На Черешова Задушница в Родопите раздават "софри" край гробовете

• В Плевенско и Ловешко оставят храна и на разклоненията на пътищата - за "скитащите души"
• В Тракия и Странджа черешите се закачат по дървета или кръстове - символично "да се намерят душите по пътя" 

На 7 юни тази година отбелязваме Черешова Задушница - една от най-почитаните Задушници в православния календар. Тя винаги се пада в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, който бележи слизането на Светия Дух над апостолите. Черешовата Задушница е особено важна, тъй като се смята за последната голяма задушница преди летния цикъл от празници.

Какво представлява Черешова Задушница?

Това е ден за духовна връзка между живите и мъртвите, в който близките на починалите се събират, за да почетат паметта им с молитви, милостиня и раздаване на храна. Името "черешова" идва от сезонния плод - черешите, които традиционно се раздават в този ден. Те символизират кръговрата на живота, преходността на земното и възкресението.

Какво се прави на Черешова Задушница?

Рано сутринта хората посещават гробовете на своите близки, където:

- Почистват и украсяват гробовете с цветя и зеленина;

- Палят свещи и преливат гроба с вино - символ на Христовата кръв;

- Отслужват се заупокойни молитви от свещеник - т.нар. панихида;

- Раздават се храни, най-често варено жито, хляб, череши, баница, сладки, както и други постни ястия;

- Често към храната се прибавят чаша вода или вино, както и свещичка, залепена върху хляба или житото.

Всичко това се прави с мисъл и молитва за душите на починалите, с надежда Бог да ги упокои "в място светло, злачно, прохладно".

Регионални особености и вярвания

В различните части на България традициите могат да имат своя местна окраска.

В Родопите е обичайно раздаваната храна да се поднася на специални "софри" край гробовете, често покрити с бродирани кърпи и обредни съдове, използвани само за такива поводи.

В Северна България, особено в Плевенско и Ловешко, някои семейства оставят храна не само на гроба, но и на разклоненията на пътищата - за "скитащите души", които нямат кой да ги поменува.

В Тракия и Странджа черешите често се окичват с цветя или се връзват на връзки, които се закачат по дървета или кръстове - символично "да се намерят душите по пътя".

В Добруджа е прието след края на Задушницата храната, която остане, да се остави "на птиците" или в края на гробището - отново като милостиня за незнайните мъртви.

Черешова Задушница не е просто ден за ритуали. Това е време за размисъл, смирение и връзка с корените, ден за спомен и любов към онези, които вече не са с нас. Покойниците се считат за невидими, но реални участници в живота на семейството - те "чакат" този ден, за да бъдат почетени.

Задушницата ни напомня, че животът е преходен, но паметта - вечна. А чрез молитва, добри дела и сърдечна милостиня можем да се доближим до вечността.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На Задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.