Отец Сергий Павлов: Не Бог, сами се наказваме със сушата

Липсата на отговорност води до безводието, молебенът за дъжд е най-вече за премахване на тези причини 

КОЙ Е ТОЙ

Протойерей Сергий Павлов е предстоятел на столичния храм "Успение на Пресвета Богородица" в кв. "Орландовци". Божият служител е духовен изповедник и наставник на множество християни, българи от страната и чужбина. Допреди 4 години отец Сергий е свещеник и в Централния софийски затвор (Параклис при затвора), грижейки се за душите на хората, за които обществото не иска да се говори. Близо 14 години служи и в столичния храм "Свети Мина" в кв. "Модерно предградие".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Отец Сергий, чуват ли се молитвите за дъжд, които множество духовници и миряни отправят към Бог, и защо стигнахме до това безводие?

- Молитвите се чуват от Бог, но той решава дали и как да ги изпълни. Науката е казала ясно и точно защо се получава. Има изследвания за вредата от парниковите газове и увеличената слънчева активност. В следващите години се очаква положението да става все по-зле. Природните катаклизми ще се засилват - ще има много наводнения, пожари, земетресения, безводие. Очакванията са към 2100 г. да се увеличат с още 20% тези феномени. На юг се смята, че ще бъде два пъти по-зле. Всичко това е заради човешката дейност.

- Мнозина виждат Божие наказание в тази суша. Как гледате на това?

- Ако изям пет сладоледа и започна да се оплаквам, че е Божий гняв болката ми в гърлото, вярно ли ще е? Не. Гърлото няма да оздравее, ако продължа да ям сладолед и не предприема мерки. Ето защо са необходими глобални мерки за ограничаването на тези проблеми.

Молебенът за дъжд е да се молим да се премахнат причините - най-вече липсата на човешка отговорност.

- Има ли изход?

- Много хора се държат така, сякаш тяхното поведение не влияе върху случващото се и за тях то не се отнася. Това важи не само за управниците, но и за всички нас - обикновените граждани. Трябва всички заедно да се борим с проблема, а не да чакаме наготово някой да реши нещата. Екологията е цяла една система и дори един от елементите й да не функционира, това ще се отрази. Може всеки свещеник индивидуално да реши да направи такъв молебен, може и по-централно да се осъществи и тогава ще е с по-голяма сила. Върху парламента е изписано "Съединението прави силата", това важи и за всичко останало.

- Защо се отклоняваме от Божия път? Къде е покварата, на която не устояваме?

- Отклоняваме се, защото от Ренесанса насам непрекъснато се налагат като основна ценност свободата и равенството, но това се изражда в свободия и схващането, че всичко е разрешено. Стигаме дотам, че на Запад вече се затварят, продават и отдават под наем храмове. Бог допуска да се случват такива неща, за да достигнем по-голяма зрялост и отговорност. Да не мислим само за себе си, а и за другите.

- Защо се получава така?

- Всичко това е в резултат от отчуждението между хората в западните общества. Има голям процент хора, страдащи от депресивни състояния, шизофрении, паникатаки, тревожност. Няма истинско общуване между човеците на Запад, при нас все още ценностите са традиционни.

Има хора, които пътуват на Запад, но много започват да се връщат. Не се знае каква ще бъде картината след години.

- Какво да направим?

- Нека да влязат хората в храма, трябва да бъде и за да благодарят. Влизаме, за да искаме от Бог например да вали дъжд. Но не и да благодарим.

Около Христос има предимно хора, преминали през греха. Мнозина минават в грешния път, защото са повярвали, че са лоши. И обратното - че са светци. Тези две крайности са изкушения от Дявола. Истината е по средата.

- Какво е посланието ви към хората?

- Да сме по-зрели, отговорни и полезни не само на себе си. Това дава смисъл на съществуването ни. Да се надяваме, че безводието няма да продължава. ЕС има намерение да ограничи вредните емисии. Трябва по-голямо залесяване.

Нека помним, че ние създаваме света и той е такъв, какъвто го направим с Божията помощ. Без него виждаме какво се случва и докъде я докарваме.