Европейската вицешампионка по гимнастика Валентина Георгиева: Вместо на бал, бях в залата

Дори не можах да си довърша матурата, трябваше да тичам на летището

Коя е тя

Европейската вицешампионка по спортна гимнастика Валентина Георгиева е пример за смело момиче, което никога не се предава. Брутална контузия на коляното по време на състезание поставя на карта нейното бъдеще. Следват 18 месеца на възстановяване, съмнения и въпроси. Валя не се отказва.

- Валентина, преди няколко седмици завърши училище, но не успя да отидеш на абитуриентския бал заради спорта.

- Да, даже втората матура - избирателната, която карах, не успях да остана докрай. Приключих втория модул и се изстрелях към летището да хващам полет за европейското първенство. Балът ми съвпадна с квалификациите.

- На европейското първенство завоюва сребърен медал. Как в първия и втория скок имаш по-висока оценка от шампионката, която беше от Германия, и накрая стана така, че си втора, а тя е първа?

- По новия правилник, ако скачаш прескок с превъртане напред и един с превъртане назад, получаваш две десети бонус към крайната оценка. Германката понеже скочи прескок с превъртане напред, взима тези две десети бонус и ме повежда с 83 хилядни. Мое и на треньора ми мнение е, че заслужавах първото място. Понеже са домакини, дадоха една идейка повечко на германката, за да вземе титлата.

- За втора поредна година ти се случва нещо подобно. Тези неща как ти влияят?

- Миналата година не ми повлия толкова. Гонех само доброто представяне и крайната цел ми бяха олимпийските игри. Оправданието за миналата година беше, че французойката трябваше да си защити европейската титла. Да им вдигнат малко самочувствието, защото бяха домакини на олимпийските игри. На обърнах толкова внимание. За мен беше достатъчно, че съм си стъпила двата прескока и изкарала хубава оценка. Тази година повече забелязах нещата. Виждайки, че оставам втора, имаше леко разочарование, защото го правят много видимо. Едва ли не се чувствам недооценена. Моят труд е недооценен, за да може домакините да вземат титлата. Мотивира ме да покажа следващата година, че няма да имат никакво оправдание този път и мога да си грабна европейската титла.

- Още повече че предполагам на теб голямата ти цел са олимпийските игри в Лос Анджелис 2028-а.

- За толкова напред не мога да говоря. Нямам очаквания към себе си, защото не обичам да се разочаровам. Поставям си цел за след цел. Като за начало да се запазя здрава. Тази година целта е да достигна до световно първенство. Това е единственият форум, на който не съм участвала. Преди три години се контузих и не успях да отида. Сега целта е да достигна до там, да направя едно хубаво представяне.

- Като четиригодишна влизаш в залата по художествена гимнастика. Сама ли реши да отидеш, или твоите родители те заведоха?

- Моите родители. Майка ми е бивша художествена гимнастичка. В началото ми беше изключително интересно, но залата на "Герена" е разделена на две части. От едната страна е художествена гимнастика, от другата спортната. По време на нашата загрявка бях заета да гледам спортната гимнастика какво тренират. Гледах децата как отиват с желание там. Усещах все едно летят. Казах си, че искам и аз да правя такива неща. Говорих с родителите ми. Казах им, че искам да пробвам. Свързаха се с Данчо Йовчев, той ни свърза с моя треньор Филип Янев и направих една тренировка на "Раковски". Излязох за ръка с моя треньор с усмивка до уши и казах, че оттук нататък това вече ще е нещото, с което искам да се занимавам.

- Кога разбра, че всъщност може да направиш нещо в спортната гимнастика?

- От стъпването ми в залата моят треньор каза, че ще ме картотекира като състезател. Съответно се започва една идея по-сериозни тренировки. Забелязаха потенциал в мен през 2016-а на първото ми международно състезание в Нови Сад. Станах втора в многобоя и на следващия ден на финалите четири пъти станах първа. Първата ми контузия беше 2015-а. После пострадах с кръста през 2016-а.

- Била си на 9-10 години тогава.

- При първата ми контузия бях на осем. Извадих лакът на прескок. Като се възстановявах, казах, че този уред не искам да го играя. Мога само да го тренирам, без да се състезавам на него. Но след като се възстанових, просто усетих уреда. Заявих, че ще направя велики дела на него. Следващия път, в който осъзнах, че оттук нататък вече трябва да се покажа като човек и като българин, беше на европейското първенство през 2020 в Мерсин. Тогава завоювах отново сребърен медал на прескок.

- И нещата при теб вървяха много плавно и нагоре, но за съжаление имаш една доста черна година в кариерата - 2022-а. Разкажи малко повече за нея?

- 2022 година беше шарена. Тогава се качих за първи път в категория жени. Направих първото си състезание в Баку - световна купа. На квалификациите успях да бия легендата Оксана Чусовитина. На квалификациите влязох с първа оценка и на финала от напрежение, от паника направих техническа грешка и паднах. Завърших седма. Около два месеца по-късно беше Световната купа във Варна. Отново на квалификациите влизам с първи резултат и на финала пред родна публика повече адреналин, повече страх и отново правя техническа грешка и падам. В Хърватия пак на Световна купа взех първия си златен медал на прескок от международно състезание за жени. След това дойде европейското първенство. Не бях особено подготвена за това състезание, тъй като боледувах преди това. Бях на антибиотици, отсъствах от залата и въпросният прескок не беше готов. На квалификациите го пробвах за първи път на състезание. Влезнах на финал. Там имах напрежение още от тръгването от хотела към залата.

- Защо?

- Бяха ни казали, че няма да загряваме на подиума, а в тренировъчната зала. Аз направих малко повече опити долу. Влизайки в официалната зала, чух как казват, че имаме по два опита за загрявка. Те малко или много изморяват. Много ми повлия италианката, която се контузи две момичета преди мен. Не беше грозна контузия, но беше достатъчно, че нещо се случи. Мен още повече ме удари напрежението. Дойде моят ред, стъпих на подиума, представих се и оттам вече ми е черно петно. Усетих се, че не съм добре технически. Знаех, че ще стъпя и ще подпра или ще падна на лице. В момента на стъпването видях капачката ми как се премести и в главата ми беше: "Извадих си коляното". Такава контузия никога не съм получавала. Легнах на постелката, вдигнах си главата, за да видя все пак дали се е наместил кракът, и ми изби адреналинът. Започнах да викам. Треньорът дойде, после лекарският екип. Сложиха ми система и болкоуспокояващо, глюкоза. За да помагам на лекаря, седнах да си махна налакътниците, с които скачам. При това изправяне съм изравнила границите на кръвното. Казах, че припадам. Около 30 минути бях без съзнание. След това се събудих до линейката. При стигането в болницата имахме пет часа престой. Правиха ми се рентгенови снимки, други изследвания, направиха ми тестове за въпросната кръстна връзка. Лекарят каза, че имам скъсана предна кръстна връзка. Прибрах се в България. Коляното ми вече се беше надуло. Отидох при нашия спортен д-р Мартин Иванов. Той каза, че имам скъсана кръстна връзка, и започнах да търся лекар, който да ме оперира, за да мога да продължа в спорта. Избрах д-р Иван Василев. На операцията разбрах, че имам скъсан менискус и пукната бедрена кост. Първите два месеца проблемът беше менискуса, не кръстната връзка. Изобщо не трябваше да стъпвам. Бях с патерици, с шина. Този крак не съществуваше изобщо. Много атрофира като мускул. Беше ми колкото ръчичката.

- Ти си куцала, като трябва да ходиш елементарно?

- Когато отидох на контролен преглед за патериците, ми казаха, че мога да ги махам. Да нося шината, защото кракът ще е по-нестабилен, да не се усуче. Върнах се обратно в залата, ходейки вече с патериците в ръка, и ги подадох на треньора и му казах никога повече да не ми ги връща. Впоследствие започна моето дълго раздвижване, моята дълга рехабилитация. В един момент не виждах абсолютно никакъв прогрес с този крак и имах мисли в главата си заслужава ли си да продължавам. Бях напът да се откажа, докато не разбрах историята на олимпийската шампионка от Токио на прескок. Тя три пъти къса предна кръстна връзка и 2021-ва става олимпийска шампионка на прескок. Казах си, че щом тя може, значи и аз мога. Казах си, че ще се върна по-силна от всякога.

- На олимпиадата направи невероятно представяне. Как го изживя?

- Заминахме на 19 юли и чак на 28 юли бяха квалификациите. На моя 18-и рожден ден. Играх в първия поток. Ставането ми беше в 5,00 сутринта. Беше ужасно! Отидох в залата и започнах с успоредката. След това си казах: "Аз вече се състезавам. Официално съм олимпийски състезател". Отидох там изцяло да се забавлявам. Това е един момент, който винаги ще помня. Не съм гледала никакви резултати. Дойде време за прескока. Скачах първа от моята група. Вдигнах ръка, скочих си прескоците. След втория казах на моя треньор: "Свърши се. Каквото се изискваше, го направих". Изгледахме следващия поток и се прибрахме в селото. В 10,30 вечерта последният поток продължаваха да скачат и с моя треньор и масажиста се събрахме в неговата стая да гледаме. Бях девета, но понеже имат право само на две представителки от държава, ставах осма. Едната американка отпадаше. Масажистът започна да скача, господинът ме разпрегръща, че съм олимпийски финалист.

- Там подобри още повече резултата си - пето място.

- Бях единствената представителка от Европа. Пак излязох да се наслаждавам на момента. Отново скачах първа. Най-хубавото нещо за мен е изобщо да не гледам оценки и кой какво скача. Влизам с едва ли не последен резултат и се измествам с три места напред. Какво повече мога да искам. Аз наистина съм направила абсолютно всичко от себе си и съм постигнала максимума си.