Тв водещата Ева Кикерезова ПРОГОВОРИ за пътуването си до екзотична дестинация

Там приготвят храна и я предлагат, баби въртят черпака и по нощите

Коя е тя

Ева Кикерезова е телевизионна водеща и модел. Позната е на мнозина като лицето на прогнозата на времето в Българската национална телевизия. Застава пред камерата още на 18 годни, когато започва да води предаването "Срещи с Ева" по "Веселина ТВ", след което се премества в телевизия BBT. От 2005 г. е водеща на светското предаване по BBT "Звезден прах", в което прави ексклузивни интервюта с популярни български личности. Майка на три деца.

- Г-жо Кикерезова, върнахте се от Виетнам, какво ви впечатли в тази екзотична дестинация?

- Пътувах с туристическа група. Първо кацнахме в Куала Лумпур, Индонезия. Стояхме 2 дни там. След това полетяхме до Да Нанг, който е в централната част на Виетнам и е морски курорт. Там за първи път видях ресторант, който си развъжда сам всякакви видове риби. В менюто му имаше поне 50-60 вида морски деликатеси. Имаше видове, които въобще не бях виждала на живо.

- С други думи, Виетнам е място да си хапваш?

- Да, Виетнам е място за кулинарен туризъм. За човек, който обича да си угажда по отношение на храната, беше страхотно. Цените са доста ниски. Има хиляди павилиончета, които са през два обекта. Ако не е магазин за продаване на нещо, то това ще е една баба, която излиза навън, готви в едни казани, пържи някакви неща и е наредила мини масички, наподобяващи детски столчета и маси. Седиш там, храниш се и е много вкусно. Има и места, в които баби готвят и по нощите. Опитах безброй неща. Пролетните рулца по виетнамски са по-различни от китайските. Месото, което ядохме, беше много, много различно от българското. Там няма фалшиви хранителни стоки. Там месото си е месо, млякото си е мляко. Не бях яла отдавна масло с такъв вкус, както там. Просто е великолепно! Нямат много сирена и кашкавали, колбасите бяха много ограничени като видове. Те не консервират много и разчитат на прясна храна. Много ми хареса тяхното виетнамско кафе. Те го пият с кондензирано мляко. Когато някой поиска нормално мляко, много рядко предлагат такова.

- Как се хранат местните?

- Цялата ни група беше впечатлена от това, че не видяхме и един пълен човек. Те не ядат десерти. Захарта идва единствено от плодовете, и то те не са толкова сладки освен мангото. Всичко останало е леко кисело. Това, което имат като десерти - някакви бонбони, ги правят за туристите. Местните не ги ядат. Имат едни соеви бонбончета, но изяждат 1/4 от самото бонбонче. Много ми харесаха и си взех за София.

Те ядат по един път на ден вечерта. През деня не ядат нищо. Единственият въглехидрат там е оризът. Даже хлябът беше от ориз, а не от пшеница. Пшеничен хляб видях само за туристите в хотелите. Глутенът не е типичен за виетнамската кухня, за хора, които имат непоносимост към него, е много хубава дестинация. Така е и за лактозонетолерантните.

Заради това цялата ни група се върна позаслабнала, тъй като ядеш хубава, чиста храна. Като вървиш 20 000 крачки на ден, каквото и да правиш, каквото и да ядеш, изгаряш храната.

Боже господи, какво изобилие от зеленчуци имат в кухнята! Във всяка една манджа, във всяко едно ястие имат страшно голямо количество зеленчуци и месо. За мен важното е, че е изключително здравословна тази кухня. Вместо стандартното мляко използват кокосово мляко. Не го използват като в Тайланд, ами правят лек кокосов десерт с ориз.

- Културен шок имахте ли?

- Културен шок чак нямам, защото съм била преди по такива държави. Единственото нещо, което ми направи впечатление, е в Ханой, столицата на Виетнам. Там са много тесни жилищата и всичко се случва на тротоара на улицата.

- А какво ви впечатли в манталитета на хората?

- Това, което ти прави много хубаво впечатление, е, че няма човек, който да не е зает с нещо. Дори и възрастните хора постоянно работят. Не знам колко е хубаво, но тяхната пенсионна система е като нашата - ако не си внасяш пенсионни осигуровки, няма да получиш пенсия и ще трябва да работиш. Затова има постоянно някой възрастен, който ти продава нещо на улицата. Сядаш на заведение и веднага идва някой, който ти продава обелени и нарязани плодове в тарелка. Виетнамците са много дълголетни. Имаше много възрастни, но те продължават да си работят. Всеки е зает с нещо - или продава, или работи в кухнята.

- Какво друго видяхте от Виетнам?

- Имахме изключително преживяване, защото бяхме първата българска група, която посещава долината Сапа. Това е мястото, където се произвеждат 6 от топ 10 вида ориз в света. Виетнам има уникални плажове, обаче освен тях има великолепни пейзажи от тераси с оризници, които често виждаме по картичките. Точно сме в такъв сезон, в който имаше дъждове и малко слънце, и не беше толкова жега. Хванахме ги точно така, както изглеждат на картичките със същите цветове. Това е като да стъпиш в Ню Йорк и всичко си виждал по филмите.

Най-хубавото място беше така наречената перла на Виетнам - заливът Халонг бей. Имахме разходка с кораб, но се отложи с един ден, защото имаше прогноза да ни сполети тайфун от Филипините. Слава богу, не ни валя. Единственият път, в който ни заваля, беше, когато качвахме склоновете Ба На.

Бяхме единствената организирана група от България, която посещава най-високия връх в Индокитай - Фансипан, който е на 3143 м надморска височина. Изкачихме върха с най-дългия въжен лифт в света, който е над 6000 метра дълъг. Стигаш до последната станция на лифта, след това се качваш на едно влакче и стигаш до върха. Предполагам, че има и маршрути да се изкачи върхът пеша, но решихме да не се мъчим.