Сценаристът Мартин Ралчевски: Преживял съм много чудеса в моя живот

Във филма "Не затваряй очи" ще видите опрощение, катарзис и голяма любов, казва авторът

Кой е той

Мартин Ралчевски е писател и сценарист. Роден е на 4 март 1974 г. в София. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" със специалности богословие и география. Женен е и има три деца. Участва като каскадьор във филма "Троя" (2003) в Мексико. Написал е 10 романа, два сборника с разкази, 6 сценария за филми. Някои от книгите му са преведени на английски, немски, руски език. Живее в Англия. Негов е сценарият на най-новия БГ филм "Не затваряй очи", който е адаптация на едноименния му роман. Във филма участват Мария Каварджикова, Павел Поппандов, Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов и други известни актьори.

- Г-н Ралчевски, разкажете за чудесата, които са съпътствали снимките на филма?

- Самото случване на филма е най-голямото чудо за мен. Но на снимачната площадка определено имаше странни съвпадения и знаци свише. Едно от тях беше след наводненията в Царево и Ахтопол и провала да се снима там. Веднага получихме друга локация и всичко се подреди само за няколко дни, а обикновено подобни организационни неща, свързани с права и разрешителни, стават за седмици.

- Лесно ли беше да адаптирате романа в сценарий?

- Беше лесно и приятно. Това не ми е първият сценарий и имам опит. Но по-важното беше, че непрекъснато виждах цялата история в детайли пред очите си, така че изобщо не се затрудних да адаптирам формата на текста.

- Защо, как се роди тази история на бял свят?

- Не мога да отговоря на въпроса "Защо?". Не знам. Всяка моя история, роман, пиеса, сценарий е мое вътрешно усещане към света, за което ми е трудно да говоря как и защо се ражда в мен. Но специално тази история се случи някак много бързо. За едва няколко часа нахвърлих цялата история, която после лесно запълних, оформих и завърших.

- Как успяхте да й дадете живот, на екран, при положение че филм на християнска тематика, така да се каже, "не звучи секси" в боксофиса?

- Този въпрос е по-скоро към режисьора на филма. Но аз мисля, че от толкова много екшън, насилие и еротика на екрана зрителят е също уморен. Всеки има нужда от глътка чист въздух, да види нещо различно, което не е правено досега и което да го пренесе в един непознат и истински свят. В света на вярата, молитвата и чудото, но без да му вменява нещо, а като го остави сам да открие смисъла и намери себе си.

- Вие участвахте ли в избора на актьори?

- Да, защото режисьорът беше напълно отворен към моето мнение. Нямах готов персонален избор за никой конкретен актьор, но когато той беше набелязал средно по трима души, ми беше много по-лесно да кажа и моето мнение.

- Кои големи човешки терзания осветявате във филма?

- Кога Бог не чува молитвите ни понякога? Защо се разболяваме? Защо страдаме? И разбира се, защо изобщо умираме? Както и че никога не трябва да губим надежда, но да се молим с всички сили и до последно.

- Какво се случва с героите?

- Това са две напълно различни истории, които се преплитат. Коренно различни. В първата имаме едно невинно момче, прокудено от дома си. Там имаме и нещо, което вярвам ще докосне всеки. Това е опрощението и катарзисът на бащата. А във втората история имаме брат, който толкова много обича сестра си, че е готов на всичко, за да я спаси. Тази много силна любов е факт, защото в романа Павел и Николина са близнаци. А при близнаците любовта е особено силна.

- Несправедливо обвинен в убийство човек е един от героите - и това ли може да бъде простено според вас?

- Има различни видове убийства. Когато те са преднамерени и умишлени, е логично да са и непростими, но милостта на Бога е по-голяма от нашите грехове, особено когато у човека се породи искрено покаяние. Но когато те са непредумишлени, ситуацията е различна. И именно тук е завръзката във филма. Простимо ли е едно такова непредумишлено убийство? И веднага давам отговора. От гледната точка на зрителя, тоест на външния на ситуацията човек, то е простимо. Но от гледната точка на родителите на починалото дете то не може да бъде простено. Или пък всъщност може?! Нека всеки сам да прецени!

- Какви трябва да бъдем, за да очакваме опрощение, изцеление, спасение?

- Трябва да бъдем смирени. В това качество се съдържа почти цялата палитра от духовни плодове на всеки човек. Бог чува смирения и неговата молитва наистина може да лекува, утешава и изцелява. Разбира се, смирението върви ръка за ръка и с любовта. Смиреният човек, който обича Бога и хората, е способен да измоли почти всичко от Бога.

- Ходенето с Бог е наше ежедневно пътешествие, ние всеки ден го изработваме това спасение, нали?

- Така е, всеки ден се движим и приближаваме или отдалечаваме в духовен план от или към Бога. Когато се молим, когато ни боли душата за някоя неправда, когато страдаме за нечие чуждо страдание, тогава се движим в правилната посока, нагоре. И обратното - когато не се молим, не се вълнуваме от чуждата болка, нехаем за неправдите в света, тогава се отдалечаваме от Бога и погубваме душите си.

- Пред какви предизвикателства сме изправени точно днес?

- Най-голямото предизвикателство са нихилизмът и липсата на любов. А нихилизмът е много голям. Един пример само ще дам. Казвам им: "Вижте, не е добре тази ЛГБТ пропаганда да е навсякъде, това е противно на Божията воля". А те отвръщат: "Абе вярно е, че това не е окей, но не ме и бърка. Всеки да си прави каквото иска". И ето, понеже няма любов и никой не го грижа за спазването на Божиите заповеди, човек губи духовен ориентир и пада в греха.

- Какво е вашето усещане - дали повече хора се обръщат към Бога?

- Моите впечатления са предимно от Западна Европа. Тук, уви, не се обръщат към Бога, 80% са атеистите. Докато на изток и в България е различно. Там със сигурност почти всеки в душата си носи и знае, че Бог съществува. Затова си мисля, че и филмът ще бъде почувстван и разбран предимно повече на Изток, отколкото на Запад.

- Какво трябва да се промени, за да привлече църквата повече хора към вярата?

- Подходът. Според мен, ако търсещият човек по една или друга причина отказва да влезе в църква, ние посредством изкуството трябва да му предложим алтернативата и така постепенно тези средства да го отведат кротко и тихо в църквата, където той да намери смисъла.

Човек е създаден така, че животът му пълен само ако вярва в своя Творец. Иначе, ако той приеме, че няма Бог, има само някаква добра енергия и човек изчезва след своята смърт, няма никакъв смисъл да бъде морален, етичен, честен и добър. Но Бог съществува и именно затова имаме в нашата душа и усета за добро и зло. Бог е втъкал този велик усет в съвестта ни.

- Вие преживели ли сте Божие чудо?

- Преживял съм много чудеса в моя живот. Имаше един период даже, в който си ги бях записал, за да ги прочета, когато дойдат изпитания в живота ми и да се утешавам, но този файл се загуби някъде. Има обаче чудеса, които никога няма да забравя! Те обаче са твърде лични, за да ги споделям публично. Само ще кажа - вярвайте и се молете на Бога, Той е близо, чува молитвите ни и ни помага.

- Кой е Бог?

- Бог е личност, който ни е създал и ни познава лично.