Първият йога у нас Веселин Лучански на 83 г. пак спира сам сърцето си

Левитирал съм на 10 сантиметра от земята, казва българският махатма

За първи път от пет години у нас се завърна за два месеца единственият на Балканския полуостров, признат за махатма в Индия майстор - Веселин Лучански.

На 83 години той продължава да е в състояние да си спре сърцето за пет минути, а дишането - за десет, след което да докара пулса си до 300 удара.

"Продължавам и да преподавам йога в Торонто. Сега съм в родния Кюстендил и се виждам с приятелите", споделя йога номер 1 у нас.

Веселин е основател е на йога движението у нас и на Българската федерация. През 1997 г. Лучански напуска България, установява се за няколко години в Гърция, а от 20 години живее и работи в Торонто, Канада. Там преподава древната индийска система. Семейството му също живее там.

"Какво да ви разкажа за спирането на сърцето? Правих го при научен експеримент с д-р Георги Лозанов. Изследваха ме на осцилограф и на петата минута пулсът ми напълно изчезна при задържането на дишането, сърцето ми спря. На грамата нямаше пулс, което е научно доказано, и това съм го приложил към дипломната си работа през 1965 г. Преди това участвах в първите три книги по йога с най-добрите упражнения. Акад. проф. Матеев ме лансираше, с него дори изпратихме йога упражнения на съветските космонавти, защото по това време ги нямаше онези костюми, а мускулите им трябваше да бъдат в изправност, тъй като в гравитационното поле няма как да се използват уреди за раздвижване. А позите бяха подходящи. По това време йога не се толерираше, смяташе се, че това е религиозна секта", разказва Лучански, чиито научни знания подкопавали недоверието към йогийските му занимания.

"Първия випуск с висшисти по йога аз съм го водил и първите подготвени хора са мои студенти", обяснява Лучански.

83-годишният йога е добър и в доста спортове - бил е добър скиор, гимнастик, акробат, плувец, работил е доброволно като планински и воден спасител, а в Гърция се е гмуркал над 30 метра под водата без екипировка, само с очила, благодарение на йогийската си тренировка да задържа дишането.

"На два-три пъти, когато бях в най-добрата йога форма, съм левитирал. Прави се в поза лотос и се задържа дишането. Обяснението е събуждане на Кундалини с енергия. Подхвърляла ме е на един метър височина нагоре за секунда-две във въздуха, което не е мускулна контракция, а електрическо изпразване, дори се чува нещо като гръм, звук. Това ми се случи в София, живеех с баба ми Райна и брат ми. Дори помислих, че брат ми си прави майтап и ме повдига във въздуха, но при обръщането ми, видях, че не е в стаята. После във времето екип на киевското киностудио ме снимаха пак как левитирам, която вече изпълних с мускулна контракция, но я има снимката в учебника на Георги Лозанов", разказа Лучански, който е създателят на Българската федерация по йога.

"Направих първите състезания по йога - в Кюстендил, откъдето съм, помогнаха ми и спонсори. Първите лагери на Седемте рилски езера съм правил, на морето съм бил по 3 месеца на палатки с йогисти, лагери, обучавал съм 7 години. Като се върнах от Индия, където се обучавах, създадох 37 центъра в България по йога и на тази база ги обединих във федерация по йога", сподели ни най-добрият йога в България.

Тези дни той отново изкачи Седемте рилски езера точно по времето на новата година за Бялото братство - 19 август. Лучански е наясно и с паневритмията, която учениците на Петър Дънов изпълняват.

"Много духовни практики съм изучавал, вниквал съм в тях. Всяко едно учение си има своето, но най-важното е отдаването му. Когато искаш да постигнеш нещо в този живот, трябва дисциплина, отдаденост и търпение. Все качества от йогата."

Лучански казва за себе си, че е идеалист човек.

"Йога има две неща - яма и няма, това е моралът и рестрикциите в йога, аз съм ги спазвал през целия си живот. Човек трябва да е коректен, ако иска да се развива духовно", смее се Лучански.

С покойния Венци Евтимов, който е следващият последовател на йога след него, винаги са били в добри отношения.

"Беше мой заместник-председател на федерацията, единствените ни различия бяха в това, че той изпадаше в мистицизъм, което на мен не ми харесваше", казва Лучански.

Преди години първият ни йога се е катерил и с покойния алпинист Христо Проданов.

"Бил съм и планински спасител. Познавах и Боян Петров, и Скатов. С Проданов сме катерили на ждрелото на Ерма 1974 г. Един страшно упорит човек беше той, седнахме на лагерен огън, той цяла нощ катери едно след друго, всички турове ги мина. Иначе как почина - пада камък върху шерпа Ринджи и той се отвързва и тръгва сам заради амбицията му да се качи сам на върха, която е била голяма, и разбира се, не му достигат силите. Странно е, че съм виждал непознати шерпи там и боси да се мотаят, а ние го изкарваме голям героизъм. Но зависи от гледната точка. Иначе аз съм бил водач на българския поход от извора на Дунав до Черно море, първия етап. После минах почти 20 пъти със ски всички планини у нас", казва човекът, който в момента пише книга за своите подвизи.