Скулпторът Николай Нинов: Заспивах с мисълта за паметника на Трифон

Ако можех да срещна Туньо, бих му казал голямо благодаря от името на цяла България

Кой е той

Големият Трифон Иванов да има паметник пред своя роден стадион "Ивайло"! Това бе инициатива, която обедини футболна България и всички легенди от Пеневата чета. Идеята е доведена до успешен край, като се очаква официалното откриване на монумента да бъде на 27 юли. Тогава Железния щеше да навърши 60 години, но за съжаление си отиде от инфаркт едва на 50 г.

Туньо беше сърцето на отбора, който игра полуфинал на световното в САЩ '94 и бронзовият монумент е запечатал паметен момент от шампионата. Скулпторът Николай Нинов, който се заема със задачата да изработи паметника на Трифон, разкрива пред читателите на "България Днес" какъв е бил пътят от идеята до завършеното произведение.

- Господин Нинов, какво беше първото, което си помислихте, когато получихте предложение да се заемете с паметника на Трифон Иванов?

- Почувствах, че това е огромна чест! Дори и за секунда не се замислих и веднага приех предложението. Да изработя паметника на Трифон Иванов за мен беше и истинско удоволствие.

- Освен чест подобна задача е и голяма отговорност, защото всеки българин сигурно си има своя представа как трябва да изглежда един паметник на Трифон. И нищо чудно да се окаже, че всички в държавата освен от футбол и политика разбират и от скулптурно изкуство. Доколко това ви притеснява?

- Знам, разбира се, за тази специфична черта на нашия национален характер. Имам опит, доста паметници са минали през моите ръце и екипа ми. Свикнал съм с всички претенции, познавам ги "разбирачите". Но мога честно да ви призная, че нямам никакви притеснения.

- Вие ли решихте по какъв начин ще изглежда точно Трифон? Носи фланелката на националния отбор и е пресъздаден момент от световното в Щатите...

- Точно така. Световното в Щатите е най-великата футболна история на България и един от върховете в кариерата на Трифон.

Обсъждани бяха и други варианти, но в крайна сметка се взе решение Туньо да бъде увековечен в една от неговите типични пози на защитник.

- Трифон има нещо много специфично в излъчването си - брадата и страховития поглед. Как успяхте да предадете този израз на един истински балкански лъв?

- Образът на Трифон е изключително характерен и от гледна точка на изкуството няма нищо по-благодатно от това! Разгледахме снимки от различни периоди и се спряхме на това, което смятаме, че е най-доброто.

- Вие сте били млад, когато Трифон беше страшилище за нападателите по цял свят. Как го възприемахте в онези години, когато е нямало как да знаете, че един ден ще правите негов паметник?

- Христо Стоичков беше голямата звезда на националния отбор през 90-те, но Трифон беше този, от когото всички противници трепереха и се страхуваха. Външният му вид беше страховит, на терена - непробиваем. Не знам да е имало друг такъв защитник. Според мен Трифон е от най-големите бранители в цялата ни история.

- Трифон се превръща в част от вашия живот, докато работите по паметника, как се чувствахте през целия този период?

- Личността на Трифон силно ме вълнуваше през цялото време. Целият процес вътрешно се преживява от твореца. Понякога заспивам с мисълта за паметника и на сутринта се събуждам спокоен. Сякаш съм го премислил още веднъж и съм го видял с нови очи. Важно е да се отбележи, че аз съм ръководител на екип, който работи дълго време заедно. Използвахме съвременни методи и технологии, а фигурата е моделирана в 3D програма.

- Какво предстои още за паметника на Трифон Иванов?

- Фигурата е готова и предстои моделът да се отлее от бронз. В много случаи се използва месинг като по-евтин заместител, но бронзът е класика в скулптурата. След като всички необходими разрешителни бъдат получени, паметникът ще бъде поставен пред стадион "Ивайло" във Велико Търново. Засега отзивите на всички, които са виждали модела, са положителни.

- Ако имаше някаква възможност днес да срещнете Трифон Иванов, какво бихте му казали?

- Бих му казал - "Благодаря, за великите футболни моменти. Благодаря за световното първенство в Щатите". Бих му благодарил не само от мое име, но и от името на цяла България. Жалко, че си отиде толкова рано от този свят. Но ето, че хората не са забравили Трифон Иванов и този паметник е още едно доказателство!