Античните статуи - венец на археологията ни

Изненадващо намериха липсваща глава 

Масивни скулптури от древността бяха изровени край Рупите и във Варна 

Статуите, открити в земите ни, се превърнаха в най-горещата археологическа находка това лято!

Цели две скулптури бяха изровени в античния град Хераклея Синтика край Рупите, трета се появи след това и във Варна.

В началото на юли статуя с височина 2,10 метра и тегло от близо един тон беше открита в Хераклея Синтика и предизвика интерес не само у нас, но и сред историците зад граница.

Първоначално археолозите предположиха, че статуята изобразява древногръцкия бог Хермес, но след по-обстойни изследвания стана ясно, че ликът й е на римски държавник. Прекрасна находка, която е на цели 2000 години.

На скулптурата се натъкват случайно при разкопки край петричкото село Рупите. Каналът, в който е открита находката, се намира в частен парцел, а археолози се оплакват, че собствениците затормозяват работата им.

"Този канал не е предназначен да бъде на открито и трябва да се консервира трайно! Това е проблем, който важи за градежите по цялото селище. Те трябва да се стопанисват и да бъдат добре консервирани, за да може хората да им се радват. За да се направи такъв проект, трябва или общината да е собственик, или да има съгласие от страна на частните собственици. Те не позволяват. Това се случва с обектите от 2017 година насам", коментира пред "България Днес" археологът проф. д-р Людмил Вагалински.

Заради неразрешения проблем античният град не е в добро състояние и представлява опасност за туристите. Затова ценната находка беше транспортирана, допълнително обезопасена и благополучно изправена в Петричкия музей, където всеки посетител може да я види.

Реставраторите продължават работата си по нея, но и така се вижда, че е майсторска изработка. След като лицето бъде окончателно почистено, ще се избистри и версията за това кой може да е бил управникът, изобразен като бог.

"Намерихме пукнатина в десния глезен на статуята. За наша радост се оказа, че не е толкова дълбока и няма опасност от счупване. Малка беля е. Успешно я монтирахме на мястото в музея, където ще стои и повече няма да бъде местена", каза още Вагалински, един от откривателите на древната статуя със световно значение.

Експертите се натъкват и на друг интересен детайл върху статуята - следи от червена боя върху мантията й. Оцветяването не се вижда с просто око, защото е само на определени парченца от мантията, а тепърва ще се разкрие дали и останалата част от статуята е била обагрена.

В края на септември археолозите откриха втора мраморна статуя по време на разкопки в Хераклея Синтика. Намерена е отново в Големия канал. И втората е приблизително с размерите на първата и беше изровена с лице към стените на канала.

"Новата статуя от Хераклея Синтика е изработена от бял мрамор, няма глава и е на мъжко тяло. Голяма е, по размери е близка на предходната", обясни Вагалински. Освен главата се оказва, че липсва и дясната китка. Ръководителят на разкопките сподели, че шансът главата, която вероятно се е отчупила при земетресението, да е някъде наблизо, е много малък. Но се случи чудо и само след три дни беше намерена и главата.

Археологическите успехи продължиха и през октомври. Мраморна римска статуя на мъж в човешки бой бе открита при разкопките за строеж във Варна. Мъжът от фигурата се е казвал Гай Марий Хермоген, ако се съди по името, изписано върху нея.

Статуята е уникална, такава не сме намирали никога и нямаме в нашите експозиции, разказа директорът на археологическия музей в морската столица Игор Лазаренко.

Находката е открита в пясък, при разкопаване за нов строеж в района на жп гарата във Варна, извън чертите на античния Одесос. Предприемачът, който строи обекта, сам е докладвал невероятното откритие и намерил начин да я достави до музея.

"Такова нещо досега не се е случвало, статуята е запазена на 99% и скоро ще може да бъде видяна в музея. Има само много малко антични наранявания по нея, няма нужда от специална реставрация, а само от почистване", добави Лазаренко.

Откритата антична статуя във Варна е от II век, най-вероятно от третата четвърт на столетието. Изводът е на д-р Николай Шаранков от СУ "Св. Кл. Охридски", който разчете надписа под скулптурата: "Гай Марий Хермоген съоръжи тази статуя за себе си приживе".