Племенникът на фолклегендата - Диян Костадинов: И татко като леля Румяна загина в катастрофа

Двамата са родени на една и съща дата

Кой е той

Диян Костадинов е роден през 1982 г. в бургаския квартал Камено. Завършил е маркетинг и мениджмънт в Бургаския свободен университет. Шампион е в категория "Ментализъм" на магичния фестивал Fire magic през 2022-ра, а през същата година печели второ място на най-големия фестивал на магията в Югоизточна Европа "Златна котка". През 2021 г. стига до полуфинала на шоуто "България търси талант". Лауреат е от много международни фестивали на илюзионното изкуство. Има и общо шоу с Ненчо Илчев, с когото представят комбинация от комедия и магия. Племенникът на покойната попфолк звезда Румяна е носител е на златен и сребърен олимпийски медал и е многократен медалист за световна купа и световно първенство по шахматна композиция. Отличен е със званието Международен майстор по шахматна композиция от Световната федерация по шахмат.

- Вие сте най-добрият български менталист - четец на мисли, и дарбата ви сигурно е по рождение. Имахте ли някакво предчувствие за трагедията, отнела живота на Румяна?

- Аз съм менталист, но като човек съм реалист, не вярвам във фантасмагории. Но има събития в живота ми, за които нямам обяснение, и едно от тях е смъртта на леля ми. Още си спомням мига, в който научихме за нейната кончина. Тогава още живеех с родителите си в бургаския квартал Камено. Бях в спалнята си малко преди обяд. Чух телефонът да звъни. Пробудих се и не знам защо си казах: нещо е станало с леля. Просто това ми беше първата мисъл, когато чух телефона. След което чух от баща ми, който вдигна едно: "Ееее!". И това възклицание ме накара да си кажа: "Край, нещо е станало с леля! Най-вероятно е починала". Незнайно защо още с извъняването на телефона образът й изплува в съзнанието ми. Още нямам обяснение на това, но е абсолютно действителна история.

- Внезапната смърт на един толкова млад, лъчезарен и талантлив човек като леля ви не може да не е било шок за цялото ви семейство...

- Да, именно шок. Защото тя беше невероятен човек, не само невероятен изпълнител. И това се видя на погребението й. Имам чувството, че десетки хиляди бяха почитателите й, които превзеха целия център на Бургас и гробищата. То беше като шествие. Беше нещо невероятно! Друг ярък спомен, запечатал се завинаги в съзнанието ми, беше как на излизане от църквата баща ми плачеше. Изживях го много силно, защото човек да види силен мъж като него, бивш военен, да плаче е наистина голям шок. Семейството ни прие много тежко смъртта на леля и дълго време не искаха да чуват нищо за Любо Весков, който беше нейният приятел тогава и който всъщност е шофирал автомобила.

- Но той остава жив, което е цяло чудо при такава тежка катастрофа.

- Принципно най-опасното място и мисля, че това е доказано, е до шофьора. Не знам дали леля ми е била с колан, защото си спомням като че ли е била излетяла през предното стъкло, така че вероятно е била без колан. Тогава бях тийнейджър. Аз не тая лоши чувства към Любо, простил съм му. Но майка ми, която е най-голямата сестра, и леля Янка, средната сестра на Румяна, изобщо не искаха да се споменава името му. Но те бяха и преди това резервирани за тяхната връзка, защото леля беше толкова красива и популярна, докато Любо де факто беше неин озвучител, започва да пътува после с нея като шофьор. Разказвали са как пътуват за по-малко от три часа до Бургас. Любо и да не е обичал да кара толкова бързо, натоварването на известните попфолк изпълнители е огромно, една вечер пеят на едно място, на другата - на друго...

Леля винаги имаше иконка в колата. Тя беше набожна, но явно тогава това не е проработило. За щастие децата на Румяна - моите братовчеди Илиян и Мариана, оцеляха, въпреки че бяха в болница доста време. Дълго време не им казвахме какво е станало, но те постоянно са питали в болницата за майка си. И по-късно, няма как, истината е дошла.

- А при кого останаха децата на Румяна, които при катастрофата са били още малки? Тя е била пред развод със съпруга си...

- Това е една друга болна тема. След смъртта на леля Руси дори не гледаше децата. Той живее в друг град, има друго семейство и много-много не се интересуваше от тях. За един кратък период те бяха при него, но като цяло за децата най-много се грижеше леля ми Янка, майка ми също помагаше.

Леля сама написа текста на прочутата си балада "Две очи разплакани". И там са вплетени нейните изживявания с Руси, защото тогава между тях започнаха трудните периоди и тя ги описва в текста.

- Вие участвахте в "България търси талант" и там споменахте, че баща ви и Румяна са родени на една и съща дата...

- Около леля ми и в нашето семейство има много интересни истории и съвпадения. Например леля Румяна почина на същата дата, на която малко по-късно почина и нейната майка, баба ми Мария. Обратно пък, нейната дъщеря Мариана роди своето дете на рождения си ден. Баща ми пък, който е роден на една и съща дата с леля Румяна - 12 декември, също загина при пътен инцидент. Блъсна го кола.

- Навремето се писа за мистични случки на опелото на Румяна - например точно когато вдигали ковчега да го изнесат от църквата, едно бяло гълъбче влетяло вътре. Вие били ли сте свидетел на такива случки или на необясними явления около гроба на вашата леля?

- Имам спомен да съм го чувал, но аз лично не съм видял. Опелото на леля ми, цялото погребение беше мащабно събитие. Тя беше ярка звезда и мисля, че тя беше първият случай на такава смърт в попфолка. Спомням си обаче в ресторанта, където близките се бяхме събрали на помена, както и в църквата звучеше нейната музика - баладата й "Камбаните звънят". И много силно се запечата в съзнанието ми гласът на леля в песента и звънът на църковните камбани. Леля написа баладата "Без теб" в памет на моята братовчедка Мария, която почина само на 18 години, и много хора казваха после, че Румяна все едно е изпяла тази песен за себе си.

- Толкова ли беше близка покойната ви леля с Луна, както разказа тя навръх 25-годишнината от смъртта й?

- Нямам спомен да са били чак толкова близка с Луна, колкото с една своя колежка - Диана, певица, която после замина в Америка. Тя беше най-близката приятелка на леля. Но си спомням за една снимка в медиите от деня на погребението на леля Румяна. От църквата излиза Луна, която плаче много драматично и баща ми я придържа.