ИНТЕРВЮ! Проф. Людмил Вагалински: Излагаме статуята на Хермес в музея в Петрич

Хераклея Синтика е първият римски град по нашите земи

Кой е той

Проф. Людмил Вагалински е български археолог, създател и главен редактор на списанието за археология "Археология българика". Създава и медийна платформа със същото име, която в момента е от най-четените.

Проф, Вагалински в продължение на два мандата е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той е представител на българските археолози в Европейския археологически съвет, ръководи мащабни международни проекти, има множество публикации в своята област.

Професор Вагалински ръководи разкопките на античния град Хераклея Синтика край село Рупите в община Петрич, а от 2003 г. - на римската колония Деултум край с. Дебелт, община Средец. Проучвал е римския легионерски лагер "Нове" край Свищов, както и късноримския кастел "Трансмариска" в Тутракан.

- Професор Вагалински, кое ви кара да участвате непрекъснато в нови и нови разкопки и да достигате до нови и нови разкрития?

- В археологията не можем да си избираме нещата. Отиваш в Рупите, Тутракан, отиваш в Ятрус, където те изпратят, важното е да си свършиш работата качествено и навреме и да не се срамуваш от това, което си направил. Да покажеш на хората историята и културата, които са битували по тези земи.

- Каква е статуята, която намерихте в клоаката на Хераклея Синтика?

- За момента смятаме, че е на бог Хермес. Това е една от малкото статуи по нашите зими, която е със запазена глава. Статуята е повече от два метра висока и вероятно е стояла на друго място, не в клоаката на града. В момента я проучваме още, за да си изясним максимално ситуацията. Статуята скоро ще бъде изложена в музея в Петрич.

- Разкопавали сте и други места, като крепостта Нове край Свищов и други емблематични обекти.

- Не съм си избирал какво да правя като археолог. Когато се появи някой обект, просто действам. Това, което правим ние, археолозите, не е да живеем в реалността. И то не само българската реалност. Опитваме се да стигнем до реалността на древните и да се пренесем в техния живот и да го разберем. После да го покажем на хората от съвременността.

- Кое ви е любимото място от археологична гледна точка?

- Може би Хераклея Синтика. Правя уточнението, че това е място, което те предизвиква да извадиш най-доброто от себе си, а това невинаги е хубаво. В исторически план, а не като характер. Мястото е изключително наситено като информация и все още се ориентирам в него. Не познавам друго такова място в България. Има и други места, които са доста впечатляващи, разбира се, но Хераклея Синтика те кара да мислиш по различен начин, да си представиш онзи древен град, който е бил тук. Да видиш как са изглеждали хората, сградите, да чуеш звуците и да предадеш всичко това на хората. Всъщност това е първият град, който са основали римляните, след като са завладели нашите земи. Това е най-старият римски град в България и си заслужава вниманието.

- Това май е стрес за един археолог?

- О, да. Защото тук има огромно количество информация, която трябва да я документираш и да успееш да я смелиш за себе си. Също и да я представиш на един разбираем език за широката публика, без някакви свои интерпретации. Просто представяш информация. Това не е никак лесно. За един археолог това е работа, разбира се, но е и огромно предизвикателство. Много внимавам да съм обективен и честен, доколкото ми позволяват разкопките и изводите, до които стигам. Старая се да съм максимално обективен.

- Казвате, че Хераклея Синтика е най-старият римски град в България?

- Да, разбира се. Римляните са дошли от юг, след като са завладели Гърция, и това е първото място, на което са се установили. Тук са направили и града си. Строили са го много мъдро и по правилата на империята и затова той е запазен и до днес. Строителите по онова време са били други, а не като днешните.

- Отдавна разкопавате това място и излизат все повече неща?

- Започнахме разкопките още през 2003 година в Хераклея. Благодарение на местните колеги от музея и местните археолози нещата по разкопките са малко по-спокойни и имаме достатъчно време да ги проучим и да не бързаме толкова и да не направим някоя грешка. Можем наистина да се съсредоточим в миналото и да се отдадем на науката.

- Направихте тук добра база с музей, което не е чак толкова често срещано в България?

- Да, имаме шанса да работим наистина с много добри и разбиращи колеги. Когато човек се постарае, нещата стават, и то добре.

- На първо място, да има пространствено мислене, да умее да синтезира и да разбира какво става около него. Когато бях студент, навремето ми казваха, че мога да синтезирам и на мен ми беше много смешно това понятие. С годините разбрах какво значи това. Да отсяваш най-важното. Другото задължително нещо за един археолог е да си куражлия. Да действаш, а не да се питаш кое може да стане и кое не. Още нещо, което моята преподавателка в университета ми казваше, е, че трябва да съм скептичен към всичко, което открия, и да го проверявам многократно. Трябва да си скептичен, да имаш пространствено мислене и както вече казах, кураж. Всъщност никога не съм си мислил, че да бъдеш археолог, е призвание. Това е нещо, което те влече и го правиш както всяка друга работа. На мен това ми е интересно и смятам, че съм щастлив с това, което правя. Когато даваш всичко от себе си, когато си на сто и над процента на това, което правиш, ти порастваш в професията и в това, което правиш в живота си.