Психиатърът д-р Веселин Герев: Биляна е страдала от следродилна психоза, не депресия!
Това е първият случай на такова самоубийство, който виждам в 34-годишната ми кариера, трябвало е по-сериозно и навременно лечение
Кой е той
Д-р Веселин Герев е многоуважаван специалист по психиатрия, лекува състояния на тревога, безпокойство, напрежение, панически кризи, депресия и безсъние. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив, през 1991 г. Защитава специалност по психиатрия през 1997 г. Консултант е на ВМА от 1999 до 2001 г. От 2002 г. е психиатър на свободна практика.
- Д-р Герев, как ще коментирате случая със самоубилата се майка на две деца - Биляна Петрова, за която се твърди, че е страдала от следродилна депресия?
- Първо искам да изкажа съболезнованията си към близките на г-жа Петрова. Ужасна трагедия! Според мен в този случай не става въпрос за депресия, а за психоза. За следродилна психоза. За тази следродилна психоза, от която мисля, че е страдала Биляна Петрова, причина е самото раждане, не бременността. Ако жена ражда естествено, подобно състояние - на следродилна психоза или депресия, се появява някъде след третия ден. Тогава на практика хормоните се завръщат, пролактинът се увеличава. Тогава на жената й идва кърмата. При жени, раждали със секцио, такива състояния могат да се появят някъде след седмия ден. Именно хормонът пролактин е отговорен, особено при предразположеност към такива състояния, за да се появи такава следродилна психоза или депресия. Следродилна депресия има доста малко и е доста преходно състояние по принцип. Когато жена страда от следродилна депресия, в повечето случаи отзвучава бързо и сама. До тежка клинична следродилна депресия се стига много рядко. Същото важи и за психозата, и там е рядко, но е доста по-различно. При следродилната психоза симптомите не отзвучават, както при депресия. Напротив, тези състояния и самата психоза се влошават и трябва да се третират от по-рано.
- Биляна Петрова е била на психиатър, който й е изписал медикаменти за състоянието й. Защо не са помогнали?
- Доколкото разбирам, Биляна е кърмила детето, което означава, че не е приемала лекарства. Защото с тези лекарства, които са доста тежки, не може да се кърми. Такива лекарства, дори и антидепресанти, преминават през кърмата. Приемът на такива лекарства не позволява на жената да бъде кърмачка.
- Биляна е имала тревожни мисли, паникатаки, чести епизоди на съмнение. Доколкото ми казаха нейни близки, състоянието й се е влошавало. Епизодите са ставали по-тежки и по-тежки. Как ще обясните това?
- Тези тревожни мисли и епизоди са именно част от психозата. При такива случаи много се изостря страхът заради нереалните възприятия. Много характерно за психозата са именно илюзиите, отричане от самото дете. Такива състояния не минават от само себе си, само се влошават. Това, че е избягала точно преди да бъде хоспитализирана, също говори за нереални възприятия и страх, халюцинации, параноидни мисли. Виждайки резултата от този случай, въпреки че не съм запознат с него, съм абсолютно сигурен, че става въпрос за следродилна психоза.
- Имали ли сте подобни случаи?
- Преди пет години имах подобен случай на родилка с тежка психоза. Тогава жена с 10-дневно кърмаче се затвори в една от стаите в апартамента. Чуваше се, че детето плаче, но тя не пускаше никой. Чувстваше се застрашена. Тогава с мъжа й се видяхме в чудо. Три седмици чакахме прокуратурата да излезе с решение за принудително лечение. Не знаехме какво ще направи с детето, дали го храни, дали му дава вода. После се оказа, че го е кърмила и се беше грижила добре за него, но бяхме на тръни над 20 дена. Жената влезе в болница и не се стигна до по-сериозни последици. Тогава за тези 20 дена симптомите се бяха развихрили до припадък, беше страшно, но се оправиха нещата.
- Много ли са случаите, в които се стига до такова крайно решение, да си остави децата без майка?
- Това е първият случай, в който виждам родилка да се самоубие, при положение че практикувам от 34 години. Понякога нещата се развиват толкова бързо, че то просто нямаш възможност да реагираш. Тук проблемът се явява не терапевтичен, а по-скоро институционален. Както казах вече, чакахме прокуратурата над 20 дена да позволи да бъде хоспитализирана тази пациента, за която споменах. Всяка сутрин се събуждах с мисълта дали всичко е наред, или не е. Този тип въпроси трябва да се придвижват по-бързо, трябва да се реагира по-бързо. Уважавам институциите - прокуратурата и съда, но тук става въпрос за човешки животи.