Виолета Пефтичева от "Живот на кантар": Вярвам, че скоро ще имам дете

Докторите ми гарантират успешно инвитро, надявам се Бог да чуе молитвите ми 

КОЯ Е ТЯ

Виолета Пефтичева е един от най-позитивните участници в предаването "Живот на кантар". Тя е на 36 години и се занимава с фотография. Със смело сърце и дълбока надежда бургазлийката влиза в риалитито, за да свали излишните килограми и да изпълни най-голямата си мечта - да бъде майка. Пред "България Днес" смелата Вили говори повече за преживяването си в шоуто и нейното ново, по-добро "аз".

- Виолета, наскоро приключи предаването "Живот на кантар", в което участвахте. Промени ли се животът ви след него?

- Ще съм голям наивник, ако кажа, че за три месеца животът на някого може да се промени напълно. Смятам, че това време е добро начало, за да изградиш навици, да научиш ценни неща за храненето, да придобиеш правилната техника на физическите упражнения и да усвоиш знания какво трябва да правиш във всяка ситуация. "Живот на кантар" бе моето училище не само на знания - то ме научи на толерантност, доверие, точна адаптация, верни приятелства и вяра - както в Господ, така и в собствените ми сили. Колкото и нескромно да звучи, считам, че го завърших с отличен успех. Оттук нататък е важно да прилагам всекидневно наученото, да го предам на всички, които искат, и да затвърдя резултатите във времето. Най-голямата награда ще получа в деня, в който прегърна собствените си деца!

- Кое беше най-трудното предизвикателство, с което се сблъскахте по време на шоуто?

- Широкоскроена личност съм. В работата си на фотограф за последните 12 години съм снимала над 10 000 семейства. Смятах, че мога да се разбирам и да общувам перфектно с хората. Но това се оказа най-трудното за мен - да живея под един покрив с 15 различни по характер, възраст, опит и разбирания хора, всеки носещ своята история, своята болка и своите мечти. Да, обединяваше ни обща кауза, но все пак бяхме и в конкурентна игра, разделени на отбори, и неминуемо бе да възникват конфликти, най-често на битова основа, а по-късно и в състезанието.

- Очаквахте ли, че ще постигнете такива прекрасни резултати и чувствате ли се вече като "нов човек"?

- За да бъда максимално откровена, ще кажа: Не! Не очаквах да постигна каквито и да е резултати! Още на кастингите споделих, че съм "загубена кауза". Вярвах силно, че каквото и да приложат върху мен, то няма да сработи. Но ето, че с правилната помощ, насоки и точни специалисти - нещата потръгнаха. Да, свалих 17-18% от началното си тегло, което е един от най-ниските резултати, и аз съм свръхдоволна от него. И нещо много важно - открих, че през цялото време тялото ми ме е съхранявало. Изпадайки в плато и в невъзможност да губя повече килограми, то всъщност ме е защитавало от потенциални болести. Това осмисляне и осъзнаване дава началото на нов, различен и прероден човек вътре в мен. А загубеното тегло е дар за положените усилия.

- Големият победител в риалитито стана Анна. Щастлива ли сте за нея?

- Да, много се радвам за Ани. С нея се харесахме още от ден едно, но се паднахме в два различни отбора, което ни отдалечи и не ни даде много възможност да се опознаем. Веднага щом играта мина в индивидуален финален спринт, тя стана моят фаворит за финал. Показа борбеност, несломим дух и най-важното - повярва в себе си, че може! Надявам се да продължи с промяната и навън и да вдъхновява другите.

- Създадохте ли си приятелства за цял живот?

- Неочаквано за мен, но да - трио "Елит" ще продължи своята единност и навън. С Йорданка и Миглена се чуваме почти всеки ден, говорим с часове, много ми липсват и ще намирам поводи да пътувам към София все по-често. Близък до сърцето ми стана и Сонай. Вярвам, че ще поддържаме връзка и с другите.

- Самата вие разказахте една много лична история за вашето семейство - борбата ви да имате бебе, която бе основната ви мотивация да отслабнете. Чувствате ли се вече по-близо до тази мечта?

- Дълги години с моя съпруг не споделяхме дори с нашите родители, че имаме проблем и не можем да имаме деца по нормалния начин. През 2016 г. ми поставиха диагнозата "тубарен стерилитет" - женско безплодие с две запушени тръби и силно намален яйчников резерв. Преминах през две инвитро процедури в България, за съжаление без успех. През есента на 2019 г. посетих клиника в Турция и бях посъветвана да направя бариатрична операция за рязко понижаване на телесното тегло. 2020 г. дойде ковид и плановете се отложиха. Февруари 2023 г. взех решение да отрежа стомаха си, защото времето ми изтича и нямам право повече да отлагам. На 7 март същата година бе операцията. Първите три месеца се храних като бебе - с течности, пюрета, меки храни. Чак след четвъртия включих твърда храна. За три месеца загубих 25 кг, но последваха година и девет месеца в плато. Кантарът показваше точно 94,50 кг - нито нагоре, нито надолу, каквото и да правех. Бях се отчаяла и на това тегло насрочих трета инвитро процедура в Турция с тримесечен подготвителен период от януари до април 2025 г. И в точния момент се появи рекламата на предаването. Събрах смелост и използвах трибуната да разкрия душата си, вярвайки, че това е поискал Господ от мен. Споделяйки болката си пред всички, давайки вяра и надежда и на други жени като мен, твърдо вярвам, че Бог ще побърза и ще отговори на моите молитви. За да получиш - първо трябва да дадеш! И така - ето ме днес, през май 2025 г., свалила достатъчно килограми, с които докторите ми гарантират успешно инвитро. Следващите стъпки ще са именно в тази посока и вярвам, че скоро ще прегръщаме нашите дечица.

- Снимали сте много фотографии, включително и известни хора като президента Румен Радев. С кое популярно лице ви е било най-приятно да работите?

- Излизайки от предаването и попадайки на статии, в които се твърди, че съм снимала президента Румен Радев, леко се изненадах. Това не е вярно! Автор на фотографиите е моят ментор в това изкуство - Георги Неделчев. Имах честта да организирам негов майсторски клас в Бургас и конкретните портрети бяха използвани с цел популяризиране на събитието. И позволете ми да използвам момента да се извиня публично на Георги Неделчев и на всеки читател за тази грешка! И ще прозвучи много нескромно, но за мен няма значение кой стои пред обектива. По-важно е дали ще успея като психолог да предразположа модела си така, че да открие душата си пред мен, а като фотограф да я уловя в миг, носещ вечна стойност! Това е успехът за мен.