Адвокат Мартин Костов: АПИ призна вина за смъртта на Сияна

С поставянето на знаци след катастрофата и уволнението на чиновници от там показаха, че носят отговорност

КОЙ Е ТОЙ

Мартин Костов е магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Още като студент в Юридическия факултет събира безценен практически опит, работейки за един от най-големите частни съдебни изпълнители в страната, а впоследствие и в престижни адвокатски кантори. Той е специалист по граждански и търговски спорове, а през 2020 г. успешно завършва курс за следдипломна квалификация по арбитражно производство към Българската търговско-промишлена палата.

- Адв. Костов, смъртта по пътищата ни се превърна в ежедневие заради разбитата и негодна пътна мрежа и безразсъдното шофиране. След нелепата смърт на 12-годишната Сияна баща й Николай Попов повдигна болезнения въпрос - кой е отговорен. Кой е според вас?

- Официалните доклади често сочат "несъобразена скорост" като причина, прехвърляйки вината изцяло върху човешкия фактор. Но когато асфалтът е осеян с дупки, маркировката липсва, а сигналите за опасни участъци отлежават "в чекмеджетата" на администрацията, виновни категорично има и извън шофьора на автомобила. Когато катастрофата настъпи заради дупка на пътя, аквапланинг от непочистена вода или липсващ знак, отговорен е собственикът и стопанин на пътя - държавата или общината. Те носят законовото задължение да поддържат пътя в безопасно състояние. Републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), а общинските от съответната община. Това означава, че при инцидент, причинен от лоша инфраструктура, пострадалите могат да потърсят отговорност от институцията, която отговаря за този път - например АПИ за магистрала или общината за улиците в града.

- Какво предвижда законът?

- Държавните органи и общините дължат обезщетение, ако с незаконосъобразното си бездействие нанесат вреди на граждани. Неотстраняването навреме на известна опасност на пътя е точно такова бездействие. Практиката познава случаи, в които държавата или общината са осъдени за лоша поддръжка на пътната инфраструктура, макар и всяко дело да зависи от конкретните доказателства. За да спечели такъв иск, пострадалият трябва да докаже няколко неща - че пътят е бил в лошо състояние, например наличието на дупка или разлято масло на асфалта, че това е в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата и че отговорният орган не е изпълнил задълженията си да обезопаси участъка. Събирането на годни доказателства като снимки на мястото, свидетели, експертизи са от решаващо значение.

- Срещу кого се завежда такова дело - срещу институцията или ръководството й?

- Потърпевшият може да предяви иск пряко към отговорната институция - тя от своя страна може да потърси регрес от небрежния си подизпълнител, но това не бива да е грижа на жертвите. Давам ви пример - при случай на аквапланинг на магистрала, при който кола се обръща заради голяма локва, пострадалият решава да съди държавата. Оказва се, че на същото място вече са станали няколко аналогични инцидента, довели до преобръщане на автомобили. Това ясно сочи, че участъкът е опасен. Ако се докаже, че пътната агенция е знаела за проблема и не е взела мерки, съдът може да я признае за отговорна.

- Нерядко след тежки катастрофи виждаме реакция от институциите чак след смърт на пътя, какъвто бе случаят с лъчезарната Сияна. Това брои ли се за признаване на вина от АПИ?

- След смъртта на Сияна край Телиш баща й посочи липсващ предупредителен знак като фактор за злополуката и АПИ спешно постави 12 знака и табели на фаталния участък, ограничи и скоростта до 60 км/ч. Това е мярка, при която "един знак можеше да спаси моето единствено дете", както заяви бащата Николай Попов и попита защо тя е дошла чак след трагедията. Казусът "Сияна" доведе и до управленски санкции - директорът на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" в АПИ беше освободен, а цялото ръководство на Областното пътно управление в Плевен бе отстранено заради проверката. Тези действия показват признаване на вина от страна на отговорните органи след загубата на живота на детето.

- Въпросът е можем ли да накараме институциите да започнат превантивни действия за пътищата, преди да се стигне до съд след смърт на пътя...

- Лошата пътна инфраструктура не е дребен дискомфорт - тя е реална опасност за живота и здравето. Само през 2024 г. Министерството на вътрешните работи е подало 13 000 сигнала за лоши пътища до отговорните органи, а само за първите два месеца на 2025 г. са внесени още над 2000 сигнала. Представете си, полицаите, които разследват произшествията, сами алармират хиляди пъти за дупки, пропадания, липсващи знаци и т.н. навред из страната. Тези числа показват, че проблемът е системен. Всеки един от тези 13 000 сигнала е потенциална катастрофа, ако остане без действие. Колективната безотговорност убива нашите деца и нас - т.е. когато много хора по веригата си затварят очите, резултатът е трагедия на пътя. Опасният път не е абстракция, той лично засяга всеки, който шофира или се вози. Дори изрядният водач може да стане жертва, ако "късметът" му е да попадне на грешното място в грешното време.

- В София редовно потърпевши от уличната инфраструктура са и пешеходци. Покойният Кирил Маричков се спъна в крива тротоарна плочка и счупи ребра...

- Пътната безопасност не касае само шофьорите и пътниците в коли. Пешеходците също страдат от лошата инфраструктура, било пряко или косвено, заради разбит път или тротоар. Ако ви се случи злополука като пешеходец, например подхлъзване на заледен необработен тротоар, спъване в разбита плочка, какъвто е бил случаят с Кирил Маричков, или падане в незатворена шахта, постарайте се да обезопасите себе си и другите и незабавно потърсете медицинска помощ. Уведомете полиция или поне съберете контакти на свидетели, защото при последващо търсене на отговорност ще ви трябва доказване на обстоятелствата. Документирайте мястото, снимайте дупката или леда, причинили инцидента, в идеалния случай със свидетел, който може да потвърди дата и час. Тези доказателства ще са ценни, ако решите да предявите иск.

- Кого да съдим, ако като пешеходци попаднем в инцидент заради лоша инфраструктура?

- Принципът е същият - отговорен е стопанинът на мястото. Ако става дума за градски тротоар или улица - това е общината. При инцидент на междуселищен път стопанин е държавата чрез АПИ. Ако пешеходецът пострада вследствие на ПТП например, блъснат е от автомобил, който е излязъл от пътя заради дупка или хлъзгав участък, ситуацията е по-сложна, но пак има начини за защита. На първо време отговорност носи водачът на превозното средство и неговата застраховка "Гражданска отговорност" ще покрие щетите на пострадалия пешеходец. Но това не изключва вината на пътя и шофьорът от своя страна може да предяви регресен иск към отговорната институция, ако пътните условия са допринесли съществено за катастрофата. А пострадалият пешеходец също би могъл, паралелно или след наказателното дело, да заведе иск срещу пътната агенция или общината, показвайки, че лошата инфраструктура е съпричинила вредите му.

- Какви права имат пешеходците, блъснати на пешеходна пътека?

- Ако ви е ударила кола на пешеходна пътека, защото шофьорът не ви е видял навреме в тъмното, например може да се окаже, че лампите на улицата не са работили, отговорност тогава има и общината за неосветения път. Българският съд допуска т.нар. "съпричиняване", при което повече от един фактор могат да са виновни. В такъв случай обезщетението се разпределя по справедливост между виновните.