Българският Индиана Джоунс - проф. Николай Овчаров: Руснак мами девойки в пещерата Утробата

Публикувана: 24.02.2020, 09:45 1750 Автор: България Днес

Гони хората, които не му плащат

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Става доктор на историческите науки на 43 г., а на 45 г. - професор. Преподава в Нов български университет, в Московския славянски университет и е старши научен сътрудник в БАН. Автор е на близо 50 книги, над 300 статии и научни студии. Заради усърдната си работа през годините и приключенския дух е наричан българския Индиана Джоунс.

Доли ЛУКАНОВА

- Проф. Овчаров, вярна ли е информацията, че в пещерата Утробата в Родопите се е заселил руснак, който я осквернява?
- Да, от Кърджали ми се обадиха и ми съобщиха, че руснак на име Владимир Овсянников, който през зимата си живеел в града, се е заселил в пещерата. Предлагал ритуали за непорочно зачатие на млади булки. Става дума за комерсиална история, защото мъжът иска сериозни пари. Това е национален обект, правен е по европейски проект, но общината не може да го стопанисва. Този мъж се възползва от това, за да взема пари и да гони хората, ако не му платят.
- Всъщност вие сте един от първите, които влизат в това магично място преди години. Припомнете историята му.
- Обектът беше открит от пещерняка Минчо Гумаров. Той дълго време ме кандърдисваше да отидем, докато през 2002 г. най-накрая се съгласих. Качихме се горе, когато влязох във вътрешността, се убедих, че това място е особено. В северната част е издълбан олтар, но най-интересната част е, че точно в 12 часа на обяд отгоре се спуска лъч, който се проектира върху земята под формата на фалос. Когато разнищихме нещата, стана ясно, че древните траки са смятали, че по този начин е ставало оплождането на Земята от слънчевия Бог. Това е тракийски храм на Богинята майка. Много интересен е и куполът в средата. Навремето турците са наричали пещерата "шумната скала". Това е така, защото това куполче има невероятно свойство. Когато се застане точно под него и само мъжки глас извика със сила, в планината се чува един гръмовен звук. Ако мръднеш 10 см встрани, това го няма.

- Има ли други такива подобни пещери в България?
- Открихме още една такава в района на Бенковски. В района на Странджа има народни предания за света Марина, чиято майка не можела да роди. Преспала в подобна пещера и от влагата, която местните оприличават на сперма - забременяла.
- Родопите са една от най-загадъчните планини. Кое е най-мистичното, на което сте се натъквали там?
- В планината има многобройни скални комплекси. Тракийците правят много светилища. Главното, няма съмнение, че е Перперикон. Именно там е храмът на Дионис с олтара, в който са палили огън и върху който са гадаели бъдещето. Отново в Източните Родопи е единственият известен храм на Орфей. 43 гробници сме разкрили в скалите на тракийски жреци. Там е живяла цивилизацията на скалните хора.
- Намирали ли сте някакви реликви, за които се вярва, че имат лечебна сила?
- Да, откривал съм множество глинени амулети. Те са служили именно за това. Повечето са човешки, но са много схематични и груби. В светилището Татул, където е храмът на Орфей, открихме повече от 20 олтара. Лошото е, че за този период няма почти никакви данни.
- Няма как да не ви попитам и за една тема, която тресе страната ни от известно време, а именно за колекцията на Васил Божков.
- Това е една много стара колекция. През далечната 2004-2005 г. Кирил Христосков, шеф на фондация "Тракия", ме покани да я видя. Тогава нищо не се знаеше за нея, носеха се само легенди за подобни колекции. Когато ми показа част от предметите, аз паднах. Никога не съм предполагал, че мога да видя подобно нещо. Поканиха ме да се включа, но деликатно отказах. Основната причина за мен беше, че не можех да си представя как такива предмети могат да попаднат в ръцете му.
- Попитахте ли откъде са?
- Попитах Божков за рисуваната керамика, той каза, че ги е купил от Лувъра. Всеки голям музей има фондове, от които действително могат да се продават такива находки. А и в Лувъра е пълно с рисувана керамика, обаче за маските и накитите не можах да си представя, че може да са от там. Интересното започна малко след това. През 2005 г. в правителството на Сакскобургготски се направи една рокада и министър на културата стана Нина Чолова. Тя опита да прокара новия закон за културното наследство. Аз бях един от експертите. Тогава се роди идеята за "държател", т.е. т. нар. държател трябва да докаже произхода на артефактите до 6 месеца, след това може да ги притежава, но не може да ги продава или изнася, а когато умре, те стават собственост на държавата. Този закон се прие през 2008 г. и предизвика гнева на колекционерите. През 2009 г. по искане на покойния омбудсман Гиньо Ганев Конституционният съд отменя този текст и така се отварят вратичките, които използват колекционерите като Божков. Сегашната разпоредба, която подготвя Министерството на културата, най-сетне ще го реши този въпрос.
- Артефакти, дарени от Божков, се намират и в Националния исторически музей. Според вас те трябва ли да бъдат иззети и каква трябва да е тяхната съдба?
- Може и да има нещо, с Божидар Димитров имаха някакви неща, но основната част си е изложена в този музей, който сега е блокиран от полицията. Божков направи и изложба в Брюксел през 2007 г. Между другото, тя беше незаконна, защото тогава не беше влязъл в сила законът, за който говорим. Как са изнасяни предметите, той си знае. Другите две големи изложби - в Москва и в Националната галерия, вече са си законни.
- Кои други българи притежават подобни колекции?
- Димитър Иванов. Ако не се лъжа, колекцията му е в Националния музей. Братя Бобокови от Русе също имат голяма колекция, която е изложена в частен музей. В колекцията им има монети за милиони. Това са основните колекции. Чувал съм, че има колекция в Чирпан, но не знам много за нея.
- Връщам ви към работата на терен, понеже новият археологически сезон наближава. Пред какви предизвикателства ще се изправите през 2020 г.?
- Продължаваме разкопките на замъка на Дракула край Свищов. Имаше доста въпроси по темата. Някои ме обвиниха, че съм излъгал, че Влад Цепеш е говорил на български, а това е точно така. Тези неща ми дадоха повод да напиша книга - "Българската версия за Дракула", която предстои да излезе съвсем скоро. Там доказвам всичко със солидни факти. Предстои да подновим работа и на Перперикон, естествено - 21-ва година на проучвания. Може би ще продължим разкопките и в Търговище, където е градът Мисионис.