Режисьорът Боян Крачолов: Ненамесата, нежеланието за избор убиват личността

Притеснителен е този модел на съществуване

Кой е той

Боян Крачолов е роден е през 1992 г. в София. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Иван Добчев, както и магистратура по философия в Софийския университет. Сред представленията му са "Това НЕ е Хамлет", за което през 2017 г. получи награда "Аскеер" в категория "Изгряваща звезда". В портфолиото му са "Малък динамит", "Мишеловката", "Спомен за летене", "Срещу течението на Хъдсън" и др. Преди седмици в Народния театър започнаха репетициите на "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" по пиесата на Том Стопард. За режисьора Боян Крачолов това ще бъде дебют на голямата сцена на Народния театър.

- Защо точно "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви" и защо точно сега, господин Крачолов?

- Текстът на Том Стопард се фокусира върху два маргинални персонажа от "Хамлет" - Розенкранц и Гилденстерн, като дава тяхната "версия" за случващото се в основната пиеса - естествено, с определена доза хумор. Тази пиеса често е припознавана като смесица между "Хамлет" и друго велико произведение, "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет. В генезиса си това представлява текст-игра, който разсъждава върху темите за избора, свободата, реалността и смъртта. Отвъд вечните теми текстът притежава и определена актуалност. Функционираме в контекст, който сякаш окуражава пасивността, разграждането на самоличността. В този смисъл, струва ми се, вече има необходимост от този текст по сцените ни.

- Колко пъти, кога, от кого е поставяна пиесата у нас?

- Елена Цикова я е поставяла във Врачанския театър в края на деветдесетте, а Борислав Чакринов - в Бургаския през 2005-а или 2006-а. Чувал съм и за спектакъл по текста в НАТФИЗ, но не мога да кажа кога.

- Какъв е вашият прочит?

- Струва ми се, че в текста има засегнат определен политически елемент, който сякаш при теоретичните му анализи остава на по-заден план (мога да коментирам единствено тези анализи, тъй като не съм гледал постановките). Изборът за ненамеса, себеусещането за хора, от които не зависи абсолютно нищо, решението да не се противопоставят на определени заповеди в крайна сметка довеждат до гибелта на Розенкранц и Гилденстерн. Парадоксалното е, че те очакват, че мислейки по начина, който споменах, ще избегнат именно тази гибел. Нежеланието и неспособността за избор водят до невъзможност за конструиране на автономна идентичност. Има нещо притеснително в целия този модел на съществуване.

- Казвали сте, че имате "договорки" с публиката за това какво ще видят в останалите ви постановки, сега ще има ли нещо такова?

- В началото на репетиционния процес имах намерение леко да се отклоня от досегашния си "почерк". Оказва се обаче, че не мога да избягам от себе си - и вече започнаха да се оформят определени, нека ги наречем, "инициативи", които ще са вплетени в спектакъла. Накратко - да, ще има такъв прийом, но все още не искам да влизам в подробности - мисля, че публиката сама ще го види.

Да, наистина имам по-особени отношения с драматургията, доколкото се отнася до това, че имам нужда в хода на репетиции да мога да правя връзки с други творби или пък да разработвам свои собствени версии на прозаични произведения, като разработвам ситуации, които намирам за важни - нещо, което в работата с драматургична творба е по-трудно. Ала в този случай самият драматургичен материал е, така да се каже, в моята "посока" - той разчита изключително много на взаимодействието си с "Хамлет" на Шекспир. А този факт, сам по себе си, ми позволява да допълвам спектакъла със ситуации от пиесата първоизточник, както и от други Шекспирови произведения - самият Стопард познава творчеството на Шекспир изключително добре и си е позволявал да прави немалко връзки между различни негови творби. Нека не забравяме, че той е автор и на сценария на "Влюбеният Шекспир". Така че тази заигравка с други емблематични произведения ще ми помогне по-лесно да ситуирам този текст в съответния му космос.

- Кои са големите вътрешни видими-невидими врагове на човека?

- Не бих се наел с подобна диагностика. Що се отнася до "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви", там, струва ми се, присъства едно нежелание да видиш същинския избор, пред който си изправен.

- Как се нарежда този спектакъл сред останалите ви "деца", творби?

- Това е въпрос, на който ще мога да отговоря много по-лесно известно време след премиерата на спектакъла. В момента той все още клокочи и се заформя. Едва след окончателното му израждане ще мога да кажа със сигурност.

- Какви теми ви вълнуват като режисьор?

- Много са, пък и те постепенно мутират, преобръщат се в други, променят някои свои аспекти. Понастоящем това са разпадът на идентичността, неспособността за удържане на вътрешния живот в някакви "общоприети" рамки, усещането за пропиляност. Но не знам дали ще са същите след още няколко месеца.

- Хамлет е имал какви ли не лица, въплъщения, прочити - какъв образ би бил най-подходящ да покаже кой е Хамлет днес?

- Може би по-лесно бих отговорил на този въпрос, ако в центъра на настоящата ми работа се намираше именно Хамлет. А може би с избора си да се съсредоточа върху по-странични персонажи, както и да прехвърля Хамлет в периферията, все пак давам някакво подобие на отговор. В случая сякаш по-важно е кои са Розенкранц и Гилденстерн - опасявам се, че това сме ние. А Хамлет е някъде встрани и изчаква времето си.

- Коя е лудостта и кое - нормалността на нашето време?

- Опасявам се от даването на генерални присъди поради голямата вероятност да не са точни. Единственото нещо, което мога да определя, е, че векът е станал прекалено шумен. И не говоря само за слухово възприятие - има всякакъв визуален, емоционален, агресивен и прочие шум, който постепенно се е превърнал в норма. Има нужда от способност да се оцени тишината.

- Започвате като артист на независимата сцена, сега режисьор в Народния театър, това какво означава за вас?

- Изключителна възможност да продължа да се развивам - както възгледите си, така и уменията си.