Лечителят Петьо Коджабашев: Връщам хората назад във времето

С моя помощ шофьор на автобус преоткри таланта си и стана художник, сподели гуруто 

КОЙ Е ТОЙ

Петьо Коджабашев, подвизаващ се с прозвището Абиру, е сертифициран водещ по холотропно дишане с над 30 години опит в сферата. Прави редица сеанси из цяла България, с които помага на хората да се свържат с висшия си Аз и да намерят пътя към себе си. Пред "България Днес" лечителят говори повече за ползите от дихателните практики, които помагат на събеседниците му по пътя към себеосъзнаването.

- Г-н Коджабашев, как станахте лечител?

- Когато сме в най-голямата криза, тогава търсим и най-голямо решение. Понеже бях активен спортист, имах много контузии и ми се наложи да прекратя това начинание. Не знаех какво да правя и тогава стана така, че започнах да имам паникатаки, изпаднах и в много дълбока депресия. Наложи ми се да потърся начин как да се измъкна от това състояние. Случайно или не, срещнах много близък мой приятел, който каза, че може да ми помогне. Показа ми една дихателна практика. В момента, в който я направих, усетих огромна разлика - някакво облекчение. Тогава започнах да се ровя в това как човек сам може да си помогне и как аз самият да се науча да го правя.

- Къде намерихте ключа към това знание?

- Обучаваше ме основателят на холотропното дишане Станислав Гроф. Отне ми три години да усвоя знанието. Първо бях в Америка, после в Русия, където ми минаха основните модули. Завърших и имам сертификат, който ми дава право да създавам групи за такава дихателна практика.

- Били сте и в Индия, какво ви даде това пътуване?

- Ходил съм няколко пъти за по два, три месеца. Там се обучавах на телесно ориентираната психотерапия. Разбрах впоследствие, че връзката ни с тялото е много важна. В Индия научих, че няма значение в каква среда се намираме и сред какви хора сме - най-важното е да осъзнаем, че сме едно, и да останем човеци. Нещо, което в днешно време е безкрайно трудно и оттам идват всички проблеми, неврози, депресии.

- Какво е холотропното дишане?

- То влияе върху тялото, психиката и съзнанието. Тези дълбинни неща, които натрупваме в себе си от момента на зачеването в утробата на мама - дори това ни повлиява. Процесът ни на раждане, как сме били посрещнати на този свят, когато сме се родили - дали сме били в кувьоз или с увита пъпна връв, ако по време на бременността майката е имала пороци и стресови състояния, дори храната, която е поемала. Всичко това оказва влияние на плода. Освен всичко останало имаме и фамилна история. По време на холотропната сесия могат да се отключат и спомени, които са назад във времето - дори в периода, когато е възникнал животът на Земята. Можем да се върнем толкова назад, че да преживеем събитията наново. Това отключва разбиране, че всички сме едно и всяко живо същество е свързано с нас. По този начин ни се дава възможност да си дадем сметка, че трябва да сме много внимателни и към себе си, и към околния свят. Чрез холотропното дишане се свързваме с висшия си Аз и можем да разберем много неща за себе си - кое ни блокира, кое хаби енергията ни, какво ни пречи да бъдем щастливи и успешни. Вътре в нас се крие мъдрец, лечител. Той може да ни даде отговори за моментното ни състояние.

- Какви са ползите от холотропното дишане?

- Помага при различни хранителни, хазартни, алкохолни, никотинови и наркозависимости. Също така за справяне с фобии, поднормено и наднормено тегло, синдром и хроничен дисбаланс и умора. Психически разстройства - депресии, неврози, панически атаки, безсъние, хроничен стрес и много други.

- Има ли хора, които идват на сеансите ви, но подхождат с недоверие?

- Да, особено когато ме посещават за първи път. Нормално е да имат бариера и дори страх, защото понякога е страшно човек да се свърже със себе си и да разбере кой е.

- За кого са подходящи вашите срещи?

- За тези, които преживяват перманентен стрес, както и различни травматични събития - смърт на близък човек, преместване от една държава в друга или смяна на партньор или работа. Това са все значими събития, които ни влияят много. Болестите, които преживяваме на телесно ниво, са свързани с нашата психика и нервна система. Много от заболяванията са предизвикани точно от мислите ни.

- Връщайки се назад, участниците в сеансите ви изживяват отново доста трудни ситуации. Бурно ли реагират на тях и случвало ли се е да се разстроят?

- Гледам минимално да се намесвам в процеса на хората. Ако човек изпитва някаква огромна тъга и плаче, аз съм до него, мога да му дам кърпичка, да го хвана за ръката, защото някои чувстват много дълбинен страх, понеже най-вероятно такова нещо им се случва за първи път. Тогава е добре човекът да усети моята подкрепа - това му дава стимул да не се отказва, а да продължи да си изразява емоциите. Ако иска, може да удря, да танцува, да пее. В света, в който живеем, особено като деца, родителите ни са ни забранявали да бъдем шумни и да лудуваме. Или когато сме започвали да пеем, са ни казвали да млъкнем. Това ни блокира още като малки, защото и майките, и бащите, и учителите са авторитет. Като деца ние приемаме думите им за чиста истина, а може да не са верни.

- Случвало ли се е някой да преоткрие свой забравен талант от миналото чрез холотропното дишане?

- Да. Имаше един автобусен шофьор на градския транспорт. След като приключи сесията, той сподели, че се е върнал назад във времето, когато много е обичал да рисува, но всички са му казвали: "Какви са тези цапаници?". И той е престанал. Когато преживя ситуацията отново, разбра, че иска да бъде художник. След половин година ми се обади и ме покани на първата си изложба. Аз отидох и заплаках, защото видях как този човек е осъзнал и преодолял бариерите си и е започнал да твори. Беше невероятно събитие.

- Доста наши проблеми произлизат от детските години. Какво можем да направим ние, възрастните, за да защитим психиката на малчуганите?

- Безкрайни са пътищата към едно дете. За мен основното, което трябва да даряваме от себе си, е любовта. Малчуганите искат да ги обичаме и да им го показваме. Да ги подкрепяме във всяко едно начинание. Естествено, хубаво e да ги предпазваме и наблюдаваме, но трябва минимално да се намесваме в желанията им. Просто да сме до тях, а не да им купуваме дрехи или да ги запишем на някакви уроци, а през останалото време да ни няма. Но не можем да предпазим децата от всичко - така или иначе, все някаква травма ще преживеят. Но и в стресовите ситуации също се крие огромен потенциал, който обаче се разкрива на по-късен етап, когато човешкото съзнание е разширено. Тези уроци можем да ги ползваме като двигател за настоящия ни живот.