Хан Аспарух ли е Мадарският конник?!

• Нова хипотеза
•  Досега се приема, че е Тервел или сборен образ на български владетели

Мадарският конник изобразява кан/хан Аспарух, който връща българите в земите, принадлежащи им по право. Това е поредната и сензационна теория, предложена от проф. Добрин Денев в книгата му за скалния барелеф, чието укрепване бе извършено под негово ръководство.

Обосновката е, че през 448 г. Източната римска империя подписва договор с Атила, с който му отстъпва земите на юг от Дунав на Балканите, които са наричани български. Тъй като вече на мястото на това, което ездачът държи в лявата си ръка, сега зее кухина, не може да се каже точно какво е изобразено. Но според проф. Денев това е било именно договорът, с който кан Аспарух идва, водейки хората си и изразявайки правото на своите деди.

Паметникът се състои от три фигури - конник, куче и лъв. Централната фигура - конникът, е представена в реален размер и е разположена най-високо. Той е облечен в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният (видимият) му крак е пъхнат в стреме. Под предните крака на коня е разположен легнал лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче, устремено към лъва. Поради ерозията на скалата и лошото състояние на фигурите останалите елементи от композицията са спорни и нееднозначни. Съществуват три предположения за предмета, който конникът държи в лявата си ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. Досега никой не е изразявал хипотезата, че това може да е бил свитък, тоест документ.

По отношение на дясната ръка някои приемат, че с нея конникът хвърля копие срещу поваления лъв, а други считат, че държи юздата на коня. Изказани са мнения, че ездачът е с наметало или с калъф за стрели. Повечето изследователи смятат, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него. Някои учени дори откриват още фигури в композицията като орел и змия.

Проф. Денев счита, че цялостно композицията изобразява и част от звездното небе, както са го виждали древните българи още преди пет хиляди години и както са го приемали и през VII век. "Ако е ловна сцена, защо лъвът е по-малък от кучето и защо копието е забито в гърба му - коментира професорът. - А и двете ръце на конника са заети, та как е хвърлил копието? В прабългарските виждания Голяма мечка е Кон, зад него са Ловджийски кучета, Малък лъв е под коня, вдясно е Змия. Опашката на лъва всъщност не е опашка, защото излиза неестествено от тялото, а накрая има нещо като глава на змия. И е точно змия, тъй като такова подреждане на звездите на това място в небето са виждали предците ни. А кучето е женско и е куцо."

В скалата около барелефа са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол. Споменават се и чичовците на кана, обитаващи областта около Солун. Ето какво гласи самият надпис: "...при българите... при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)... негов едих... чрез договор Тервел архонтът на императора даде... 5 хиляди... (императо-)рът заедно с мене победи добре..." България е спасявала Константинопол и от сарацините, а е и разбивала Тома Славянина в отбрана на ромейската империя, така, че е възможно изчезналият вече образ от ръката на конника да е този договор.

Опирайки се на стилистични характеристики и на информацията от надписите, повечето учени са убедени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове - Тервел, Крум или Омуртаг. Част от тях намират сходства с тюркски художествени традиции и сюжетни линии, други се аргументират с приликите на подобни изображения, характерни за персийското изкуство. Техни колеги, подкрепящи теорията за българския произход на паметника, предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или да е героят конник от митологията на степните народи, а може би дори бог Тангра.

Засега най-много поддръжници намира становището, че конникът представя кан Тервел или обобщен образ на владетелите от Плиска. В този ред на мисли той се възприема като символ на българската държавна мощ и демонстрация на самочувствието на нейните владетели от езическия период.

За пръв път паметникът е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката му, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис на бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи от представители на различни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно.