Нели Петрова, майка на убитата на пешеходна пътека Лора: Убиецът на дъщеря ми дори не се извини

Цяла "хранителна верига" прибира средства от нашата трагедия 

КОЯ Е ТЯ

Нели Петрова е майка на пометената от моторист Лора Казанлиева от Варна. Трагичният инцидент стана на 17 юли 2011 г. Наказанието, което мотористът Деян Станчев получи след споразумение с прокуратурата, беше 2 г. затвор и 2 г. без право да управлява МПС. Случаят стигна до тогавашния главен прокурор Борис Велчев, по чието искане ВКС върна делото за ново разглеждане. След съкратен процес Окръжният съд постанови същото наказание, но Апелативният съд върна делото за ново разглеждане. През юли 2013 г. Нели Петрова стана депутат от ГЕРБ с мисия да продължи войната с джигитите по пътя, която поде след трагедията с Лора.

- Почти 14 години минаха от трагедията с Лора, засичате ли моториста Деян Станчев във Варна, поне извини ли се за това, което причини?

- Абсолютно никакъв контакт нямаме. Засякохме се в една ветеринарна клиника. Погледна ме, обърна се и си тръгна. Направи се, че не ме позна. Срещнахме си погледите. Не можех да му кажа убиец и да го попитам защо уби детето ми пред хората вътре, които нямат вина. Не исках да нагнетявам обстановката.

- Доколко успявате да превъзмогнете болката?

- Никой родител на убито дете не се е примирил. Понякога сърцето ми спира, а душата ме боли, но нямам никакъв полезен ход. Малко след като Лора загина, малката ми дъщеря сподели пред близка, че е искала да бъде на мястото на сестра си, за да не гледа как страдам аз. Тогава беше на 14 и не съм очаквала дете да каже такова нещо. Това ми даде страшно много сили да се боря и за нейното бъдеще и права, и за Лора. Тя вече е семейна, работи, търси справедливостта като мен, но за съжаление, животът в България е несправедлив. Като родители, които погребахме децата си, съчувстваме на всички други и на следващите. Убийците на децата ни имат повече права от нашите покойни дечица и от нас.

- Как си го обяснявате?

- Идва страшно поколение. Младите хора растат с липса на справедливост и емпатия. Предвид цялата политическа обстановка всичко стана страшно комерсиално. Това усещане за безнаказаност и липса на справедливост ще доведе до много бунтове. Вижте в Гърция какви протести стават. За минути се пълни площадът на Атина и става страшно. Тук масово сме на принципа - нали не е на моята глава и в моята къща. Хората в голяма степен са безразлични към страданията на другите. Затова и аз преди 14 години предвид това, че съм живяла 5 г. в чужбина, реших да си търся правата и да се боря. Детето ми е погребано тук, не мога да мисля отново за живот в чужбина. Длъжна съм да остана в България.

- Къде се къса нишката? В три парламента бяхте народен представител и имате поглед както от болезнената страна на почернен родител, така и на депутат.

- Да, 8 години бях в Народното събрание. След като излезе Цветан Цветанов от ГЕРБ, партията започна да се разпада. Много от колегите, като станат народни представители, забравят човешкия си облик, кои са и откъде са тръгнали. И че хората са им гласували доверие. Осем години смея да кажа, че моя облик не го забравих. Трябва да имаш очи пак да погледнеш хората, а не да си с претенции за величие. Мисля, че проблемът е в съдебната система, не в закона. Съдът има граници от-до, но той не ги прилага, защото се води непредумишлено убийство. Преди 14 г. също говорехме, че е умишлено деяние, когато е придружено с алкохол, наркотици, превишена скорост. Не се изпълни обещанието на ГЕРБ тогава, че ще има нов Закон за движение по пътищата.

От телевизията всеки път ни облъчват едни и същи пътни експерти. Единият ходи на протести, а от неговата асоциацията на пострадали при катастрофи пращат адвокат на погребение на дете да предлагат на родителите услуги срещу 30% от бъдещото обезщетение, ако има ефективна присъда. При 200 000 лв. кръвнина означава около 60 000 лв. Нямат това право. Родителите не знаят в такъв момент на кой свят са и тогава идва адвокат с документи да ти обяснява как ще вкарат в затвора виновника и ще вземат пари. Застраховател изплаща на потърпевшите, но ако си подписал документи, като мине делото - дължиш 30% от сумата.

- При вас случи ли се?

- Още на втория ден след трагедията ме намери адвокат от асоциацията. Разписахме се и двамата родители, после разбрахме схемата - връзката е полиция - морга - адвокати. Получават информация къде има загинал и по тази верига се предава информацията. Намират те в дома или гробищния парк, където трябва да имат контакт в общината, за да знаят кога и къде е погребението. Това е цяла "хранителна верига", която се храни от нашата трагедия. Непрекъснато чувам за такива случаи как адвокати притесняват родители по този начин. За последно този пътен експерт го видях маскиран с шапка и жилетка на протеста за Сияна.

Прокурорът не трябва ли да защитава нашите права? А аз нямах право на никакво действие, освен да мълча. Всеки ден плачем по гробища и да се променя законът, а в същото време такива хора печелят от нашата мъка и трагедия. А обществото е заспало.

- От много време настоявате за въвеждане на термина "пътно убийство". С оглед на предвижданите наказания за мъчители на животни тези за убийство на пътя се припокриват.

- Да! За пътно убийство, когато има алкохол, превишена скорост, наркотици - е необходимо да има общественополезен труд за назидание, присъдата да е затвор и тя да се излежава не в общежитие, за да работи през деня и само да се прибира вечер. Преди 14 години един зам. главен прокурор ми каза лично на мен в ефир, че това е държавна политика, защото нямало достатъчно място в затворите. И че деца загивали и при други обстоятелства. И си мисля, че това продължава и днес.

Всичко идва от семейната среда. Децата попиват поведението от родителите. Семейната среда, училището и законите са от съществено значение. Как да ги превъзпитаме, като шофьори ми сочат среден пръст, ако карам по-бавно или се забавя на зеления светофар с тръгването? Това децата го виждат, попиват и смятат, че така е редно.