Поетесата Надежда Захариева пред "БългарияДнес": Лили Иванова първа подала ръка на Дамян Дамянов

Ако може да види отгоре, щеше да е щастлив, че кръстиха парк на негово име

Лили Иванова е била първата, подала ръка на Дамян Дамянов, когато той изпада в немилост. Това разказа за "България Днес" вдовицата на поета Надежда Захариева.

"Въпреки че Дамян беше в немилост, Лили дойде и поиска негови стихове, макар това да можеше да й донесе неприятности. Тя не се уплаши и изпя тогава "Покруса", "Хазарт" и "Когато си на дъното на пъкъла". Непрекъснато подновява с нови аранжименти песни по негови стихове. Никога не се е получавало недоразумение между Дамян Дамянов, Надежда Захариева и Лили Иванова! Никога!", категорична е вдовицата на най-нежния съвременен лирик на България и казва, че самата Лили е казвала, че: "Само двама души в живота ми не са ми говорили за пари - Дамян Дамянов и Надежда Захариева".

Вдовицата на поета разказва и как се стигнало до кръщаването на парк на името на поета.

"Кметът на район "Изток" Делян Георгиев ме извика, попита ме дали съм съгласна парк в района да носи името на Дамян. Аз питах децата, те бяха съгласни и той е придвижил документите. И после ми съобщи, че Комисията по култура единодушно е приела предложението, след което и самият Софийски общински съвет (СОС) също единодушно е гласувал", разказа за вестника поетесата и бивш зам. културен министър. След решението на СОС парк "Тинтява" в район "Изток", където от 10 октомври 1973-а до кончината си на 6 юни 1999 г. живее със семейството си съвременният класик, вече носи неговото име.

"Най-важното освен самото признание е, че човекът със своето творчество е издигнал своя "паметник неръкотворен". Защото не всички хора знаят кой е Дамян Дамянов, но фактът, че почти всеки ден огромният интерес към негови стихотворения в интернет, особено към "Когато си на дъното на пъкъла", което почти не слиза от форумите, е паметникът, който той е сътворил. Приживе стихосбирките на Дамян се продаваха от книжарите само под тезгяха, за свои хора", спомня си Надежда Захариева.

В Сливен има места, кръстени на Дамян Дамянов - хуманитарна гимназия, и между нея и общината чешма, носеща неговото име. Къщата обаче, в която е дошъл на бял свят, не е превърната в музей. Защо е така, вдовицата му обясни пред "България Днес" с казаното по темата от самия него. "Дамян смяташе, че дали един човек е поет, се разбира 50 години след смъртта му, когато вече не са останали живи нито неговите приятели, които да го хвалят, нито неговите врагове, които да го отричат. "Не се знае кой от нас е поет. Ако има някой да ни чете 50 години след нашата смърт, значи сме били поети", казваше Дамян. От неговата смърт са изминали малко повече от 26 години. Дамян все още го четат. Дали ще го четат още 24 години, за да се потвърди неговата мисъл, това никой не може да каже", посочи Захариева.

Поетесата допълни, че "ако душите на поетите гледаха отгоре", покойният й съпруг със сигурност е щял да се зарадва на признанието към своето творчество. "Физическите параметри пречеха на Дамян да направи всичко, което иска, да отиде сам, където иска, и това му тежеше. И дано сега оттам да вижда, че още го четат и колко обичан поет е", надява се Надежда Захариева.

"Когато бях в Америка в края на 2000 г. на гости на нашата голяма приятелка Радка, мислех, че там няма да сънувам Дамян, защото той не е ходил в Америка. И аз не бях ходила дотогава. И се чудех дали, когато не съм в България, ще го сънувам, защото много често го сънувах в първите години след смъртта му. Лягам си аз и още първата нощ виждам един ухилен Дамян да идва. И питам в съня си: "Дамяне, ти как дойде тук?". И той казва: "Виждаш ли тази бяла нишка?". И аз погледнах към тавана, а там виси нещо като бял конец. "По нея слизам и се качвам", каза ми той. Тоест това е връзката между нашия свят и отвъдния. В това може би има нещо мистично, но животът ми в продължение на 35 години е бил мисия да го предпазя, дори понякога и от самия него. Така че е невъзможно тази връзка да бъде загубена", убедена е бившата зам. културна министърка.