Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/bulgaria/article/18400838 www.bgdnes.bg

ИНТЕРВЮ! Проф. Людмил Вагалински: Излагаме статуята на Хермес в музея в Петрич

Хераклея Синтика е първият римски град по нашите земи

Кой е той

Проф. Людмил Вагалински е български археолог, създател и главен редактор на списанието за археология "Археология българика". Създава и медийна платформа със същото име, която в момента е от най-четените.

Проф, Вагалински в продължение на два мандата е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той е представител на българските археолози в Европейския археологически съвет, ръководи мащабни международни проекти, има множество публикации в своята област.

Реклама

Професор Вагалински ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край село Рупите в община Петрич, а от 2003 г. - на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. Проучвал е римския легионерски лагер "Нове" край Свищов, както и късноримския кастел "Трансмариска" в Тутракан.

- Професор Вагалински, кое ви кара да участвате непрекъснато в нови и нови разкопки и да достигате до нови и нови разкрития?

- В археологията не можем да си избираме нещата. Отиваш в Рупите, Тутракан, отиваш в Ятрус, където те изпратят, важното е да си свършиш работата качествено и навреме и да не се срамуваш от това, което си направил. Да покажеш на хората историята и културата, които са битували по тези земи.

- Каква е статуята, която намерихте в клоаката на Хераклея Синтика?

- За момента смятаме, че е на бог Хермес. Това е една от малкото статуи по нашите зими, която е със запазена глава. Статуята е повече от два метра висока и вероятно е стояла на друго място, не в клоаката на града. В момента я проучваме още, за да си изясним максимално ситуацията. Статуята скоро ще бъде изложена в музея в Петрич.

- Разкопавали сте и други места, като крепостта Нове край Свищов и други емблематични обекти.

- Не съм си избирал какво да правя като археолог. Когато се появи някой обект, просто действам. Това, което правим ние, археолозите, не е да живеем в реалността. И то не само българската реалност. Опитваме се да стигнем до реалността на древните и да се пренесем в техния живот и да го разберем. После да го покажем на хората от съвременността.

Реклама

- Кое ви е любимото място от археологична гледна точка?

- Може би Хераклея Синтика. Правя уточнението, че това е място, което те предизвиква да извадиш най-доброто от себе си, а това невинаги е хубаво. В исторически план, а не като характер. Мястото е изключително наситено като информация и все още се ориентирам в него. Не познавам друго такова място в България. Има и други места, които са доста впечатляващи, разбира се, но Хераклея Синтика те кара да мислиш по различен начин, да си представиш онзи древен град, който е бил тук. Да видиш как са изглеждали хората, сградите, да чуеш звуците и да предадеш всичко това на хората. Всъщност това е първият град, който са основали римляните, след като са завладели нашите земи. Това е най-старият римски град в България и си заслужава вниманието.

- Това май е стрес за един археолог?

- О, да. Защото тук има огромно количество информация, която трябва да я документираш и да успееш да я смелиш за себе си. Също и да я представиш на един разбираем език за широката публика, без някакви свои интерпретации. Просто представяш информация. Това не е никак лесно. За един археолог това е работа, разбира се, но е и огромно предизвикателство. Много внимавам да съм обективен и честен, доколкото ми позволяват разкопките и изводите, до които стигам. Старая се да съм максимално обективен.

- Казвате, че Хераклея Синтика е най-старият римски град в България?

- Да, разбира се. Римляните са дошли от юг, след като са завладели Гърция, и това е първото място, на което са се установили. Тук са направили и града си. Строили са го много мъдро и по правилата на империята и затова той е запазен и до днес. Строителите по онова време са били други, а не като днешните.

- Отдавна разкопавате това място и излизат все повече неща?

- Започнахме разкопките още през 2003 година в Хераклея. Благодарение на местните колеги от музея и местните археолози нещата по разкопките са малко по-спокойни и имаме достатъчно време да ги проучим и да не бързаме толкова и да не направим някоя грешка. Можем наистина да се съсредоточим в миналото и да се отдадем на науката.

- Направихте тук добра база с музей, което не е чак толкова често срещано в България?

- Да, имаме шанса да работим наистина с много добри и разбиращи колеги. Когато човек се постарае, нещата стават, и то добре.

- На първо място, да има пространствено мислене, да умее да синтезира и да разбира какво става около него. Когато бях студент, навремето ми казваха, че мога да синтезирам и на мен ми беше много смешно това понятие. С годините разбрах какво значи това. Да отсяваш най-важното. Другото задължително нещо за един археолог е да си куражлия. Да действаш, а не да се питаш кое може да стане и кое не. Още нещо, което моята преподавателка в университета ми казваше, е, че трябва да съм скептичен към всичко, което открия, и да го проверявам многократно. Трябва да си скептичен, да имаш пространствено мислене и както вече казах, кураж. Всъщност никога не съм си мислил, че да бъдеш археолог, е призвание. Това е нещо, което те влече и го правиш както всяка друга работа. На мен това ми е интересно и смятам, че съм щастлив с това, което правя. Когато даваш всичко от себе си, когато си на сто и над процента на това, което правиш, ти порастваш в професията и в това, което правиш в живота си.

Четете още

Частници спъват разкопките на Хераклея Синтика

Частници спъват разкопките на Хераклея Синтика

НАХОДКАТА НА ГОДИНАТА! Изровиха статуя на бог Хермес край Рупите

НАХОДКАТА НА ГОДИНАТА! Изровиха статуя на бог Хермес край Рупите

Реклама
Реклама
Реклама