Десетте най-големи стачки след промените

От Лукановата зима до 42-дневния учителски протест

"Да разваляме седянката" и "На зло куче - зъл прът" остават най-култовите реплики от бунтовете

"Гражданското неподчинение" на градските шофьори в София, които за цяла седмица спряха наземния транспорт в столицата с искане за солиден скок на заплатите, отключва спомена за най-паметните стачки в най-новата ни демократична история. Ватманите и шофьорите едва вчера обявиха стачка, до момента те бяха в ситуация на нерегламентиран от закона бунт, при който хем не работят, хем получават заплати. Натрупалото се обществено недоволство обаче срещу тях ги принуди все пак да обявят стачка, което поставя протеста им в някаква законова рамка.

Ето кои са десетте най-масови и емблематични протеста, случили се след "вятъра на промяната" у нас.

29 ноември 1990

Краят на 1990-а ще остане в историята като Лукановата зима. В магазините няма основни храни, а пред тях има огромни опашки. Друго, което липсва в България по това време, е търпимост към управляващите. Така избухва първата национална стачка в съвременната история на страната. Организира я КТ "Подкрепа", а после се присъединява и КНСБ. Точно два месеца по-късно премиерът Андрей Луканов подава оставка.

8 януари 1992 г.

Национална предупредителна стачка на КНСБ. В нея по данни на синдиката се включват над 900 000 души, които прекъсват работа за един час. Прекратяването на отношенията на национално ниво с правителството на Филип Димитров отваря път на многобройни конфликти. Най-драматично се приема подмяната на шефовете на десетки фирми и предприятия.

15 - 19 юли 1992 г.

Избухва първата стачка на софийските транспортни работници с на практика 100% участие. Столицата е напълно парализирана за почти цяла седмица. Причината за стачката е, че работещите искат по-високи заплати и нормални условия на труд.

17-20 май 1994

В средата на май, малко преди легендарното футболно американско лято, КНСБ организира генерална стачка, в която се включват 751 000 българи. Протестът ще остане в историята и с първите арести на регионални синдикални лидери. Това се случва в Дупница и Бургас.

14 януари - 4 февруари 1997

От 14 януари започват едночасови предупредителни протести, слага се началото на втората генерална стачка в историята, белязала завинаги т.нар. Виденова зима, символ на фалита на държавата. В страната се шири хиперинфлация. Заплатите и пенсиите са по няколко долара, с които хората трудно оцеляват. Сформиран е Национален координационен съвет с представители на синдикатите и опозицията. Генералната стачка започва на 29 януари. Организирана е от КНСБ, "Подкрепа" и "Промяна". Преди това - на 21 декември 1996 г., Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като лидер на БСП. На 4 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов отказва втори мандат на правителство на БСП.

24 септември - 4 ноември 2007

42-дневната учителска стачка е най-продължителната ефективна стачка в най-новата история. Основните искания на учителските синдикати са заделяне на 5% от БВП за образование, което да бъде заложено в бюджет 2008, и за поетапно вдигане на заплатите в средното образование с по 20% от 1 януари и от 1 юли 2008 г. По време на стачката има почти всекидневни преговори на синдикатите с правителството, като всяка от страните предлага свой вариант за споразумение. Предвидено е от юли 2008 г. средната учителска заплата да стигне 650 лв.

Дълго ще се помни разговор между финансовия и образователния министър Пламен Орешарски и Даниел Вълчев с култовата реплика "Дай да разваляме седянката" по време на една от срещите със стачния комитет. Репликата е хваната от журналист от Би Ти Ви и предизвика бурен скандал в обществото.

24 ноември - 18 декември 2011

24-дневната стачка в БДЖ е продължилата най-дълго в историята на България железничарска стачка. През цялото време над 50% от влаковете не се движат, като в някои от дните спрелите композиции между 8 и 16 часа достигат близо 90%.

Ръководствата на транспортните синдикати и стачните комитети към КНСБ и "Подкрепа" обявяват, че ще избухне безсрочнa ефективна стачка, ако предвидените от шефовете на БДЖ и на НКЖИ т.нар. спешни мерки за реформи не бъдат отменени. Тези мерки предвиждат закриване на 150 линии и "доброволно" съкращение на 2000 души.

14 януари 2012

Стачката в мини "Марица-изток" започва на 14 януари 2012 г. и приключва в ранната утрин на 22 януари. Репликата на бившия министър на икономиката Трайчо Тайков "На зло куче - зъл прът", изречена от телевизионния екран на 6 януари в хода на течащи преговори със синдикатите, взривява недоволството в държавните мини. И довежда до мощна стачка заради липса на работно облекло, недостатъчно хора за обслужването на тежката механизация и искане за повишение на заплатите. След многочасови преговори на синдикалните лидери със заместника на Трайков - Делян Добрев, томахавката е заровена.

1 март 2012

Започва 24-дневна стачка на миньорите от ГОРУБСО Мадан. Те настояват за незабавно изплащане на всички дължими заплати над 1 млн. лв. и отнемане на концесията на собственика Валентин Захариев. Налага се личната намеса на премиера Бойко Борисов и се стига до смяна на концесионера. На 16 април дружеството отново започва работа, възстановено е производството и в двата рудника - "Крушев дол" и "Петровица", както и във флотационната фабрика в Рудозем. И работниците от ОЦК Кърджали – предприятие, също собственост на Захариев, протестират за неплатени заплати през март, след което възобновяват акциите си през юни.

13 декември 2012

Започва стачката на 3100 оръжейници във ВМЗ Сопот заради неизплатени от септември заплати за 2,5 млн. лв. Акцията приключва на 25 януари след намесата на премиера и срещата му с лидерите на КНСБ и "Подкрепа" Пламен Димитров и д-р Константин Тренчев. Тогава идва новината, че са осигурени 4 млн. лв. за възнагражденията на оръжейниците.

Желязната ръка на Тачър

Британският премиер Маргарет Тачър, получила прозвището Желязната лейди, успя с твърда ръка да потуши бруталната миньорска стачка, която през 80-те ескалира почти до гражданска война. Стачката започва през март 1984 г. и продължава до март 1985-а. Тачър настоява за приватизация на държавните фирми и край на субсидирането от бюджета на работещите на загуба мини. Синдикалистите искат запазване на статуквото. Тачър обаче успява да хване слабото място на профсъюзите - не са провели общонационално гласуване за стачката, заради което тя ги обвинява в "небивало посегателство срещу принципите на демокрацията!". И с упоритост и твърда ръка печели. От 180 мини тогава днес кралството има едва няколко.