Отнемат титлата на созополския вампир
*13 години след сензацията
*Може да е бил сановник, може и пират
Георги ИВАНОВ
Наш пратеник в Созопол
Созополският вампир се оказва развенчан като такъв, установяват посетителите на музея в древния град. Останките, сбутани в ъгъл под прозорците, казват, че това е тяло, погребано с ритуал против възкресяване. Толкова е останало от сензацията от 2012 г., която буквално гърмя по медиите през лятото и есента, а покойният вече проф. Божидар Димитров обясняваше надълго и широко уникалната находка.
Гробове на нарочени за вампири от XIII-XIV век са открити при разкопките до църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Созопол преди 13 години. Според археолозите най-вероятно става дума за "интелектуалци", смятани през Средновековието за вещери и често пробождани с кол, за да бъдат ритуално "обезсилени". Според шефа на Националния исторически музей по онова време Божидар Димитров откритият вампир е бил "някой недотам послушен мъж в обществото, на когото предците ни са дали заслужен урок".
Тялото, прободено с лемеж - желязната част на рало, е било в един от няколко гроба на мястото, по които все още се работи. Също така краката на клетника са били отсечени през глезените, което според народното поверие се е правело, в случай че мъртвецът се върне към живот, да не може да ходи. Този тип погребения се свързват с ритуала срещу вампирясване, практикуван от християните през средните векове. Гробовете са открити до абсидата на църквата, а по християнска традиция на това място се полагат само знатни и благородни хора.
"Обикновено със своите идеи и развитие такива хора са оставали неразбрани за обществото. Затова често те са били игнорирани от него. Посмъртно или приживе на нарочените за вампири им забивали дървени или железни колове, както и други предмети. Така и живите се предпазвали от вампирясване", обясняваше созополският археолог Димитър Недев. По думите му това е било първото подобно откритие при разкопки в Града на спасението.
Легенди за мъртъвци, които пият кръв, се срещат в митологията и фолклора на почти всички народи от света. Някои от тях са базирани и на реалността - в миналото някои хора действително са вярвали, че консумацията на кръв (обикновено животинска) ще ги запази млади и здрави дълго време. И днес има хора, които страдат от т.нар. хематомания - за тях кръвта или плътта се превръща във фетиш, който им доставя удоволствие.
Според предания на славянската и румънска култура човек може да вампиряса заради неестествена смърт или рождени дефекти. От румънските сказания идва вярването, че ухапаният от вампир сам се превръща в кръвопиец. Експертите по Средновековието смятат, че за вампири са били набеждавани хора с анатомичните отклонения, като по-голям череп, гърбица и др., както и хора, които са се занимавали с неразбираеми поради напредничавостта си неща - наука, медицина.
Вампирът от Созопол е възможно да е македонец, твърдеше тогава Божидар Димитров. "Търсейки произхода на този човек, за който съвременниците му са смятали, че е вампир, ни направи впечатление, че между всички открити християнски гробове в Созопол само той и жена му са намерени със следи от типичната манипулация за обезвреждането на вампир. Той би трябвало с нещо да е много мразен от останалите жители на Созопол, защото и между всички погребани не може да е имало само добри хора", казваше Димитров.
Бе посочен и фактът, че 3-4 месеца по-рано, при разкопките на този манастир, където е гробът на човека вампир, всички намерени печати, са свързани с Македонската династия във Византия. Единият печат е на Василий II Македонец, известен у нас като Василий II Българоубиец. Вторият - на императрица Теодора, която също е от Македонската династия, а третият - на една Ирина, която не е от тази династия, но е дете от брака на последния цар от Самуиловата династия - Пресиан II, с една византийска принцеса. И трите печата са свързани, по един или друг начин, с македонските династии от Средновековието. При положение че има предположения, че византийски лица от Македонската средновековна династия, са живели в Созопол, вероятно са имали някакви имоти, това би могло да бъде доказателство, че вероятно някой от тях се е добрал до властта да управлява целия град.
Тогава той очевидно много е държал на своята македонска национална идентичност, заради което е бил мразен от местните българи, и след смъртта му, те са отмъстили по този начин, разсъждаваше Божидар Димитров.
Допълнително доказателство е, че антрополозите казват, че човекът е с благородни европеидни черти на така наречената "македоноидна раса", което го отличава като скелет твърде много от българските скелети, които, както е известно, са от монголо-татарски произход, със съответните черти.
Има и хипотеза, че созополският вампир най-вероятно е пират на име Кривич, който е управлявал града преди около 700 години. Тогава България и Византия били съюзници и водели война с Генуа. Управникът загубил войната, а след това Созопол бил разрушен. Това може да е свързано с вярванията, че човек, който е живял праведно, отива на небето, а лошите хора остават тук, на земята, за да тормозят другите.