Отиде си Иван Вукадинов, за него се грижеше Иван Костов

На 92-годишна възраст този свят напусна големият български художник Иван Вукадинов. Това съобщиха от Съюза на българските художници.

"Почина Иван Вукадинов - патриархът на съвременното ни изкуство. Дистанцията, с която той се разграничи от локалния традиционен вкус, създаде нова оптика за творческите търсения в българското изкуство", написаха от сдружението. Вукадинов е откривател на нови символи във вечните стойности, строител на духовни мостове към световното изкуство. Нравствен, морален, вглъбен творец. Пред неговите картини уединението ни свързва с нещо по-силно от самите нас, истинско и дълбоко", се казва в съобщението на сдружението.

Иван Вукадинов е роден през 1932 в с. Ломница, ПернишкиН окръг. През 1961 г. завършва Националната художествена академия със специалност "Живопис" при проф. Ненко Балкански.

Има участия в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 1970-те години прави четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, което му помага да направи кариера в Италия още по времето на Студената война.

Иван Вукадинов е единственият български художник, който влиза в Американската енциклопедия за модерно изкуство. Музеят във Ватикана иска да откупи негови платна още през 70-те години на миналия век за рекордни суми, но тогавашните управляващи отказват.

Участвал е в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 2022 г неговата картина "Чили" бе предадена в колекцията на Ватиканските музеи.

Името на Иван Вукадинов не е свързано с масови изложби, държавни откупки и лъскави ордени. То е познато предимно в културните среди и на колекционерите на изкуство, защото не е излагал картините си в България от 80-те години на миналия век, а след демократичните промени - много рядко. Причината е, че е обиден на тоталитарната система, която най-грубо и безцеремонно спира творческото му развитие.

През 1975 г. художникът участва в изложба в Рим, където Ватиканският музей проявява интерес към картината му "В памет на героите". Папските експерти искат да положат основите на сбирка с модерно изкуство и произведението на българина е щяло да бъде първият експонат в новата колекция. Те предлагат да откупят картината за голяма сума, но понеже в тоталитарните години това може да стане само със съгласието на държавата, влизат във връзка с българския посланик, който по онова време е Венелин Коцев. Той предава желанието им в София, но след известно мълчание Ватикана получава отказ с мотива, че картината е национално богатство и не се продава. Не помага и намесата на папския нунций у нас.

Картината е върната в България. Научил за това, Иван Вукадинов предлага да я подари, но и това не му е разрешено. В отговор той престава да участва в изложби и да продава произведенията си в страната. Не се оплаква, но и не говори за обидата си. Така е до 2006 г., когато заедно с художника Иван Кирков събират други техни колеги с името Иван и започват да организират изложби в столичната галерия "Ракурси" веднъж годишно около Ивановден. Освен тях двамата, през различните години до 2011-а участват Иван Стоилов - Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов.

След 11-годишно прекъсване галерията възобнови изложбите за Ивановден, но този път само с една-единствена картина – "В памет на героите" на Иван Вукадинов. Причината е, че 47 години след като пожела да я купи, Ватиканският музей най-после успя да се сдобие с нея. Излагането на творбата в София бе своеобразно прощаване и с нея, и с една мракобесническа епоха, когато колегиалната завист и обикновената човешка злоба слагаха кръст на кариерата на всеки, позволил си да се издигне над посредствеността.

Вестта, че картината най-после заминава за Ватикана, дойде в навечерието на 90-годишнината на твореца.

Изкуствоведката проф. Аксиния Джурова издава две книги за Иван Вукадинов – през 1978-а и 2015 г., в които анализира художествения стил и личността му. И ако за него като художник мнението на специалистите е единодушно, че притежава уникален, несравним и експресивен стил, който прави картините му да приличат на съвременни икони, то за характера му могат да се изкажат малцина. С една дума, той е особняк. Не обича почестите и славата, затворен е и мълчалив. Неконвенционален. Творец, вглъбен в себе си. Живее изключително скромно, почти като отшелник. Човек, издигнал се над материалното. Не е удостояван с ордени, няма звание "народен", нито академични титли, но фактът, че е единственият българин, включен в Американската енциклопедия на модерното изкуство, тежи много повече от присъжданите от чиновници дрънкулки.

За картините му най-големите световни колекционери се изказват само със суперлативи. Италианският мултимилионер и колекционер Марсело Данон казва: "За тази синя картина на Иван Вукадинов ще построя специално стълбище". Дали не е време България да построи специален музей-галерия?

Един от най-големите почитатели на Иван Вукадинов до последния му дъх бе бившият премиер Иван Костов.

Той е човекът, който плащаше пребиваването на художника в скъп хоспис, в който той посрещна смъртта си.

Иван Костов е изключително благодарен на големия художник Иван Вукадинов, който не само е негов съветник и мотиватор, но и му дава идеята за първата книга - "Свидетелства за прехода 1989-1999". Това твърди самият той.

Иван Костов и Иван Вукадинов се запознават през 2006 година на изложба на художника Иван Киров, който събира свои колеги с имена Иван по случай Ивановден и до 2011 г. в галерия "Ракурси" излагат свои творби и други Ивановци - Иван Стоилов-Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов. Това е и моментът, в който Вукадинов се "завръща" в обществото, тъй като до тогава е обиден, без да го показва, на властта.

В хосписа, в който до последно живя Вукадинов бе заедно с колегите си - изключителните Боян Радев и Георги Чапкънов.

Поклон пред светлата памет на Иван Вукадинов.