Журналисти и президентът Стоянов спасяват герба на Княжество България (Фотоспомен)
През 1998 г. бронзов герб на Княжество България е открит зад касетки с картофи в къщата на агронома Иван Петков от кюстендилското село Шишковци от репортерите тогава на "168 часа" - покойният Борислав Зюмбюлев /който бе и дългогодишен главен редактор на в. "24 часа"/ и Иван Захариев /сега зам.-главен редактор на "България Днес".
Оказва се, че реликвата е изработена между 1883 и 1890 г. и е била дадена за претопяване в началото на 70-те години. Иван Петков се оказва в правилния момент на правилното място. Отива в леярната на Съюза на българските художници, за да си търси там детайли за изработване на декоративни оръжия - бил колекционер. Един ден майсторът му казва: "Виж какво красиво нещо са ми дали за претопяване". Оказва се, че това е безценният герб, и Иван Петков решава да го вземе в дома си и така да го съхрани. Никой друг не подозира за реликвата, преди журналистите от "168 часа" случайно да попаднат на находката по време на репортаж в Шишковци.
Президентът Петър Стоянов (1997-2002) не остава безразличен към съдбата на държавния символ. Стоянов решава да даде своята заплата, за да откупи герба, и го дарява на Националния исторически музей.
"Една държава има нужда от символи", споделя с днешна дата пред "България Днес" президентът Петър Стоянов.
Гербът тежи впечатляващите 80 килограма и някога е украсявал представителна държавна сграда.
"Агрономът Иван Петков случайно се свърза с мен - разказва президентът Стоянов. - Каза ми, че има нужда от пари, и ми предложи да купя герба. Аз веднага се съгласих и му дадох заплатата си. След това дарих реликвата на Националния исторически музей - където й е мястото и там най-добре ще се съхранява."
Петър Стоянов встъпва в длъжност като президент на Република България през 1997 г. и скоро след това решава да преобрази входа на сградата на "Дондуков" 2.
"Когато за първи път влязох в президентството, ми направи впечатление, че единственият вход на сградата не беше по-голям от този на жилищна кооперация - казва Стоянов. - А през него трябваше да минават държавни глави, кралици, крале и президенти. Тогава разпоредих да се изгради днешният параден вход - много по-представителен, с гледка към ротондата "Свети Георги", и поставих отпред двама гвардейци. Разбира се, имаше обществено недоволство - харчели се държавни пари. Отговорът ми беше: "Една държава трябва да излъчва достойнство."
През този вход по време на неговия мандат минават президентът на САЩ Бил Клинтън, кралят на Швеция, кралицата на Нидерландия, кралицата на Дания, кралят на Йордания и още много други държавни глави и премиери. "Не мога да си представя как щях да ги посрещам на стария служебен вход - днес той се намира откъм бул. "Дондуков", добавя президентът Петър Стоянов.
През 1997 г. като държавен глава Стоянов лично поставя новия герб на Република България на фасадата на президентството. Символът първоначално не се приема добре от депутатите на БСП, които го определят като "монархофашистки". След няколко разговора президентът успява да ги убеди в значимостта му.
"След промените през 1989 г. старият герб, наситен с комунистическа символика, беше напълно неприемлив - категоричен е Петър Стоянов. - За съжаление депутатите от БСП не желаеха той да включва корона, тъй като я свързваха с властта преди 9 септември 1944 г. След встъпването ми в длъжност проведох много консултации с различни парламентарни групи, защото гербът е един от най-важните символи на българската държавност. В крайна сметка успях да убедя и представителите на БСП, че корона са носили и владетели като цар Симеон Велики, цар Самуил, цар Калоян и цар Иван Асен II. Така седем години след промените България най-сетне се сдоби с държавен герб", завършва президентът.
