е ТОЙ?

Иван Звездев е роден на 12 август 1975 г. в Павликени. Като дете е приет под опеката на известния български цирков артист Александър Балкански, като става част от Цирк „Балкански", с който обикалят света и изнасят представления.
Напуска цирка в началото на 90-те години, завършва училище и отбива военната си служба в Българската армия, а след това се жени за съпругата си Юлиана, с която имат 3 деца. Увлича се по музиката и сформира оркестър „Гама", а по-късно и „Съни дейс", като свири на саксофон.
Разочарован от икономическото развитие на България през 90-те години, напуска родината и заминава за Кордова, Аржентина. Там започва да работи като готвач, което му носи голям успех. Под въздействието на съпругата му семейството се завръща в България, въпреки че страната е в криза. Тогава узрява идеята и желанието да направи телевизионно предаване „Бон Апети", което тръгва в ефира на bTV през 2001 г., а през 2009 г. той започва собствено предаване „Кухнята на Звездев". Иван Звездев автор на няколко кулинарни книги, най-известната сред които е „Те готвят".

- Здравейте, как бихте коментирал живота в България като човек, който в миналото е бил емигрант в Аржентина?
- Здравейте, народът ни живее като за последно - весели се, хапва. Вижвам, че хората харчат много, вероятно има и хора, които са в недоимък, на масово виждам замогнали се хора, който обаче, въпреки че живеят охолно, не спират да се оплакват, а виждам, че къщите им са отремонтирани, карат нови коли, ходят на почивки и екскурзии, въобще живеят охолно богат живот.

- През 2001 г. направих инетрвю с вас вие току.-що се бяхте завърнал от странство от Аржентина. Можете ли да направите паралел между Аржентина тогава и днес?
- Тогава Аржентина беше на светлинни години в развитието си спрямо България - по отношение на спокойтствие начин на живот, доходи и социални услуги, а там днес животът е много труден - половината от населението е бедно, ама истински бедно. Аз бях готвач в Аржентина и до днес поддържам контакти с моите колеги, повечето ми приятели отдавна са без работа, изхарчили са всичките си спестявания, няма никаква надежда да започнат работа, дори в центъра на Буенос Айрес, Кордоба и на другите големи градове хората нямат пари да излязат да посрещнат някой свой семеен празник в ресторант. Единственият бизнес в Аржентина, който няма да остане гладен, е футболът, но за съжаление в него участват много малка част от цялото население на Аржентина. Там футболът никога няма да фалира. А днес в България всички мои приятели и познати са с нови автомобили, постоянно ми пращат снимки от Гърция - то Гърция вече не се брои за чужбина от българите, превърнала се е като вилна зона за нас. Та през 1996-а година, когато аз отидох в Аржентина, там стандартът на живот бе на светлинни години от този в България, а днес Аржентина гладува.

- Мисля, че и престъпността там е много висока...
- Да, така е. наскоро си говорих с посланика на Аржентина в София и той ми призна, че не може да се разхожда спокойно по улиците на Буенос Айрес с телефон в ръка, както го прави по софийските улици. А на нас даже ни наложила глоби наскоро за пешеходците, които свободно се разхождат дори по зебрите и си зяпат или говорят по телефон. Там това е опасно! Но не само в Аржентина днес е много опасно, то и в Германия, Франция, Испания и в цяла Западна Европа по настоящем е много страшно! Хората в големите градове вече са толкова наплашени от мигрантите. То и ние имаме, но добре, че все още не остават тук, а минават само пътьом. Те носят голяма беда на местното насаление в Европа.

- Европа е притисната от миграциони престъпления, но у нас никой не говори за това...
- Така е, всички, които живеят в Западна Европа, го казват, защото са свидетели и жертви на престъпленията на мигрантите, но върхушката на Европейския съюз не го вижда по обективни причини, защото трябва да съществуват като върхушка и за целта им трябва съюз и някакакво псевдообединение, за да живеят те. Но за съжаление, освен да унищожават страните членки в ЕС, те друго не правят.

- Какво мислите за въвеждането на еврото в България?
- Нито един от тези, които защитават лева, не си продава имота в левове, а в евро, както и колата, както и всичкодруго. Хората трябва да са наясно, че независимостта ни е отдавна загубена още откакто през 1997 г. влязохме във валутния борд. Така че това е само една смяна на хартията, с която ще се разплащаме. Това се случва в момента, нищо друго. Но не вярвам еврото да ни се отрази положително, защото дори и като загубиш тази малка независимост като националната си валута, вече тотално се превръщаш във васал. Но тя България винаги е била на някого слуга и придворен, малко кученце, което лае слещу големите, докато не го набият. Това положение не зависи от нас, а от елита, въпреки че той не е и елит. Хората ни обичат да избират такива политици - строги, алчни, които го гледат лошо, а не гледат положително на българина. Вижте предизборните афиши на всички лидери - все са намръщени, сърдити са, лошо ни гледат, лошо ни говорят, все ни се карат. А хората ги милват, радват им се. Аз лично за гледащите лошо не съм гласувал, не съм ги избирал, но не съм от мнозинството.

- Тревожите ли се за бъдещето на вашите внуци?
- Не се тревожа на този етап, въпреки всичик политически неудобства, които срещаме в момента, защото родината ни си е добра държава все още, но имайте предвид, че прогнозите за бъдещето на целия свят са лоши. Америка е на ръба на гражданска война заради конхликт между трите етноса - работещите латиноси и азиатци и бездарните бели консулатори. Подозирам, че оттам ще дойде и проблемът - от тези щати, които харчат толкова много пари, които никога не могат да изкарат, те разпалват конфликти, които като тръгнат, ще повлекат света, и нас, защото ние сме вързани и зависими, защото сме техни слуги.

- Мислите ли, че предстоят в следващите 5-10 години вовенни конфликти в различни точки по света?
- Мисля, че ще има кратки конфликти, които няма да прерастват във войни, но то вече е така и спокойствието, което имахме след Втората световна война последните 80 години, няма да го има. Хората тогава са били по-смирени и вярващи в доброто и работещи да възстановят страните си. Днес вече хората са разглезени прекалено много и нямат такива ценности и каузи.