Кокалянски Урвич бил писмовно средище

• Пръстен на цар Иван Александър вече е изложен
• Търговци продавали метални изделия чак в Дубровник

Огромното значение на крепостта Кокалянски Урвич край София започва да става все по-ясно от последните разкопки, като част от артефактите вече са изложени в Националния археологически музей.

Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел - символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век. Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Ясен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.

Контекстът на находката е гроб №9, вкопан на дълбочина 1,10 м под пода на средновековна гробнищна църква в материковата скала. Предварителните наблюдения на екипа допускат хипотезата, че пръстенът е принадлежал на аристократ, живял през втората половина на XIV век, отбелязват от екипа от НИМ, извършващ настоящите разкопки.

По думите им изобразеният орел е символ на царската власт във Велико Търново и указва принадлежност на погребания към семейството на цар Иван Александър. При погребението тялото на покойника е било положено в дървен ковчег, измазан с хоросан. В църквата до този момент са разкрити общо дванайсет гроба, от които четири добре означени. Изследователите предполагат, че пръстенът е стоял на ръката на покойника и че изобразената на него розета символизира приемственост и родова памет.

Редкият и ценен сребърен пръстен със златен обков бе открит при разкопки в цитаделата на средновековната крепост Кокалянски Урвич на Националния исторически музей, провеждани под ръководството на д-р Филип Петрунов (НАИМ - БАН) и Виолина Кирякова (НИМ).

Той е намерен в един от гробовете, които са проучвани в църква №2. Местата за покой са били специално оформени, което значи, че са били на аристократите в крепостта. Археолозите имат основание да смятат, че пръстенът печат вероятно е даден от цар Иван Александър (1331-1371 г.) на управителя на мястото.

Историците са установили и производствени съоръжения за преработка и добив на желязо и ценни метали, което прави мястото значимо. В онези далечни години река Искър е била доста по-пълноводна и съответно много трудна за преминаване, а Урвич е на западния й стръмен бряг.

Има няколко доказателства за производството на метал на мястото. Пещите, свитъците, изхвърленият брак и други инструменти означават, че е напълно възможно не просто да са се правили книги, а и всичките пособия за изработката на четивото. Тоест замбата може да е изработена на място. Това значи, че обособените места, които се проучват, не са самостоятелни зони, а цитаделата, църквата "Св. пророк Илия" и производственият квартал в края на XIV век са функционирали като една цяла селищна структура.

Намерена е и една великолепна матрица за щемпелуване на подвързиите и страниците на книги. Това е един много рядко срещан паметник. Такива има само два или три, намерени в манастира "Свети Йоан Предтеча" в Созопол. Изследвания на извори от Генуа, свързани с България, споменават, че търговец е докарал от нашата страна няколко каруци с кожи заедно с две торби такива замби. Тоест това е нещо, което системно е било произвеждано у нас и се е продавало на запад в Дубровник и в други големи центрове на Европа. До този момент е ясно, че в манастирите са правени преписи на книги, но на база на откритите писала, които са намерени в светата обител, може да се каже, че има конкретни археологически доказателства, че там са се произвеждали книги.

"През 2008 г. имах удоволствието да попадна на един бронзов свитък, който беше около 890 грама и личеше, че в него е топен метал за отливане на различни предмети - разказва д-р Петрунов. - А малко по-късно, когато съвместно с проф. Николай Овчаров провеждахме проучвания отново в манастира, попаднахме на една боклучна яма, в която имаше изхвърлен отлят пръстен, като върху неговата халка седеше този метал, който се стича по улея за запълване на калъпа. Тоест веднага след отливането тези хора са преценили, че е дефектен и няма нужда да бъде допълнително оформян, и са го изхвърлили.

Легендите за цар Ясен са живи

Из Софийско, и по-скоро в района на Кокаляне, Панчерево и другите места в района народното творчество е запазило живи спомени и за цар Иван Шишман, наричан от местното население Ясен. Той е водил последните си битки срещу османските нашественици. Именно той е прокарал и на него е кръстен и панорамният път в подножието на Витоша - от Бояна, през Драгалевци и Бистрица за Панчарево - Ясенов път, чрез който Урвич е установявал постоянна връзка с витошките крепости Бистрица и Батил край Бояна.

Ето и една от народните песни

Цар Ясен служба заслужи,

та си е събрал селото,

та си ги вино поеше.

Проклета да е една бабица,

она на Турци казала:

"Турци-ле, турци презморци,

цар Ясен служба заслужил,

та пие вино цервено,

сос неговите селяне,

над село, над Кокаляне,

на това бело каменье.

Подминете си цар Ясен,

та му на кале ойдете,

та му калето разбите,

у кале никой са' нема".

И Турци са баба слушали,

подминаа цар Ясен,

та му на кале ойдоа,

та му калето разбиа,

та му царица робия,

сос зълва сестра Янинка.

Никой ги ни чу, ни виде,

видела си е мома отсреща,

от село - от Панчарево,

та е окнала момата:

"Цару Ясене, Ясене!

Ти пиеш, цару Ясене,

пиеш си вино цървено

сос чаша, сос позлатена,

сос твои добри селяне

и сос твои добри слуги.

Турци калето разбия

и царица робия

и дете ти погубия

и сестра ти закарая".

Цар Ясен веднага станало,

та си у яхър улезна,

та си е коня извело.

та си е турци гонило.

Стигна ги и погуби ги,

та си е взел царица

и зълва сестра Янинка,

и свое мъжко дете.