Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/bulgaria/article/19537230 www.bgdnes.bg

БГ учени възкресиха изчезнал гризач

Предстои пускането им в ниви

20 новородени черногръди хомяци все още спят зимен сън 

Доли ТАЧЕВА

Черногръди хомяци възкръсват в лаборатория! Постижението е на наши учени, които успяват да възродят редкия вид хамстери. Гризачът живее само в България и Румъния. Разпространен е в изключително малък район, който включва Дунавската равнина и Добруджа. В миналото популацията му е била доста по-голяма, но с развитието на земеделието видът започва да изчезва.

"Това е един много интересен вид, за който се знае изключително малко, тъй като е рядък. Именно това подтикна мен и колегите ми да се захванем с него. Инициативата е свързана и с живота на ловния сокол, чиято плячка е именно черногръдият хомяк. Т.е. освен възродяването на вида ние сме отговорни и за осигуряването на храната на грабливата птица", казва пред "България Днес" Ясен Гензузов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките.

Реклама

През последните две години той и колегите му правят сериозни проучвания за чудноватия гризач и търсят негови представители под дърво и камък. В крайна сметка успяват да открият четири екземпляра, като истинско предизвикателство се оказва да уловят мъжки.

"По време на нашите командировки тази година успяхме да уловим един мъжки и четири женски. Интересното при тях е, че те живеят поединично. Следващата година едно от предизвикателствата е да хванем поне още един мъжки, за да може да постигнем генетично разнообразие", допълва ученият.

Уловените хомяци се радват на 20 новородени, които в момента спят зимен сън в една от научноизследователските бази на института. Животните се будят през няколко дни, за да хапнат и извършат физиологичните си нужди, и отново заспиват.

"Напролет искаме да ги пуснем в природата. Тези животинки обичат царевица, люцерна, жито и ще търсим такива райони. Тук предизвикателството е да обясним на хората, че хамстерчето няма да навреди на тяхната реколта, защото не се размножават толкова много, че да се превърнат във вредители. Надяваме се да успеем да ги ангажираме в опазването на вида", допълва Гензузов.

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама