Забраниха на Вежди да работи с бронз и киселина

Лекари поставят тежката диагноза преди 10 години

Заради тумора минах към акварела, споделя скулпторът, който направи фурор в Бодрум

"Как ми хрумна да рисувам с акварел ли? Еми лекарите ми забраниха да работя с бронз и киселина. И затова, по неволя минах от скулптори към акварела." Така отговори през типичния си гърлен смях големият български скулптор Вежди Рашидов на въпроса на "България Днес" защо е изневерил на скулптурите си с акварелни платна.

До забраната се стига, след като преди десетина години лекарите поставят тежката му диагноза тумор на гърлото. "Злокачественият рак ме насочи към акварела. Аз от дете си обичам акварелната техника и като малък много рисувах с акварели. И когато онколозите ми казаха, че категорично трябва да спра да работя с отровните за мен бронз, киселина, химикали, се сетих за обичта си към водните боички. Но да знаете, акварелът не е шега работа, а е една трудна техника и носи богатството на цвета в широк диапазон", подробно разказва бившият министър на културата в първото и второто правителства на Бойко Борисов.

"И като заговорих за диапазона на цвета, реших да нарека изложбата си "Синьо", защото обичам синия цвят, обичам тюркоазените му нюанси, обичам да се заигравам с него и съм любопитен тази игра накъде и докъде ще ме отведе", запалено разказва творецът с ентусиазма на малко дете. После с охота споделя:

"В Турция съм от няколко дни, тук са страшни жеги, но няма как, изложбата на моите картини тече", сподели още Вежди Рашидов, който в неделя откри своята експозиция в перлата на Турската ривиера. В най-шикозния турски курорт Бодрум, сгушен край бреговете на Бяло море, авторът показва на почитателите си 40 платна, направени с акварел, и 5 скулптури.

Вежди Рашидов признава: "Не знам, ще видим дали ще успея всичко да разпродам. И да не успея, ще преместя платната в една галерия в Анкара. Въпреки че вече има доста мои неща запазени. Ще видим какво и как ще потръгне", каза още Веждичката.

Ден след откриването на изложбата се разбра, че художникът е продал почти всичко от сътвореното.