Соцът оживява в Пещера - когато детството беше вълшебно

С "Добре дошли в детството" посрещат в Музея на автомобилите на социализма в Пещера. За по-възрастните това е и голяма част от живота, а за внуците е чудно как се е живеело изобщо по онова време, защото всичко е много различно от днес.

Динко Кушев, уредник на музея, за когото това е лична колекция, признава, че всичко е автентично. Музеят на автомобилите на социализма град Пещера отваря врати на емблематичната дата 09.09., но през 2016 г. Сбирката вече е изключително привлекателен туристически ориентир и кара хората да дойдат и пак да преживеят времето, през което са създадени и употребявани показаните експонати, а именно периода на социализма (1945 г. -1989 г.), време, по което се разрази напоследък небивала носталгия.

Повечето посетители идват с надеждата да видят в коя кола се е возел Тодор Живков и други партийни величия, но истината е, че точно тези возила не са в този музей. Но има подобни като "Волга М1" и "Варшава", в каквито действително са се возели велможите на соца. Разбира се, това са били луксозни за времето си лимузини с плюшена тапицерия и всички екстри. "Сам съм търсил, събирал и изкупувал автомобилите и другите експонати - признава Кушев. - Всички са в автентичния си вид, не са реставрирани. Дори боята им е оригинална, като например на "Вартбург 1000", произведен през 1963 г. и който също е със заводската си боя - сив с бял таван. В днешно време е много скъпо да се реставрират такива автомобили, а и отнема много време. Затова майсторите предпочитат да правят бързи ремонти и да си вземат парите веднага, на никой не му се занимава със стари возила." 

Не само автомобилите връщат спомените за младините и детските години на по-възрастните, защото в колекцията има и модели на колички, колела, играчки, табели от обществени места, пари от соцвремената, радиа, грамофони, телефони и какво ли още не. 

Днешните деца дълго се въртят най-вече около играчките, а възрастните дълго им обясняват как точно се е играело с тях. На бащите и дядовците повече им харесват тези експонати, връщат свидни спомени и носталгия и затова се задържат по-дълго пред витрините, смеят се служителите в музея. Но под сурдинка признават, че и те повече се застояват там, както и пред касетофоните и грамофоните, които някога бяха в центъра на всеки веселяшки купон. 

Табелките, висели някога по стените, са слабост на Динко Кушев. "Някои надписи днес звучат смешно, но други са много актуални и днес. Някога, а и сега дори, те възпитават, напомнят за правилата, за това кое е правилно и кое не е", казва Кушев. Но как да се приемат днес призиви като: "Да не оставим неодрусана слива в нашето село" или "Всички комунисти дружно под земята", но има и: "Не си играйте с огън", "Не газете тревата" и други.