Нобел за мир - 4 български номинации, нито едно удостояване

Доналд Тръмп амбициран за световното отличие

Андрей Ляпчев, Людмил Стоянов, Соломон Паси и БПЦ са били предложени, разгоря се полемика можеше ли Алексей Навални да бъде спасен с тази награда

Около номинациите за Нобеловата награда за мир винаги е имало интриги, но в последните години, особено след началото на войната в Украйна, те се увеличиха двойно и тройно. Много политически лидери и лидери на "общественото мнение", от които най-актуалният пример е американският президент Доналд Тръмп, пожелаха да се окичат с тази премия, която освен 950 000 долара, почетен знак и специален медальон носи огромен световен авторитет, статут на величия в международната епикриза по урегулирането на военни конфликти и хуманитарни проблеми и участие в най-престижните международни форуми. И което е може би определящото за амбициите на повечето от тях, запазва им място в историята. Защото политическият пост е до време, а нишата в пантеона на славата остава вовеки веков.

България също е дала своята лепта в гонката за тази премия, но за съжаление само в категорията "номинации". Норвежкият комитет обаче, който връчва Нобела за мир, пази в тайна за 50 години напред имената на предложените кандидати. Срокът за разсекретяването на българите, попаднали в списъците на комитета в Осло, е изтекъл само при известния политик от началото на миналия век Андрей Ляпчев и писателя Людмил Стоянов, автор на антивоенния роман "Холера". Ляпчев е номиниран през 1910-а от тогавашния председател на Народното събрание Христо Славейков, но мотивите за това остават неясни, тъй като не са посочени в достъпните архивни документи. Възможно е основна роля за номинацията му да е изиграл "общият дух" на неговото управление като министър-председател на България, тъй като се е стремял към стабилизиране на страната и подобряване на икономическата ситуация. През 1971-ва Людмил Стоянов е предложен за наградата от академик Сава Гановски, шеф на президиума на БАН, заради заслугите му на "антифашист, миротворец и хуманист". Но тези аргументи явно не са били достатъчно убедителни за членовете на Норвежкия комитет, връчващ наградата.

През 2008 г. българското правителство предлага дипломата и министър на външните работи Соломон Паси да бъде включен в списъка на кандидат-носителите на мегапрестижното отличие. Номинацията му, както се подчертава в публично достъпните източници, е свързана с неговия принос към мира, стабилността и европейската интеграция на България. Като председател на Атлантическия клуб у нас Паси е изиграл ключова роля в процесите на присъединяване на страната ни към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз три години по-късно.

Според регламента обаче номинацията за всеки кандидат задължително трябва да бъде направена "от един политик, от един общественик и от представител на академична общност". Но при кандидатурата на Ляпчев е посочен като вносител на предложението само тогавашният шеф на НС. При Людмил Стоянов - само "главнокомандващият" на българската наука по времето на Тодор Живков Сава Гановски. А при номинацията на Соломон Паси пък се споменава само "българското правителство". И може би номинално това е станало причина за разминаването на официалните родни номинанти с Нобела за мир. Ако перифразираме древната римска мъдрост, "суров регламент, но регламент".

Последният засега български кандидат за носител на най-престижната световна награда за мир е колективен - Българската православна църква - БПЦ.

В началото на 2017-а от синода съобщиха, че църквата ни е била номинирана за лауреат на Нобела за мир. Като нейна основна /историческа обаче/ заслуга се посочва "ролята й за спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война". И тъй като начинанието не се увенчава с успех, следващата година номинацията е внесена повторно в комитета в норвежката столица. Новината за номинацията на БПЦ изтече в медиите след срещата между основния лобист - адвокат Моше Алони, дългогодишен председател на Адвокатската колегия на Израел и член на Колегията за приятелски връзки между адвокатурите на Израел и България и почетен председател на сдружение "Благодарност" с председателя на Варненския апелативен съд, по това време Ванухи Аркаелян. Адвокат Алони и сдружение "Благодарност" са ядрото на инициаторите и за първото номиниране на БПЦ за Нобелова награда за мир. След внасяне на първото предложение чрез Петиция за подкрепа, създадена в интернет, номинацията е била подкрепена от 2500 души от цял свят. Благодарение на тази подкрепа номинацията за БПЦ е достигнала до 5-о място в класацията на Нобеловия комитет от общо 318 предложения. През октомври 2018 г. обаче наградата бе връчена на Международната кампания за забрана на ядреното оръжие (ICAN).

От началото на 2025-а досега /Нобеловата награда за мир се връчва през октомври/ броят на посочените кандидати е стигнал рекордните 338 души! Това е значително увеличение спрямо 286-те номинирани през миналата година, но не счупва все пак рекорда от 2016 г., когато в комитета са внесени имената на 376 човека.

Преди няколко месеца в световните медии най-после се тиражира кой е номинирал Доналд Тръмп за Нобела за мир. Това се оказа американският конгресмен Дарел Иса, който се мотивира с думите: "Никой друг не го заслужава". После пресслужбата на Иса уточни, че причина за предложението са усилията на държавния глава на САЩ за мира в Близкия изток, но после се разбра, че всъщност номинацията е била подадена след крайния срок, който изтече на 31 януари, но членовете на Норвежкия нобелов комитет имат право да добавят имена в списъка по време на първото си заседание, състояло се на 28 февруари т.г. В миналото името на Тръмп отново се споменаваше във връзка с най-авторитетното международно отличие за мир. Но сега US президентът породи нестихваща полемика след решението си да започне преговори с Москва за прекратяване на войната в Украйна или поне за трайно примирие.

През януари 2025 г. хиляди хора подписаха петиция, призоваваща французойката Жизел Пелико също да получи Нобелова награда за мир. Тя се превърна във феминистка икона, след като стана ясно, че години наред съпругът й е организирал да бъде изнасилвана от десетки непознати мъже. По случая миналата година се води дело, завършило с осъдителни присъди.

През последните 4 години предложените за Нобелова награда руснаци също породиха нескончаеми и досега спорове. Посочва се например, че ако руският опозиционен лидер Алексей Навални бе получил наградата след номинациите му през 2021-ва и 2022 г., е имало вероятност да не загине в лагерната колония до Полярния кръг през февруари 2024 г. Известната българска журналистка, дългогодишен шеф на руската секция на "Амнести Интернешънъл" в Москва и докладчик на ООН за състоянието на човешките права в Русия - Мариана Кацарова, обаче възрази срещу тази хипотеза с аргумента, че наградата не осигурява защита от такива посегателства.