Цар Борис III с уникален дар: Кой забрави венеца от Шипка
*Златният символ тъне в подземията на НВИМ
В навечерието на 3 март за първи път в съвременната ни история Военноисторическият музей в София показа уникален експонат, който не е бил достъпен за широката публика до този момент. И за съжаление отново бе прибран в хранилищата.
Това е златният венец, който Цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Уникалният предмет бе изложен само в понеделник на Трети март в столичния музей.
Няколко десетилетия венецът, които тежи няколко килограма, тъне в забрава. 91-години по-късно и само на 3 март експонатът ще заблести отново във Военноисторическия музей в София.
"Този венец го показахме за първи път, може би тази година бе дошло времето и той да бъде видян от широката публика", посочи Славея Сурчева, Национален военноисторически музей.
Лятото на 1934 година - тържествен момент за почит към героите на Шипка. Царят поднася златен венец.
"Един уникален експонат, това е златният венец, който цар Борис III поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола. Това се случва на 26 август 1934 година. Тогава е освещаването и откриването на паметника на Шипка, което се е случило при изключително голяма тържественост със сериозната роля и на Министерството на войната. Този венец е изключително любопитен - златен, позлатен. Това се случва изключително рядко - да се поднесе такъв венец. Той го прави с едно прочувствено слово, в което се казва, че пътят към Шипка е дълъг път, който, перефразирам го, "преминава през килията на Паисий, лобното място на Левски, лобното място на Ботев, през църквата във Фенер и през черешовото топче", казва Славея Сурчева, Национален военноисторически музей - София.
В това слово Цар Борис III допълва. "Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения."
Спомен, разказан за поколенията, е и специалната експозиция на Националния военноисторически музей, посветена на Освобождението. Българите не получават свободата си даром, напротив, те имат огромни заслуги за успешния край на войната. Сред знаковите експонати изпъкват копия на Самарското знаме, връчено на 3-та дружина на Българското опълчение, знамето на горнооряховските въстаници, носено от 4-та дружина на Българското опълчение, знамето на четата на Желю войвода, действала в Еленския Балкан, чиито оригинали се съхраняват във фондовете на музея.
Любопитство представляват и автентичната униформа и въоръжение на опълченец, лични оръжия и вещи на водачите на чети Панайот Хитов, капитан Петко войвода, Ильо Марков и Симо Соколов. Сред експонатите, съхранили спомена за българското участие във войната, са и оръжие и отличия на старшия лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, медицински инструменти на д-р Димитър Моллов, сабя на преводача в Предния отряд хаджи Стою Михов, както и сребърна опълченска чашка, подарена на Димитър Ценов от 1-ва дружина на Българското опълчение по повод 25-ата годишнина от Руско-турската война, и вещи и на много други участници във войната.
Реч на цар Борис III при откриването му на връх Св. Никола
"Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве, от които зависеше изходът на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври,а Българското опълчение,родоначалникът на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие, възкръснала след пет века.
На "Орлово гнездо" блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на Българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във Фенер, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение.
Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!"
