Легендата Георги Мърков: "Българи юнаци!" тръгна от борбата

Публиката започна да го вика на световното в София през 1971 г.

Кой е той

Георги Мърков тренира борба в категория до 57 кг в СК "Локомотив" (Сф) при треньора Георги Дамянов. Преминава в СК "Левски-Спартак" в категория до 62 кг при треньора Слав Славов. Налага се като титуляр през 1970 г. Сред спортните му постижения са: бронзов медал на световното първенство в Едмънтън (1970), световен шампион в София, европейски шампион в Катовице (1971). Олимпийски шампион от Мюнхен през 1972 г. в категория до 62 кг. По време на европейското първенство в Йонкьопинг (Швеция) през 1984 г. е треньор в националния тим, когато в залата нахлува терорист, а Мърков го обезврежда.

Роден е в с. Горно Вършило, Пазарджишко, на 5 април 1946 г. Днес е кмет на селото и става на 79 г. Желаем му да е жив и здрав!

- Г-н Мърков, къде са повече проблемите днес, в българското село или в българската борба?

- Горе-долу нещата за момента не вървят и в двете. Горно Вършило, на което съм кмет, беше голямо село, сигурно над 1000 жители. Но като се направиха кооперациите, като взеха земята и хората го напуснаха. Сега имаме около 40 човека, говоря за постоянно живеещи. Но селото е голямо, защото е хубаво и китно, а покрай COVID кризата софиянци го преоткриха и има много хора, които си купиха къщи и имоти. В събота и неделя идват наистина още повече хора.

- Щом има такъв интерес към Горно Вършило, значи няма проблеми с питейната вода, пътищата и други, така ли е?

- Не можем да се оплачем от безводие, защото, когато бях народен представител, се възползвахме от възможността да участваме по проект, по който прекарахме вода. Дотогава нямаше. Но проблемът е друг с безводието. Малките рекички и потоците от гората пресъхват. Сега текат заради топенето на снега и валежите, но през миналото лято проблемът беше за напояването.

- "Левски" издигна Станка Златева, която спечели изборите във федерацията по борба, какво ще правите занапред?

- Ние в "Левски" си оправихме нещата. Аз съм председател трета година и вече от три тепиха имаме 13, оборудвахме залите, вкарахме парно и не можем да се оплачем. Най-радващото е, че имаме хубаво поколение деца. Заради тях се надигнах срещу политиката да не се обръща внимание на детско-юношеската борба. Обърната е пирамидата, отдолу няма поколение и затова натурализираме чужденци. Сега международната федерация ограничи да има право само двама-трима натурализирани, за да се обръща внимание на децата. Ако това поколение го изпуснем, защото вече изтървахме много, няма да се оправим повече. Заради това сменихме ръководството, което се опитваше да ни саботира. Както казва Станка Златева: "Колкото ни е по-трудно, толкова по-лесно се научаваме". Така че, ще се справим.

- Сравнително късно влизате в борбата, чак 17-годишен. По-трудно ли беше тогава да се стане борец?

- Да, бях ученик в селскостопанския техникум в Пазарджик, когато отидох с мой приятел в залата. Хареса ми и започнах. Любопитно е, че два дни по-късно започваше градското първенство и аз поисках да ме запишат. В скоба ще кажа, че тогава имаше много спорт в държавата - градски, ученически, работнически първенства, турнири. Пуснаха ме да участвам, но един ме победи, не го помня кой беше. Но аз останах в залата и продължих да работя. Оказа се, че този спорт е бил баш за мен, и бързо навлязох. След три-четири години станах републикански шампион. Отидох в София да уча в жп института, където попаднах на добър треньор - Георги Дамянов. Станах републикански шампион за младежи още при първото си участие, станах национал и нещата тръгнаха. Днес всичко е различно. Децата започват още от 7-8-годишни, светът се обърна, динамиката е голяма.

- Да ви върна към олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. и атентата срещу израелските спортисти. Как се отрази на вас, българите, това?

- Страшна беше тая работа! Аз трябваше да се боря с един от израелците - Нелсън Давидсон, а те го убиха. На другия ден имаше траур, смениха ми жребия. Тягостно беше, защото знаеш, че трябва да се бориш срещу един човек, а него вече го няма. Но когато излезеш на тепиха, съдията свирне и противникът тръгне срещу тебе, няма какво да му мислиш, започваш да се бориш. Много трудно беше и това, че се заговори за спиране на цялата олимпиада и не знаехме какво ще стане. Слава Богу продължихме.

- В София продължавате в "Левски", кой и какво ви привлече в този клуб?

- Когато завърших жепето, станах студент и се състезавах за "Академик". Участвах на едно световно първенство за мъже в Канада, там станах трети, но без загуба. Тогава треньорът на "Левски" Слав Славов се срещна с мен и ме убеди, че за да стана голям спортист, трябва да съм при големите такива. А в "Левски" бяха Боян Радев, Еньо Вълчев и много други изявени борци. С Александър Томов кажи-речи започнахме заедно. Тогава от "Академик" ме изключиха, също и от ВИФ, но на следващата година пак кандидатствах и влязох като задочник. Назначиха ме и в системата на МВР през 1971 г. Същата година беше и световното първенство в София, на което участваха пет от медалистите на нашия клуб.

- Това ли ви е най-сладката титла, пред родна публика?

- Е, да. Още повече че станахме и отборно шампион, победихме големия отбор на СССР, където имаше борци от 15 републики, бяха най-голямата сила в нашия спорт. Това се случи за пръв път. Аз също победих един руснак. Знаете ли, че именно на това първенство от трибуните за пръв път се чу скандирането "Българи, юнаци!". Сега много го експлоатират футболистите, но то тръгна от борбата. Беше много тържествено, трибуните бяха пълни до последното място. Да станеш шампион в страната си е много емоционално и за нас, и за зрителите.

- Не участвате на олимпиадата в Мексико през 1968 г., не се ли обезверихте малко?

- Да, Христо Трайков замина в моята категория. Но не съм и очаквал да бъда в отбора. След това той участва и в Мюнхен, но треньорът Слав Славов ме качи в категория до 62 кг, защото прецени, че двама качествени състезатели не може да са в една и съща.

- Като състезател в "Левски" и служител на МВР имахте ли някаква специализирана военна подготовка? Питам ви заради случая в Швеция през 1984 г., когато обезвреждате терорист в залата.

- Не, нямахме някаква специална подготовка. Тогава този терорист нахлу и настана паника. Бях близо и запазих спокойствие. Настана борба, аз му отнех карабината, после той извади пистолет. На място беше останал един фоторепортер от Турция, който направи снимка. На другия ден я публикуваха във вестниците. Години по-късно се появи клипче от инцидента, но от втората му част, когато полски борец скочи върху терориста, изби му пистолета и после заедно го натиснахме и обезвредихме. Тъй като съм българин, той поляк и в пресата се писа, че сме тренирани срещу терористи. Но такова неща няма. У нас не знаехме какво е терорист, живеехме спокойно.

- Получили сте голямо признание за справянето в тази ситуация.

- Днес (вчера - б.а.) бях на една конференция в София със Славчо Велков, та той ме представи като първия антитерорист на България, който е обезвредил терорист с голи ръце. Подариха ми букет, пожелаха ми приятен празник, генерали ми ръкопляскаха. По време на самия инцидент една американска съдийка ми подари часовника си, шведите дойдоха при мен и поляка с пликчета с пари, но ние не ги взехме, казахме: "Ние от социалистическите страни пари не взимаме". От ФИЛА ни почетоха, после, като се прибрахме, също ме наградиха.