104-годишната баба Неделя сама отглежда сина си

Убиват съпруга й във Втората световна война 

Дълголетницата прави кафе всеки ден, липсва й родното село Марчино 

104-годишната баба Неделя сама отглежда сина си, след като убиват съпруга й във Втората световна война.

Животът на дълголетницата е изпълнен с много премеждия, но тя никога не губи надежда и запазва своя дух.

Неделя Тодорова се ражда на 15 ноември през далечната 1920 г. в търговищкото село Марчино. Там расте щастливо, а по-късно се омъжва. През 1942 г. става майка на своето единствено дете - Марчо, който до ден днешен е нейна най-голяма опора във всичко. Времената обаче са тежки, а съдбата - несправедлива. Деля остава вдовица едва на 24 години и започва да се бори с живота сама. Въпреки трудностите с много любов и отдаденост тя успява да отгледа рожбата си.

"Баща ми загина във войната. Бил съм само на две години. Убит е в Сърбия, но не съм ходил до общия гроб, в който е погребан. Майка ми ме направи човек. Каквото можеше, вършеше за мен и то с голям мерак. Свикнали сме много заедно, близки сме си. Още като ученик напуснах селото, но тя винаги е била зад гърба ми. На първия учебен ден в Етрополе дойде с мен, спахме на хотел. Искаше всичко да знае", разказа пред "България Днес" синът на столетницата Марчо Маринов.

На младини баба Неделя била знаменита готвачка, а вкусотийките й радвали апетита на много хора.

"Работеше като главен готвач в "Балкантурист" на морето. Живеехме във Варна, но прецених, че няма да мога да си купя апартамент там, защото имотите са скъпи, и се прибрахме в Търговище. Приготвяше храна на много места, харесваше й. Вече е възрастна и за съжаление не може да готви, треперят й ръцете, не вижда. Доскоро живееше в Марчино, но вече е при мен. Преди това сама си се гледаше, аз ходех през 3-4 дни да й помагам. Искаше още време да е там, но виждах, че вече не може да се гледа. Докато пребиваваше в селото, й помагаше едно момче, но друго си е да е при мен", сподели също грижовният Марчо.

Въпреки че е близо до сина си, Деля изпитва носталгия по родното място, където вече не се прибира. В студените дни любимо занимание й е да гледа минаващите хора през прозореца и да им се радва.

"Вече не можем да се прибираме до Марчино. Преди се връщахме най-редовно заради нея. Липсваше й. Знае всичко за него - колко къщи има, колко хора. За съжаление трудно ходи, но ние и да отидем там, нямаме какво да правим - тоалетната е външна, селска, неудобна е за възрастен човек. Няма и вода в селото", допълва мъжът.

Двамата живеят спокойно заедно, а Марчо е благодарен, че може да се грижи за любящата си майка.

"Много се притеснява, като свърши някоя беля. Първата й работа сутрин е да направи кафе и ако го разлее, чак почва да плаче. Аз й обяснявам, че нищо не е станало, но тя си е такава. За мен тайната за нейното дълголетие е генът. Моите дъщери все казват: "Сигурно ще бъдем и ние като баба дълголетници", но нищо не се знае. Допреди време майка дори си пийваше ракийка", каза също Маринов.

Столетницата има голямо и щастливо семейство, което я обича и цени. Тя се радва на 2 внучки, 4-ма правнуци и един праправнук - 7-годишния Емануил, който е в първи клас. Той е и нейната най-голяма слабост.

"На 15 ноември отпразнувахме 104-ия й рожден ден. Събрахме се всички. Цяла нощ пирувахме в моя голям апартамент. Бяхме около 20 човека. Много добре си прекарахме. Майка даде на всички гости по 10 лева за уважението. Аз й казах да си запази парите, но тя ми отвърна, че с това ще я запомнят. Донесоха й много цветя. Като всяка жена и тя обича букети", сподели също 82-годишният Марчо.

Баба Неделя има голямо сърце и успява да достигне до една наистина впечатляваща възраст.

"България Днес" й желае здраве й още много пълноценни мигове с любимите й хора.